0
Кап. о.з. Евгени Алексиев e родом от русенското село Баниска, но училищните си години прекарва в Борово, по-късно продължава образованието си в гимназия „Христо Ботев“ в Русе. Завършил е Военния университет във Велико Търново и служи в различни военни поделения в страната.
След приключване на активната военна служба се преквалифицира като специалист по логистика и работи в централната база за снабдяване на армията с части за верижни машини. Опитва се да развива и малък частен бизнес. През мандат 2003-2007 година е избран за кмет на община Борово. Работи и като началник на кариерни участъци в „Скални материали“.
***
Евгени Алексиев е един от многото офицери от Българската армия, които вече са преминали в редовете на запаса. Независимо, че е на пенсионна възраст, той продължава да бъде един от ревностните радетели за повече информация и знания на подрастващите, свързани с историята на родното място. Той определя себе си като историограф на русенските военни поделения.
Бившият военен обаче изпитва недоумение как в учебника по история за четвърти клас за събитията около Сръбско- българската война и Съединението например, е отделено само едно изречение. В тази възраст на децата трябва да се предоставя основна информация, която през годините да се надгражда, твърди той.
***
- Г-н Алексиев, след като приключихте кариерата си на военен, започнахте да отделяте специално внимание на подрастващите. Откъде се зароди влечението ви първо към военното дело, а след това и към военната история?
Така се случи, че към края на трудовия ми път последното ми работно място беше във Военния клуб, където започнах да се занимавам с неща, които ми харесват, които са ми на сърце. Много пъти съм казвал, че намерих попрището си в дебрите на военната история.
- В навечерието сме на един от най-светлите празници в българската история – Деня на Съединението. Има ли любопитни събития от военните хроники, които все още не са много известни и популярни сред русенци?
Русенци не знаят много неща, свързани с военната ни история. За празника на Съединението заедно с местния клуб „Традиция“ ще подготвим възстановка за един от героите на Сръбско-българската война – поручик Панайот Дворянов и неговата народна чета. За този момент от историята, която е много любопитна, се знае съвсем малко. Младите поборници, с цената на живота си, не позволяват на няколко пъти по-многобройните сръбски войски да превземат Белоградчик. Ако отбраната се беше пропукала, на противниковата Тимошка дивизия се отваряше възможност да премине през Петроханския проход към София и да удари българската войска при Сливница в гръб. Не бива да се забравя и паметният знак на връх Мека црев, където
един от блестящите русенски пълководци - кап. Марин Маринов, е смъртно ранен, а го погребват в Русе.
Искам да допълня, че по повод 140-та годишнина от Сръбско-българската война с местната структура на запасното войнство предвиждаме поредица от инициативи. През ноември ще се проведе кръгла маса с участието на ученици, като акцентът ще падне върху русенските герои за защита на Съединението. След Сръбско-българската война всички велики сили спират да говорят дали България трябва или не да е с тези граници. Предвиждаме и
автопоход „По стъпките на русенските участници във военните действия“.
Ще посетим Видинската крепост, която основно се защитава от русенски офицери и доброволци. Следващата ни спирка ще бъде в Белоградчик и Чупрене, където действа формированието на поручик Дворянов. Ще посетим Драгоман, Сливница и Три уши. Ще обиколим и местата, отбранявани от Пети пехотен полк.
Може би за подрастващите интерес ще представлява проектът за стрийт арт. Участниците ще трябва да изрисуват на обществени места лица, сражения или събития, свързани със Съединението и Сръбско-българската война. По този начин ще стимулираме интересите им, а децата предварително трябва да имат допълнителна информация, да научат повече за събитията, които ще пресъздадат като картина.
- Споменахте, че тези важни исторически събития се неглижират в учебниците. Защо?
С болка ще кажа, че в учебника по история за четвърти клас няма едно цяло изречение за Съединението. Не знам какви са вижданията на съставителите на учебници, но за мен това е недопустимо. Децата от малки трябва да се приучават към родолюбие, на тази възраст в съзнанието им остава най-важното и то е за цял живот.
- Освен изследванията за дейността на русенските военни части, едно от любимите Ви занимания е патриотичното възпитание на младите хора. Момичетата и момчетата проявяват ли интерес към тази материя?
Една от задачите на организацията на запасното войнство е родолюбивото и патриотично възпитание на населението. Трябваше да популяризираме армията сред подрастващите, защото професията на военен беше недолюбвана. Нямаше дори кандидати за военните училища. Много бързо се убедих, че работата с младите е много трудна. Съвсем друго е да ръководиш младежи, които трябва да се преобразят в зрели мъже. За нашата кауза като съмишленици привлякохме техните учители. Те се превърнаха в наши първи помощници и успяхме да осъществим няколко инициативи. В самото начало проведохме „Лято във военния клуб“. В продължение на една седмица предимно
с деца на военнослужещи имахме занимания, свързани с важни исторически събития,
научаваха повече подробности за решителни битки, гледаха исторически филми, рисуваха, бяхме чести посетители на библиотеката. Тази инициатива беше първата по рода си в България.
