0
За провал на реколтата от царевица алармират зърнопроизводители от Русе. Трета година добиви почти няма и стопаните са на път да се откажата от тази култура и да я заменят с друга. Заради климатичните промени, не само овощарите, но и зърнопроизводителите вече търпят огромни загуби. Затова вече експериментират с отглеждане на други култури.
Станимир Станчев ръководи кооперация „Малко Враново”. Разказва, че добивите от царевицата за поредна година се очаква да са критично ниски. „Добивите ще бъдат много шарени. Ще има места с по 100 килограма, ще има места с по 500 килограма от декар. Наскоро при нас в радиус от 15 километра преди две-три седмици падна хубав дъжд. Там ще жънат с прилични резултати и като казвам прилични, имам предвид за тази година, а не за културата изобщо. Да кажем, че те ще могат да си избият разходите.
При нас където имаме по-голямо засушаване отново ще бъдем на загуба.
Може би ще приберем по 200-300 килограма от декар”, обяснява Станчев. В същото време изкупната цена, както и при пшеницата, така и при царевицата се движи от порядъка на 30 до 35 стотинки. „И когато ожънем 200 кила на 35 стотинки, са 70 лева, и сега аз се питам как да решим уравнението – да си покрием производствените разходи ли, да си покрием рентата ли, кое точно да си покрием”, продължава да разсъждава Станимир Станчев и добавя: „Колкото и да ни е неприятно ние ще зачеркнем тази култура”.
Около сто лева на декар е очакваната загуба от царевица за зърнопроизводителите
Причините за провалената реколта са климатичните промени, липсата на системи за напояване, както и набезите на стада елени и диви прасета през царевицата. „Ние не можем да си обясним защо години наред не се възстановява водопреносната мрежа на „Напоителни системи”. Може би не е била ефективна старата водопреносна мража, но защо след това не започна да се гради? Аз съм убеден, че един отрасъл, който е от стратегическо и национално значение за страната, не му се отделя небходимото внамние точно за възстановяване и заработване на модерни системи за напояване. И не приемам, че няма пари, ние имаме специалисти, които могат до го направят. Пари могат да се намерят. Трябва воля, трябва последователност, трябва приемственост и хора, които от душа и сърце милеят за страната си”, заявява още Станимир Станчев.
Заради многото негативни фактори все повече зърнопроизводители експериментират с нови култури, които да заменят традиционната царевица. Това може да са рапица, грах, сорго, всеки ще намери вариант за своето стопанство. „Ние имаме опит с грах, миналата година експериментирахме малко със сорго, с рапица вече имаме традиции, но лошото е, че русенският регион е типично царевичарски и царевицата е една култура с традиции. Неприятното е, че ни се налага да прекъснем тези традиции”, добавя още Станчев.
Това прекъсване ще се отрази и на животновъдството, което разчита на фураж.
Ще се наложи фуражните заводи и животновъдите да си променят рецептите. Соргото като алтерантива би могло да бъде внедрено. „То даже е по-богато на протеин за изхранване на животните. Но за дребните стопанства ще е трудно, ако те започнат да купуват само от фуражните заводи, тотално ще се принудят да затворят фермите. Още повече сега има и забрани за паша за дребните преживни животни, заради опасността от зараза с шап. Те няма да могат да издържат“, загрижено казва зърнопроизводителят. Имало вече тенденция дребни земеделски стопанства и ферми да се продават, за да не обявят реален фалит.
Точно това небалансиране в кулутурите, съобразно новите климатични условия, може да доведе до фалит.
Други фактори са високото ниво на ренти, които се изплащат и не на последно място увеличаващата се популция на елени и диви прасета, които нанасят големи щети в землищата. „Говорим си с колеги, ако така продължава и няма какво да произвеждаме, както и колегите от сектор „Плодове”, заради климатичните промени, в един определен момент в така наречените държавни магазини, които ще се правят, какво ще продаваме, като няма какво да произвеждаме?”, риторично задава въпрос Станимир Станчев.
И за да няма фалити, от бранша се надяват на отваряне на подходящи мерки по Стратегическия план. Нужни са малко над един милиард лева, за да се изградят съвременни напоителни системи. „ Така ще спасим земеделието и животновъдството, за да може нашите сънародници да ядат български, качествени зеленчуци, плодове, хляб. Имаме си всичко, най-вече плодородна земя, просто трябва да я пазим, да я подредим, за да можем да произвеждаме”, е мнението на един зърнопроизводител.
Напиши коментар