Зашеметяващата история на русенката Гюлсим Али, която сама проби в киноиндустрията на Турция* (СНИМКИ и ВИДЕО)

Гюлсим Али е родена на 18 февруари 1995 години в град Русе, завършила е СОУ „Васил Левски“.

През 2009 година печели титлата „Супер Модел на България“, след това представя страната ни на световния конкурс в Сау Пауло, Бразилия.

Била е рекламно лице на известни български фирми за облекло и Easy Pay.

През 2010 г. заминава за Истамбул и започва да се подготвя за професионална актриса.

През 2012 участва в първия си сериал “ Последно лято “, сниман в Северна Македония.

До сега се е снмала в 11 сериала, предимно на историческа тематика, като нейни партньори са звезди на турското кино като Хазал Хая (позната на българските зрители от сериалите „Огледален свят“ и „Забранения плод“) и др.

Два сезона играе във “ Възкръсналият Ертугрул “ - най-гледания турски сериал (21 рейтинг), в главните роли с Енгин Алтан Дузятан , Есра Билгич , Бурак Хаккъ =

През 2019 споделя екрана с Бюлент Инал ( „Семейни тайни“ , „Под липите“ ) в историческия сериал „Абдюл Хамид“.

Най-големият успех на Гюлсим е през 2020 година в сериала “ Планинско сърце”, където играе главна роля, партнирайки си с известния актьор Берк Атан („Слънчеви момичета“ ). В продължение на два сезона сериалът държи рекорд по гледаемост не само в дневните, но и в седмичните рейтинги на турските телевизии. От януари тази година започна излъчването му и в Румъния.

През 2023 г. актрисата участва в сериала “ Червено знаме”, отново в главна роля с Угур Гюнеш.

Известната актриса има и един игрален филм, който бе излъчен по кината през 2022 - “Линия на спасение“.

„Мирис от миналото“ (2024) e филмът, в който Гюлсим Али се снима в момента в ролята на Елена.

Сериалите, в които е участвала, са излъчвани в почти цялия свят.

Награди:

Най-обичана актриса Лион, Франция - 2022

Най-добра актриса на Балканите - 2022

Най-добра актриса - Лидер Марка - 2023

Корици за списанията Hello Pakistan, Woman’s Shine , Gardırop, Harper's Bazaar (Катар).

Касетите с филми, семейните киновечери, индийските сериали

„Не съм си представяла каква ще стана, но от малка много обичах в къщи да гледаме филми. В моето детство имаше видеотеки, от където с баща ми и сестра ми вземахме касети под наем. С тях вкъщи си организирахме киновечери - гледахме американски и индийски филми и сериали. По това време бях започнала да ходя и на латино танци, даже забелязах, че тук някъде по-нагоре беше мястото, където вземах уроците по танци, и ми стана много приятно. Харесваше ми да танцувам. Мечтая си някой ден да изиграя някаква такава роля и отново да вземам уроци по латиноамерикански танци.

Агенцията на Диана Поптонева и конкурса „Супер модел на България“

„Когато бях малка, походката ми беше някак изгърбена, затова баща ми ме записа в агенцията за модели при Диана Поптонева. Тя за мен е много важен човек. Знам, че в Русе много хора я познават. С нея сме правили „Сърца без граници“, много благотворителни ревюта. От там започна моят път. Първо започнах да се уча да ходя правилно, да се гримирам. След това дойде предложението да участвам в конкурса „Супер модел“ и Диди ми каза „Хайде да отидем да се пробваме“. Съгласих се, въпреки че бях много малка, само на 14 години. Заминах за София. Не съм очаквала, че ще спечеля конкурса. Все пак имах надежда, че може да стана трета или втора, но когато не ми обявиха името, реших че това беше – даже тръгнах да се преобличам. И тогава чух името си: „Гюлсим Алиии“. Още помня как водещият – гост от Франция, го произнесе, някак проточвайки и-то. В първия момент даже не разбрах какво казва, но другите момичета се развикаха: „Гюлсим ти си, ти си първа, излизай, всички тебе чакат“. Публиката навън започна да ръкопляска, а те направо ме избутаха на сцената. Не можех да повярвам, че мене викат, защото през цялото време си мислех, че едно друго момиче ще спечели - беше с руса коса, много красива. Толкова бях шокирана, че даже се разплаках. Има ме на видео как плача… След това заминах за Бразилия, в Сао Пауло, да представям България. Там не спечелих награда и много се разстроих…“