С течение на времето успяхме да разширим не само обхвата, но и темите на занимания. В занятията се включиха и специалисти от различни области, успяхме да привлечем и различни институции. Участниците посетиха и се запознаха с техниката и въоръжението на военното поделение, качиха се на катерите на Гранични войски, запознаха се със специализираната техника в противопожарната служба. Имаха лекции и практически занятия за оказване на първа помощ с доброволци от Червения кръст. За съжаление,
повечето от институциите, като разбраха колко са полезни нашите занимания, започнаха да ни копират.
От 2017 година започнахме да организираме летни занимания и по общините. Изключително ползотворна беше работата ни със структурите ни в Ценово, Две могили и Борово. Постепенно инициативата ни прерасна в лятна академия „Родолюбие“, благодарение на проекта „Мъдрост и младост – една памет, едно отечество“ на Министерството на отбраната. С децата от Две могили направихме издирване и сравнение на имената на загиналите.
- Правили ли сте сметка колко деца са преминали през летните родолюбиви занимания?
В Караманово само през това лято се събраха 84 деца. Естествено е, че в първите години обхватът беше по-ограничен. Но инициативата се разрастваше и добиваше все по-голяма популярност в общините. С някои от групите организирахме и посещение на военно-въздушната база в Долна Митрополия.
- И може би най-интересното занимание е провеждането на стрелбите?
Това наистина е своеобразната кулминация, но далеч се различава от провеждането на истински стрелби. Ситуацията повече прилича на панаирджийско стрелбище. Задължително обаче се спазват изключителни строги мерки за безопасност, не се допускат никакви компромиси. Въпреки неудобствата на полевите условия, децата са привлечени от емоциите, от преживяванията.
Опитваме се сред участниците да открием подрастващи „с точно око“.
Те могат да продължат своето развитие, защото в Русе има много добра школа по спортна стрелба. И винаги се радвам, когато някои от децата успяват да се усъвършенстват. Аз няма да забравя как се роди олимпийският шампион Христо Марков в Борово, от неговата детска мечта да стане футболист. Пример за подражание е и Анелия Нунева.
- Освен през лятото, организират ли се занимания през останалото време на годината?
През учебната година лятната академия прерасна в „Академия Родолюбие“. Формата на обучение се оказа много удачна. Но пак искам да подчертая, че без помощта и съдействието на училищните колективи, каузата ни беше обречена. Промените в училищното законодателство значително ограничават учебните програми.
Сериозни са пропуските в учебниците, свързани особено с темата роден край, родно място, родолюбие.
Обнадеждаващи са резултатите от съвместната ни работа с Дойче шуле и гимназията по речно корабостроене и корабоводене. „Зад гърба“ ни вече са няколко проекта, свързани с топонимията на Русе. Учениците правиха проучване за имена на улици, жилищни сгради и видни личности, свързани с военната ни история. Със съжаление ще кажа, че последният ни проект с Дойче шуле беше одобрен, но не получи финансиране от Община Русе – ставаше въпрос за сума от около хиляда лева. За да не разочароваме учениците, ние сами финансирахме издаването на брошурата, събрала ученическите проучвания.
- А какво ще споделите за другото Ви любимо занимание - изследването на военната история на Русенския край?
Интересът ми към изследванията се зароди с една история, свързана с Руско-турската война. Става дума за дейността на инженерните части, за хората, които не участват пряко в бойните действия, но играят важна роля в движението на военната машина. В крайна сметка се роди изследване в няколко направления за действията на Източния отряд – за свързочници, инженери, мостостроители, строители на пътища, позиции и инженерни съоръжения. Това са хората, без които армията трудно може да постигне победа.
След това направих едно дълго докосване до историята на Пети дунавски пехотен полк. Проучването беше задълбочено и продължително, с документи от Военно-историческия архив във Велико Търново. Проследи се историята на формированието до 1941 година, участието във Втората световна война, а на финала - до разформироването му през 1954 г. Няма две мнения, че изследването беше повече от необходимо, защото
много хора от нашия край са загинали и трябва да им се отдаде заслужена почит и уважение.
Така историята стигна до своя край. Тя послужи и при изграждането на Мемориала на загиналите във войните. Изгради се модерно съоръжение, което не е опасано с черни гранитни плочи, а разполага със съвременен информационен киоск с дигитална база от данни, която може да се променя и допълва. От него може да се почерпи всякаква информация. Усетих интереса си към тази материя.
Успяхме да подготвим и албум с военните паметници в Русенска област. Още при издаването обаче разбрахме, че сме допуснали пропуски и несъответствия при имена и дати. Сега подготвяме второ издание. Военните паметници с изписаните на тях имена на загиналите за свободата на България съхраняват паметта в поколенията. Ако не се съхрани информацията, сме загубили „сърцето и душата“ на паметника.
.jpg)
Напиши коментар