0
Вторият тълкувателен въпрос в искането на главния прокурор гласи: „Конституционно допустимо ли е избраните членове от професионалната квота на новия Висш съдебен съвет заедно с членовете по право да формират нов състав на ВСС?“.
Така формулиран, този въпрос не визира изрично конституционна норма. С оглед петитума на искането, той следва също да се разбира като отнасящ се до разпоредбата на чл. 130, ал. 4, изр. първо от Конституцията, макар неговият предмет да е относим и към други разпоредби на чл. 130. Твърдяното от вносителя, че „липсва ясна конституционна разпоредба“, без да се привеждат доводи за това, само по себе си не обосновава правен интерес. Конституционните норми се характеризират с висока степен на абстрактност, но това не ги прави непременно неясни и нуждаещи се от задължително тълкуване. Конституционната уредба по естеството си се отличава с висока степен на абстрактност (Определение №8 от 2022 г. по к.д. №15/2022 г. и др.). По отношение в частност на Глава шеста „Съдебна власт“ от Конституцията Съдът е установил „по необходимост висока степен на абстрактност на конституционната рамка […] в организационен и функционален аспект“ (Решение №3 от 2023 г. по к.д. №18/2022 г.; Решение №8 от 2005 г. по к.д. №7/2005 г.).
По отношение на относимата към предмета на този въпрос конституционна уредба Съдът приема, че не са налице неяснота или двусмислие, или противоречиво прилагане. Правната уредба е ясна. В нея не може да се вложи друг смисъл, освен че: в Конституцията са въплътени принципите на разделение на властите (чл. 8) и на независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2); конституционните гаранции за утвърждаване на независимостта на съдебната система включват статус на несменяемост и имунитет на съдиите, както и самоуправление, което се осъществява чрез Висш съдебен съвет, притежаващ значителни правомощия; прочитът в тяхната пряка връзка на разпоредбите на ал. 1, изр. 1, на ал. 3 и на ал. 4, изр. 1 на чл. 130 от Конституцията, при отсъствие на разпоредба, предвиждаща мандат на самата институция Висш съдебен съвет, налага еднозначен извод, че конституционно предвидената институция Висш съдебен съвет е постоянно действащ орган, който няма мандат и има „един състав“, основан на квотен принцип (Решение №1 от 2004 г. по к.д. №1/2004 г.; Решение №16 от 1999 г. по к.д. №10/1999 г.) и състоящ се от 25 членове, 11 от които се избират от Народното събрание и 11 – от органите на съдебната власт; осъществяването на правомощията на ВСС предполага едновременното участие на неговите членове от всяка от двете квоти, конституирани съответно от представителното учреждение и от съдебната власт (чл. 130а, ал. 2, 3 и 4) като елемент на механизма за взаимна регулация между отделните власти. Вторият тълкувателен въпрос не може да има друг отговор, освен че ВСС не може да функционира в състав, включващ членове само от една от двете квоти.
Тази позиция Конституционният съд е изразил още в Решение №1 от 1999 г. по к.д. №34/1998 г.: „… мандатът на съдебната и парламентарната квоти във ВСС не може да започва и изтича в различни моменти. Това е така, защото ВСС е по предназначение един постоянно функциониращ орган. Ако отделните квоти не са с еднаква продължителност на мандата, същият не би могъл да функционира, докато не бъдат избрани новите членове, образуващи квотата, чийто мандат е изтекъл“. Изложеното налага извод за невъзможност да бъде конституиран състав на ВСС без една от двете квоти. При невъзможност ВСС да бъде конституиран само с членове, избрани от едната квота, въпросът за „минималните изисквания за кворум“ е ирелевантен.
По тези съображения Съдът установява, че не е налице правен интерес от исканото тълкуване във връзка с втория поставен от главния прокурор тълкувателен въпрос, тъй като не съществува неяснота на правната уредба или спор относно нейното прилагане. Съдът приема, че настоящото искане следва да бъде отклонено и по отношение на втория тълкувателен въпрос.
Третият тълкувателен въпрос в искането на главния прокурор гласи: „Конституционно допустимо ли е Висш съдебен съвет с изтекъл мандат по чл. 130, ал. 4, изр. 1 от Конституцията на Република България да взема решения, включително по отношение на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и на всички други административни ръководители в органите на съдебната власт?“.
Съдът установява, че макар да е текстово обособен, по смисъл и съдържание той се вписва в първия въпрос в разглежданото искане на главния прокурор и целеното с него изясняване дали когато мандатът на изборните членове на ВСС е изтекъл, той може да упражнява всички свои правомощия, което включва и посочените във въпроса правомощия относно избирането на главен прокурор или на председател на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд. Поради това към третия въпрос са приложими съображенията, изложени вече по отношение на първия въпрос: не е възможно да съществува „Висш съдебен съвет с изтекъл мандат“ (какъвто е използваният в третия въпрос израз), тъй като органът Висш съдебен съвет не е мандатен орган; изтичането на мандата на членовете му не прекратява неговото функциониране като орган, специално създаден, за да осъществява кадровото обезпечаване и да гарантира независимостта на самостоятелната съдебна власт (Решение №10 от 2011 г. по к.д. №6/2011 г.), и не препятства осъществяването на правомощията му в цялост.
По изложените съображения Съдът приема, че настоящото искане следва да бъде отклонено и по отношение на третия тълкувателен въпрос.
С определението си КС отклонява искането на главния прокурор за задължително тълкуване на чл. 130, ал. 4, изречение първо от Конституцията и искането на тричленен състав на Върховния административен съд за задължително тълкуване на чл. 130 от Конституцията. Прекратява производството по конституционно дело №9/2023 г. Връща исканията на вносителите заедно с препис от настоящото определение.
Напиши коментар