Инженер от Южна България събира парче по парче историята на Русе

Йовчо Стоянов не е русенец, но е на път да създаде най-голямата енциклопедия за историята на крайдунавския град. По професия е инженер, но по призвание и душа – човек, който се е посветил на хобито си да събира парченцата и сглобява пъзела на картината от историческото минало на Русе. Вече е на 66 години, пенсионер, но продължава да работи. Така поддържа не само социалните контакти, но и си помага финансово за закупуване на реликви. 

 След големия успех на първия фотоалбум за Русе, който обхваща периода между двете световни войни, ръководиният от него екип на сдружение „РусчукБГ“ вече подготвя втора книга, която ще проследи развитието на дунавския град в периода от Освобождението от турско робство до Първата световна война. Според съставителите, това са „златните години“ на Русе, когато градът ни се превръща от главен град на ориенталски вилает в модерен европейски център и с право започва да носи прозвището Малката Виена. Очаква се премиерата на новата книга да бъде през пролетта на следващата година.

Завършил съм Русенския университет. Още на времето имах интерес към историята и географията. Но през 60-те и 70-те години на мода беше техниката. Имах влечение и към автомобилите, затова дойдох да уча тук. Иначе съм от Бургаския край, роден съм в град Средец, където изкарах и казармата. Когато дойдох тук, ми хареса града, старинната архитектура, хората. Ожених се за русенка - коренячка четвърто поколение. Родният й дом е бил, където сега е сградата на Общината. Преди години се върнах отново към моята страст – историята. Започнах да събирам материали, свързани с историята на града – снимки, картички, исторически книги. Имам и много приятели колекционери, с които работя и поддържам контакти. 

 - А как се роди идеята за сдружението „РусчукБГ“, какви са неговите цели?

Преди 12-13 години създадох Фейсбук страницата „Русчук – Старият Русе“. През това време в нея са публикувани много снимки, картички и описания. Всичко е много хубаво, но остава единствено във виртуалното пространство. Полека-лека изкристализира идеята да участваме по-активно в културния живот на града, до покажем какво сме направили. Затова се наложи да се регистрираме като сдружение, така можехме да кандидатстваме и с проекти. 

- Говорите в множествено число. Имате ли сподвижници във Вашите начинания?

Да. Освен мен,  съучредители на сдружението са Илиян Илиев и Мирослав Манев. В момента Илиян е генерален консул на България във Валенсия, но  независимо че от няколко години е извън страната, продължава активно да се включва в нашата родолюбива дейност. А Мирослав е младо момче, но заредено с много ентусиазъм и желание да представя непознати истории от Русе. Имаме и много сподвижници, които не са учредители, но вземат дейно участие в работата на сдружението. Привлекли сме и един колекционер от Германия – Дитер Хес. Той живее в Берлин, но е женен за русенка и активно събира материали, свързани с историята на града. Той притежава богата колекция от снимки, пощенски картички и исторически материали, свързани с Русе. Аз също разполагам с много документи, но те са свързани предимно с теоретичната част.

 - Първият ви албум „Русе в миналото“ пожъна голям успех и вече подготвяте втори. Как стигнахте до идеята да съберете архива си върху хартия?

Преди това публикувахме всичко, което сме събрали и притежаваме, на нашата Фейсбук страница. Когато започнеш да качваш в интернет обаче, почти винаги настъпваш нечии интереси и авторски права. По-добре е да притежаваш изображението. Затова решихме да направим книжно издание. С помощта на приятели започнахме да подготвяме първия албум, в който са събрани повече от 200 изображения на Русе. В него използвахме закупените 150 плаки със снимки на фотоиздателство „Гр. Пасков“, които са с много добро качество. Интересът към изданието наистина беше много голям. Честно казано, не успявахме да отпечатаме заявените бройки. Ние сами финансирахме издателската дейност. Първата ни книга бе много добре приета и от членовете на фейсбук групата, която надхвърля 27 400 души.

- Какво ще представлява новата ви книга, каква част от историята на Русе ще включите в нея?

Желанието ни е новата книга да не представлява просто едно албумче със снимки, а да бъде илюстрован справочник за града. Водим се от древната мъдрост, че казаното отлита, а писаното слово остава. Изданието ще обхваща периода от Освобождението до Първата световна война. Нашите проучвания показват, че това са били златните години на Русе - време на мир, на градивно развитие на държавата, независимо от кризите и стагнацията. Русе, като един от важните градски центрове, също се развива добре - оформя се центърът, строят се нови сгради.

 В новата книга ще има много повече цветни илюстрации, защото по това време е било модерно да се оцветяват пощенски картички. Всяка снимка или картичка ще бъде съпроводена с информация – коя е сградата, кой е архитектът. Ще публикуваме снимки на сгради, които вече не съществуват, но читателите ще получат информация къде са били и какво е предназначението им. Такива например са Съборната църква „Всех святих“, пивоварната „Св. Петка“, Русенското градско казино, жп гара „Халта“ и др. Снимките ще имат и двуезично текстово обяснение.

 - А откъде черпите информация за достоверността на данните?

 Русенските краеведи отдавна са работили по въпроса. Разполагаме с доста богата информация за събитията. Нашата работа е да я систематизираме и подредим, да направим необходимата връзка с изображението. По принцип досега е издавана много литература, която обаче е лишена от достатъчно изображения. Сега възможностите на техниката са много по-големи. Има много информация, съхранявана  в музеите и архивите, но в нашето издание ще ползваме  само наши изображения, тъй като въпросът с ползването им е свързан не само с финансови средства, но и със специални разрешения и авторски права. 