Славата на модел: снимки, плакати, фотосесии

Моделската слава поема Гюлсин на крилете си: снимки, фотосесии на известни марки дрехи, лице по плакатите на банка. В Русе дори още могат да се видят останали постери с нейния образ. Постепенно, въпреки че все още е много млада, ненавършила пълнолетие, Гюлсим започва да усеща, че животът на модел не й е достатъчен, иска й се да опита нещо ново. Точно тогава турските сериали тъкмо навлизат в България. По телевизията върви нашумялата „Перла“. И зеленооката красавица от плакатите започва да мечтае да се види на екран редом до красивите турски актриси.

„Със сестра ми вкъщи започнахме да разиграваме сцени от сериала, измисляхме си реплики, имитирахме актьорите… Имало е случаи, когато съм писала на турски актьори писма на български език. Как ли съм си мислила, че ще ме разберат и че ще ми отговорят… (смее се). В къщи говорехме на български, в училище също и аз не знаех добре турския. Това ми беше голяма пречка в началото, като отидох в Истамбул. От мениджър-агенцията винаги ми казваха, че ще изпълнявам роли като чужденка и някой ще ме дублира, защото не мога да говоря като тях, имам акцент. Аз и досега понякога срещам турски думи, които не съм ги чувала, но вече станах една от тях.“

Как се става „една от тях“?

За да стане „една от тях“ обаче, зеленоокото момиче от България трябва да извърви дълъг път, да положи много усилия и упоритост. Но мечтата й е толкова силна, че трудностите още повече я амбицират. Започва да търси агенции в интернет и да им пише - вече не на български, разбира се, а на турски, с преводач. Звъни на телефони, на които естествено отговарят секретари. Какво могат да й кажат те, освен да я посъветват да пише на имейл? Изпраща и имейли, но и сама не вярва, че някой ще й отговори при толкова много известни актриси, които при това умеят да говорят на турски! Но не се отказва. Намира агенция и твърдо заявява, че ще дойде в Истамбул да се срещне с когото трябва. Не й вярват. Но баща й пали колата и двамата тръгват за големия мегаполис на Босфора. Гюлсим за пръв път вижда Истамбул, правят й впечатление хората, които са облечени доста обикновено, в ежедневни дрехи, с анцузи и маратонки. Според нея, в България се обличаме по-елегантно. За срещата в агенцията тя се е стъкнала като модел. „Боже, колко нагласена съм била, сега никога не бих се облякла така - с една блуза на точки, с фльонга отпред, с дълга пола, с ей такива токчета…“, спомня си днес с хумор, но и с някакво умиление, русенката. В този си нагласен вид 15-годишната Гюлсим се явява за първи път пред агенцията за кастинг на актьори. „Казаха ми, че ако искам да стана актриса трябва да се преместя да живея там, да започна да вземам уроци по турски език и актьорско майсторство. Разбира се, нямаше как да остана още тогава, трябваше да се върна в България и да завърша училище, да навърша 18 години. Много трудно и сложно беше, отстрани може много лесно да изглежда – ето тя отиде в Турция и стана актриса, но не беше така. С много проблеми се сблъсках, беше ми мъчно за семейството, когато заминах, но свикнах и успях.“

Кога разбира, че вече е звезда?

„Не че съм станала звезда, но вече съм друга. Мога да направя сравнението, защото по стечение на обстоятелствата първия ми сериал „Последно лято“ преди 12 години го снимахме в Македония. Сега последният ми проект „Мирис от миналото“, игрален филм, също беше с в Македония. Преди 12 години за там замина едно момиче, което имаше много голяма амбиция, но беше момичето Гюлсим, а сега вече съм жената Гюлсим. Когато преди 12 години пристигнах в Македония за снимките, не ме бъркаше къде ще спя, на хотел ли ще съм, ще имам ли каравана, ще ми дадат ли мои гримове, специално само за мен, какво ще облека, къде ще се храня. А сега, като заминах, всичко беше по договор, записано до най-малката подробност. И си казах: „ Аха, ти вече порасна, Гюлсим, променила си се“.

