0
Стела Александрова е млад творец, който през тази година откри своята първа самостоятелна изложба, наречена „Благоденствие“. Тя е родена в Русе, завършила е училище „Възраждане“ в паралелка „Бизнес и финанси“. Никога не е изучавала изобразително изкуство, но обича да рисува от дете. В творбите й личи изключителен талант, който разкрива един магичен, топъл и светъл свят. Известната русенска художничка Виолета Радкова откри изложбата й, като каза за нея: „Тя вярва в себе си! И стига Сърцето си чрез цветовете, които Душата й подсказва… Стела излъчва в картините си цялото очарование и радост на младостта и те ни карат да се усмихнем и споделим тази светлина – за живот!“. Изложбата бе подредена в къщата до Русенската художествена галерия /Блок 14/, където посрещна множество почитатели на изобразителното изкуство, които успяха на живо да се насладят на творбите й.
Разговорите със Стела са много специални, защото общуването с нея прилича на това да се докоснеш до един невидим свят - топъл, чист и детски. Тя вярва, че в картините си пресъздава преживявания, които получава от други светли духовни светове. Затова и общуването със Стела прилича на нейна картина…
- Стела, от къде е познанството ти с Виолета Радкова? Тя откри твоята първа изложба - това е голяма чест за един начинаещ творец…
Аз отдавна знаех за Виолета Радкова, но тя за мен не… (смее се). Преди около две години я видях в един ресторант и отидох при нея да й споделя възхитата си от нейното творчество. След това се сприятелихме във фейсбук и така започна нашето познанство. Тя искрено се радва на моите картини и винаги казва много красиви слова за тях. В последствие ме покани на последната си изложба и докато си говорихме за изкуство, аз и споделих, че подготвям първата си самостоятелна изложба. Тя се усмихна и каза – „Аз ще ти я открия“. Бях безкрайно щастлива, че иска да ме подкрепи. Благодарна съм на Твореца, че точно тя е орисницата на изложбата ми.
- Кога за първи път си купи бои и какво беше първото нещо, което нарисува с тях?
За първи път рисувах с маслени бои, които бяха на мой приятел, когато бях на 27 години. Малко след това си купих мои лични бои и художествени материали. Първото нещо, което нарисувах бяха Слънчогледите на Ван Гог.
- Можеш ли да ми разкажеш повече за процеса на създаване на една картина?
Първото и основно нещо е да почувствам онова специално усещане, което ми казва - "Бързо подготви пространството и извади боичките, тук съм". И се почва едно трескаво приготвяне, защото ме е страх да не изпусна "момента" и това специално чувство да си замине.
Подреждам бързо статива, боите, четките, пълня малкото си бурканче от сладко от ягоди с терпентин, разопаковам платното... След това идва духовната част. Опушвам пространството със свещеното дърво Пало Санто или паля ароматна пръчица, също така запалвам и любима свещ. Следва нагласяне на плейлист с мантри или произведения на любими композитори. Слагам чая, малко мед, обличам любима рокля или красива блуза с аристократична брошка. Казвам личната си формула за творчество - "Миличък Боже, благослови творчеството ни, и само ти води ръката ми." И започвам!
- Звучи много вдъхновяващо! А какво би посъветвала младите художници, които не вярват достатъчно в себе си и това ги спира да покажат творбите си на света?
Бих посъветвала всеки човек, не само младите художници, първо да изследва вътрешния си свят - да поразчисти, да подреди и проветри вътрешното си пространство. И след това да изгражда външния си свят. Кариера, дом, семейство и приятели. Защото от личен опит знам как всичко подлежи на разруха, ако не си се справил с вътрешния хаос. Вече има много методи и начини човек да се справи с душевните си травми и болки.
- Рисуването може ли да бъде един такъв метод за справяне с вътрешните травми и болки, според теб?
Рисуването всъщност е вид терапия, не е случайно, че вече много терапевти използват в практиката си арт терапията. Около рисуването се образува едно сърдечно пространство, което те учи на свобода и приемане. Сетивността ти към красотата се увеличава, превръщаш се в търсач на хармония и любов. Потапяш се в един магичен свят, към който развиваш доверие, свят на чистота и удивление. Аз вярвам, че когато преживяваш красиви чувства, рисувайки или съзерцавайки красива картина, това се отразява лечебно на душата и тялото.
Лично аз за моите травми и вътрешни болки се доверявам на една изключителна психотерапевтка. И благодарение на личната ми терапия, освен че подобрих качеството си на живот, забелязах как картините ми с всяка изминала година стават все по светли и слънчеви.
- В профила си във фейсбук споделяш снимки на твои картини с дълбоки духовни послания към тях. Ти си силно вярваща и това се усеща в думите, погледа ти и цялото ти присъствие. Винаги ли е било така?
Вярвам, че любовта към духовния свят, към Бог си я нося от предишни животи. Когато бях малка, баба поддържаше молитвения дух у дома. От пубертета до към 25-годишната си възраст се изгубих в това да преследвам светски цели. След това лека полека отново се завърнах в моя път и се превърнах в един отдаден изследовател и търсач на вътрешния свят и Бог. Долу-горе по това време се завърна и рисуването.
- Някой беше казал, че ако човек има талант, той обикновено не е само един. Какви са другите твои таланти?
Както рисуването, така и поезията, диджейството и медитационните терапии не са мои таланти, а по-скоро аз съм проводник на тази творческа енергия. Никой никога не ме е учил на тях. Те просто идват от духовния свят без никакво усилие от моя страна. Единственото нещо, което зависи от мен, е да позволя случването на творческия процес.
- Спомена поезия. Може ли да ни разкажеш повече за нея? Можем ли да прочетем някъде твои стихове?
Да, има едни съкровени моменти, в които буквално тя ме връхлита и записвам веднага думичките, иначе рискувам да забравя текста. Поезията, която пиша, е основно хайку и четиристишия. Все още нямам порив да издам книжка, но някои от творбите си ги публикувам в социалните мрежи. Ето, специално за вашите читатели, ще споделя две от любимите ми хайку:
Днес съм облак
Лек и пухкав
Почивам в прегръдката на небето.
***
Изобилието те връхлита
Сърцето ти е вдъхновено
В душата ти настава мир.
- - О, толкова са хубави! Благодаря ти, че ги сподели, Стели! Разкажи ни и за периода, в който си работила като диджей. Каква музика пускаше?
Музиката присъства в живота ми от малко бебе. Може да се каже, че съм от семейство, което обича да се весели. Почти всяка вечер у дома се слушаше музика и се танцуваше. И някак естествено се случи да работя като DJ. В началото пусках всякаква музика и след това, лека полека, се профилирах в жанрове като хаус, хип-хоп, ар енд би и ретро. За мен бяха години, пълни с живот, радост и стремеж към утвърждаване. Тогава някак с лекота сбъдвах живота си.
- А за какво мечтаеш днес? Планираш ли нова изложба?
Личната ми мечта е с всеки изминал ден да изграждам все по-дълбока връзка с мен самата и Бог, а оттам и външните ми взаимоотношения със Света. А това с планирането на каквото и да е, не е по моите сили. Изцяло се доверявам на Духа, който ме води. Ако картините трябва да стигнат до хората, най-вероятно ще има още творчески изяви.
Напиши коментар