За новата книга разполагаме с изключително богат фонд от снимки и картички. Тепърва ще направим окончателния подбор, но в никакъв случай няма да са по-малко от 150-200. Това е оптималният вариант за подобно издание, защото хората се плашат от дебели книги. Освен това форматът е подходящ за изпращане по куриери, защото получаваме много заявки по интернет. 

- Имате ли идея сдружението да се превърне в общност на русенци, които милеят за родния си град?

 Градът ни вече е много разнороден – и като хора, и като разбиране. Различните виждания и позиции ясно личат в коментарите на електронната ни страница. Общото, което ни събира, наистина е любовта към родния град, към неговото минало и настояще. Но има и много разлики и ако станем голяма общност, ще се работи много трудно. Засега сме в оптимален състав -  ядро от малко хора, които  мислят и работят в интерес на града. 

- Вашата страница във Фейсбук е много популярна, с хиляди последователи и сигурно има и бизнес интерес към нея. Мислили ли сте да я продадете?

 През годините се опитвам да използвам страничката си за целите на сдружението. Нямам намерение да я продавам. Освен че публикациите стигат до 27 000 човека, някои от най-интересните снимки се виждат от 150 000 души. Има посетители от целия свят. Опитваме се да се опазим от увлечения, независимо от временните облаги. Времето е превратно, сменят се правителства, идеи, ценности… Опитваме се да запазим независимостта си, да не ни се бъркат в работата. Не получаваме пари наготово отникъде и не сме на „хранилка“ на никого. Не провеждаме ничия чужда политика. Убедени сме, че ако се опазим от чуждо въздействие, хората ще ни посрещат по-добре, независимо от пристрастията си.

 - Получавате ли подкрепа от местната власт, от държавни структури и граждански организации?

Получаваме много похвали и потупвания по рамото, но пари или финансова подкрепа - не. Кандидатствали сме с наши проекти за финансиране, които, мисля, че са били  хубави и важни за града. Разбирам, че бюджетът на общината или на фондацията „Русе – град на свободния дух“ е ограничен и не могат да се раздават пари на всички.

Но имам усещането за пристрастие при оценяването – повече средства се насочват към държавни и общински организации, към читалища. Разбира се, не мога да отрека категорично, че не получаваме подкрепа. Провеждали сме много срещи с областния управител и с кмета. Получаваме обещания за помощ и подкрепа.

Много добре работим с отдел „Култура“ на  Общината. Опитваме се да се впишем и в градската среда. Преди време представихме изложба в подлеза на Кръговото, която предизвика интереса на русенци. Ние не искаме да бъдем неизвестни, напротив желаем да се легитимираме кои сме и какво правим. Никой не дава на тепсия, ако не си заслужил. Почти е невъзможно да се намерят спонсори. Хората и фирмите, които са благосклонни към благотворителност, се броят на пръстите на едната ръка. 

- В Русе има немалко известни стари фамилии. Те как се отнасят към вашата дейност?

 Някои фамилии или техните наследници се отнасят благосклонно към дейността ни, дори искат да помагат. Например в последно време качвам много снимки, предоставени от един младеж на име Никола Рачев. Той е наследник на известната фамилия Братя Рачеви. Те са били търговци, собственици на сградата на бившето заведение „Босфора“, а той е техен правнук. В същото време има и хора, които не желаят да коментираме техните близки и сродници, независимо че са били видни граждани, играли са съществена роля в обществения живот. Понякога наследниците им се отнасят скептично към нашите писания и изследвания и не желаят да бъдат коментирани.

- Вие лично какво колекционирате? 

Купувам и колекционирам стари пощенски картички. Едно време те са били надеждното средство за общуване между хората. Далеч назад в годините е имало сдружения на филокартистите. Те са събирали картички от целия свят и така са създавали ценни колекции. Веднага след Освобождението България става член на всемирните пощи. По този начин е можело да пратиш и да получиш картичка от всяка точка на света. 

- Коя картичка от Вашата колекция е най-ценна и се гордеете?

 Въпреки че нямам големи финансови възможности, и аз започнах да купувам антики и се превърнах в колекционер. Купувам и колекционирам стари пощенски картички. Едно време те са били надеждното средство за общуване между хората. Далеч назад в годините е имало сдружения на филокартистите. Те са събирали картички от целия свят и така са създавали ценни колекции. Веднага след Освобождението България става член на всемирните пощи. По този начин е можело да пратиш и да получиш картичка от всяка точка на света. 

- Коя картичка от Вашата колекция смятате за  най-ценна?

 Гордея се с една снимка, която купих от Румъния. Тя не е известна, но е свързана с Русе. Тя е на ученици от Мъжката гимназия и се предлагаше в интернет аукцион. Познах оригиналния знак на един от известните фотографи по това време – фото Рудолф Либих. Като се вгледах, веднага познах Стоян Михайловски – автора на „Върви, народе възродени!“. По средата беше директорът на училището Александър Кулев.

В Русе той е бил 12 години директор на престижното училище, а преди това е бил учител в Мъжката гимназия в Солун. Третият известен на фотографията е Божан Ангелов. Той е бил основател и първи председател на местното читалище „Свети Георги“, а  след това става директор на Народния театър и на Народната библиотека в София. Преживях големи перипетии, докато ми я доставят.

 - Ако не е тайна, колко платихте за тази реликва?

 Придобих снимката за около 100 лева. Имам интересни картички, които са пътували до Аржентина. Те са принадлежали на известния русенски филокартист Йозеф Баум. През последните години това ми е заниманието, на което отдавам немалко време и средства.

 - Благодаря Ви много за интересните факти, които споделихте с читателите на „Бряг“, и за увлекателния разговор!

Интрвюто е публикувано във в. "Бряг"- Русе