Семейството, съседите от русенския квартал „Дружба“

Семейството на Гюлсим продължава да живее в квартал „Дружба“ в Русе. Родителите й се занимават с търговия. Има по-голяма сестра Инджихан и по-малък брат Кемал. Такава ли е хубава сестра й като нея? „Ами баща ми казва че е по-хубава от мен Тя е по-черноока, с кафяви очи, за него тя е по-хубава. Брат ми обаче е мое копие. На 23 години, висок, завърши средното си образование и също иска да тръгне по моя път - това го споделям за първи път. Вече започна и той да взема уроци при моите учители в Турция.

И съседите са си все същите. Много й се радват и все я искат да я гушнат. Хвалят се как са гледали интервютата с нея по телевизията и как даже са плакали от щастие, че я познават. А тя, когато си е в като малко момиче квартала, пак ходи до магазина по шорти, тениска и джапанки и все така се провиква към съседите дали искат да им купи и на тях нещо.

„В училище бях най-високата в краса. Мисля, че бях добра ученичка, но след като разбрах, че мога да тръгна по пътя на модата и киното, малко се поотпуснах. Но иначе винаги съм била добро дете. Не си

спомням да съм бягала от час да отида на кафе докато другите учат Даже преди месец отидох в училището и бях много щастлива да си видя учителите и да ги прегърна. Снимахме се и те разказаха на половината училище, че съм била добра ученичка“.

Първата роля – на добрата или на лошата?

В сериала „Последно лято“ имаше две главни актриси аз бях третата – играех ролята на сестрата на главната героиня. В този сериал бях добрата. Всъщност повечето ми роли, които съм играла, са били на добрите героини. Но във “ Възкръсналият Ертугрул “ играх в лошата, започнах като добра, след това ме превърнаха в лоша. Много ми беше хубаво да играя тази роля на лошата. Сюжетът е исторически моята героиня е господарката на племето - качва се на коне, сече със сабя наляво и надясно… Дотогава винаги бях играла роли на плачещото невинно момиче.

Ролята, която най-много си харесва

„Тази, която ме направи най-много известна - в сериала „Планинско сърце“. Даваха го две години подред, аз участвах в 69 серии, след това ме „убиха“. Сериалът е един от най-гледаните турски сериали не само в дневните, но и в седмичните рейтинги. Държеше челото сред 50 други сериала може би. Сюжетът е съвременен, а аз бях в главната роля на жена геолог, която отива на село да изследва планината. Там се запознава с едно момче и между тях пламва голяма, невъзможна любов Аз съм градско момиче, от Истанбул, с професия, а той е селско момче. Много хубава любовна история имахме…, т.е. героят и героинята. А в сериала „Червено знаме“ играх роля на българка, разузнавачката Надя. С пистолети стрелях, на въртолет летях… Даже имах няколко изречения на български. Сама си ги съчиних, защото сценаристите ми бяха написали едни думи, превеждани с преводач ли бяха, но не приличаха на български.

За морето и богаташките къщи край Босфора, в които снимат турските сериали

„Не съм играла в този мизансцен, но аз там живея, точно до къщата, където беше сниман „Забраненият плод“. На 3 минути път с кола съм от морето, много го обичам. Даже сега, докато снимахме в Македония, понякога имах чувството, че не мога да дишам без море. Така се успокоявам, когато ми е нещо нервно или мъчно за България, качвам се в колата - имам джип Audi, слизам си долу на брега и дишам миризмата на море.

Истамбул, известността, феновете

„Да, свободна се чувствам, макар че по някой път и мене ме атакуват фенове, разпознават ме, че съм актриса. Няколко пъти ми се е случвало да ме преследват да се снимат с мен. Затова си направих по-тъмни прозорците на колата, за да не ме виждат отстрани. Знам, че е забранено по принцип, но понякога ми се иска да съм анонимна, да си усиля музиката в колата, да си пусна нещо българско, нещо простичко.

Музика, танци … и контрабас

„Напоследък много слушам песента „Йовано, Йованке“ на Слави Трифонов, изобщо слушам Слави Трифонов постоянно. И „Назад, назад, моме Калино“ ми харесва. Може би е така заради ролята, която играя в момента в Македония. Героинята ми Елена е македонка християнка, която се влюбва в турчина Салих. И тяхната любов е невъзможна. Може би слушам такива песни, за да се връщам назад към миналото, но обичам и чалга, рап, всякакви песни предпочитам. Обичам и по-нежни, пиано песни. Мисля, че не съм много музикална, не съм учила музика, но много искам да се науча да свиря на пиано. Мечта ми е също така да се науча да свиря на контрабас. Много го обичам тоя инструмент! Обичам да танцувам. Като се прибрах в Русе, с приятели веднага отидохме на дискотека. Направо се раздадох там…

За любовните роли и целувките на снимачната площадка

„Да, случвало се е да не се харесваме с някого в живота, пък да се налага на снимки да сме си близки. Макар че аз не съм такъв човек, не мога да изпитвам лошо към хората. Но е имало случаи, в които не си казваме даже „Добро утро“, но отиваме и се хващаме за ръка на сцената.

Всъщност аз никога не съм се целувала в сериал, така ми се е падало. Освен това в турските сериали от десет може би в два само някой се целува. Но ако ми се случи истинска любовна сцена и режисьорът каже, ще я изиграя. В актьорската професия няма не мога, каквото каже режисьорът, изпълняваш. Например, в един сериал ме накараха да вляза в един водопад, аз не знам да плувам и се страхувах, но влязох. А в „Планинско сърце“ пък се изкачвах по едни скали цели 30 минути…

Любовта в роля и извън роля

„Когато си в роля, понякога наистина се губиш от реалността и си викаш наистина влюбваш ли се, или това е заради ролята… Случвало се е, като видиш партьора си, да почнеш да се усмихваш и не можеш да разбереш ти ли му се усмихваш, или героинята ти му се усмихва. Защото ние в седмицата снимаме шест дена по 12 часа, понякога и повече, прибираме се само да спим и става така, че ти този човек го виждаш повече от всичките си близки хора. Но след като свърши сериала, свършва всичко. В интервюта са ме питали кога ще видим Гюлсим Али с някого за ръка и аз им отговарям: на тоя етап от живота ми държа на работата си, на професията повече от всичко. Имам чудесно семейство, родители, които много обичам. В Истамбул живея с едно семейство приятели, които са на годините на мама и на тати. Те са много ценни за мен, наричам ги тамошната ми майка и татко, защото ние живеем заедно от осем години и там те са моето семейство. Аз съм много семейно устроена. Например в Македония ми беше малко трудно сама и брат ми Кемал се вдигна от България, дойде и стоя с мен цял цял месец. Даже сега с него се прибрахме с колата заедно от Македония. Много си говорихме как иска да става актьор. Много е артистичен и, дай боже, да стане. Аз първо го пратих при моята учителка по актьорско майсторство. Тя е много пряма и ми каза - ако не става момчето, няма да се занимавам с него, нищо, че е твой брат или че ще ми платиш. И затова бях много щастлива, когато ми каза, след като работиха два часа, че Кемал има потенциал за актьор.

За естетическите корекции и белега на рамото

„Всички ме питат от къде ми е тоя голям белег на рамото. Ами от фелдшера на СОУ „Васил Левски“, казвам (смее се). Правиха ни имунизации като деца, моята нещо не се хвана, мериха я с линийка, малка беше, после взе да расте. Няма човек, който да не ме е питал за белега. И на снимки, и в Instagram, където имам 2 милиона последователи, всички ахкат какво ти е това на рамото. Може би тук му е мястото да кажа, че нямам естетически корекции по тялото си и по принцип съм против тях. Може би затова този белег го запазих, даже го обикнах. Отначало си мислех: оле, загрозява ли ме, да го махна ли? Пък накрая взех да си го обичам. И не давам да ми го махат даже от фотосесиите.Защото аз си го обичам, той вече си е мой.

Как се вижда след 20 години?

„Не знам… сложен въпрос. На тази възраст повечето актриси започват да играят роля на майки и си мислят, че може би и аз вече ще съм започнала да играя такива роли. Първото, което искам, е да съм щастлива - не говоря само за кариера, но да съм щастлива и в мир със семейството си. И да, естествено, след 20 години би трябвало вече да имам и свое семейство, деца… Но сега не мисля за това, аз си имам семейство, което много обичам – родителите, сестра ми, брат ми, племенниците. Никога не съм губила контакта си с тях, непрекъснато се чуваме, защото те напрекъснато ме мислят, тревожат се за мен. След 20 години бих искала да продължавам да работя, не искам да си оставам професията на актриса.