0
В началото на февруари Десислава Атанасова бе избрана за ректор на Русенския университет, затова я поканихме за интервю. Още в началото на разговора ни проличава, че е жена, отдадена изцяло на работата и семейството. Независимо от равнопоставеността на двете категории обаче, между тях тя е прокарала ясни червени линии, които не се прекрачват. Може би това е причината да не желае въпроси от личен характер и да публикуваме снимка от семейния й албум. Обича да решава проблемите на момента - дори и в деня на интервюто й се налага да проведе извънредна работна среща с председателя на Общото събрание акад. Христо Белоев.
- Коя е Десислава Атанасова - представете се, ако обичате, за читателите на вестник "Бряг"?
На първо място е един обикновен човек, който се стреми да бъде добър колега и приятел. Преподавател съм по информатика и информационни технологии и съм свързала живота си с Русенския университет още от студентските години, та досега.
- Все пак успяхте ли да сбъднете детската си мечта, независимо от позицията, до която стигнахте? Какви бяха желанията Ви като малко дете?
Като се замисли човек, детските мечти са да ни предизвикват да направим това, което не можем. И с годините детските мечти порастват в едни по-големи мечти. Спокойно бих могла да кажа, че съм сбъднала всичко, за което съм мечтала.Отговорът е категорично Да. Но все пак, винаги има още какво, още нещо, нова мечта, която да продължим.
- Ако не е тайна, за какво продължавате да мечтаете, каква е целта, към която се стремите в наши дни?
Повечето от мечтите ми са свързани вече с лични неща и стремежи. На този етап в професията се чувствам уверена, спокойна и всички мечти са свързани с личното ми развитие.
- Изминаха малко повече от 100 дни, откакто седнахте в ректорското кресло. Със сигурност от самото начало Ви се е сторило прекалено горещо?
- Столът на един ръководител никога не може да бъде удобен. Той трябва винаги да има малко трънчета. Но за човека е важно и трябва да се чувства удобно в това, което прави.
- Вече по-удобно ли Ви е?
Мисля, че вече мога да кажа - сега положението е една идея по-спокойно.
- Как успявате да съчетаете ръководните позиции с личните си ангажименти? Налага ли се да правите ли някакви компромиси?
-
Преподавателските и научните ми компетентности са свързани с изкуствения интелект. Аз съм един сериозен привърженик на човечността и на човешките взаимоотношения в ежедневието ни.
- Споменахте за изкуствения интелект. Помага ли Ви той във всекидневните задължения?
Във всекидневните задължения не бих казала. Там разчитам на чисто човешкото и на преките отношения.
- А според Вас къде и доколко може да се намеси той?
О, във всички области, свързани с изследвания, анализи и прогнози. Същественото е да го използваме като помощник. Да свърши тази работа, за да ни спести част от времето и ресурсите, които можем да използваме, за да насочим естествения си интелект в една по-добра посока.
- Госпожо Атанасова, трудно ли се управлява едно от най-големите висши учебни заведения в България?
Не бих казала, че е трудно, но наистина представлява голямо предизвикателство. Управлението е свързано с ежедневна работа и с качествен екип. И това, на което разчитам, е екипът с който имаме една обща цел – да поддържаме постигнатото от Русенския университет в неговата 80-годишна традиция. Разбира се, за това разчитаме и на една сериозна приемственост от екипите преди нас.
- Кои по принцип са най-големите проблеми, пред които сте изправени?
Проблем е думата, която много не обичам. Проблемите са всъщност множество ежедневни оперативни задачи. Тук по-скоро бих казала, че гледайки в стратегически план, ние се обръщаме към предизвикателствата. Предизвикателството в това време на технологични и демографски процеси, доста интензивни промени, е да запазим нивото, с което работим, да осигурим една много добра среда за нашите студенти да се развиват, да се обучават. Това се отнася и за колегите - да могат да продължават своите научни изследвания и да затвърдим нивото, което е достигнал Русенският университет. Тук обаче е хубаво да споменем и социалната цел, която е поел Русенският университет от години. А тя е да подпомага развитието на почти всички региони в Северна България, тъй като ние, освен в Русе, имаме филиали във Видин, в Разград и в Силистра. Не на последно място е ангажиментът, който поехме съвсем наскоро към българската диаспора в Молдова, респективно и Украйна.
- Сигурно вече се радвате и на първите успехи. Кои са те?
Успехите, на които много се радвам, всъщност не са лични, а са на университета. Той върви смело напред и за нас е гордост да бъдем първият университет в България, който откри филиал извън границите на нашата страна. Знаете, че на 24 май официално открихме филиала си в Тараклия, Република Молдова. Русенският университет продължава да е един от изследователските центрове в България. Членове сме на Европейския алианс АКРОС, който обединява десет университета от по-малки населени места в близост до границите на държавите, които са партньори. Продължаваме развитието на изследователската си общност с центровете за върхови постижения и двата центъра за компетентност, в които сме партньори. Така че с основание мисля, че последните месеци от годината, но първи за мен като ръководитил, показват сериозното развитие на университета.
- Навлизаме в периода, когато започват да се водят "ожесточени битки" за привличане на нови студенти. За Вас тази кампания сигурно продължава през цялата година. Какви са Вашите прогнози за новата академична година?
Прав сте, че работата ни със средните училища е един непрекъсваем процес, в който взаимно се подкрепяме. Нереалистично е да имаме свръх големи очаквания в едно време на сериозно задълбочаваща се демографска криза. Въпреки това, Русенският университет има стабилен прием през последните години. Очакванията ни са и тази година тенденцията да се запази. Целта, разбира се, е да го повишим.
- Преди няколко дни получихте изключително висока оценка при акредитацията. Имате ли в резерв скрити техники за привличане на повече млади хора в учебните зали?
- Високата оценка от акредитацията е реално отражение на действителността. Мисля, че всеки, който е запознат с нашия кампус и с възможностите, които предоставяме тук, го отчита, независимо дали това са партньори, конкуренти от бизнеса или от университети извън страната. Това, с което ние сме много силни, е, че сме широкопрофилен университет, с една прекрасна материална база, която осигурява на бъдещите студенти не само възможност за обучение, но и възможността да се развиват в области, които им харесват – спорт, художествено-творческа и научно-изследователска дейост. И в същото време осигуряваме много сериозна материална база за колегите си, за да поддържат средни авангардни научни изследвания.
- И все пак къде се къса нишката между образование и производство? В голяма степен промишлеността изпитва остра нужда от специалисти. Университетите дипломират кадри, но пазарът на труда продължава да се задъхва.
- Всъщност тук нишката донякъде се къса не само във висшето образование, а може би малко по-рано. Младите хора се насочват основно към това, което им харесва. Но както казахте, има области, в които има засилена необходимост от кадри, включително в такива, в които нуждата от кадри е много по-висока от това, което могат да осигурят университетите. Това, според мен, предстои да се трансформира. През последните години държавата започна да регулира приема в различни професионални направления, но винаги е имало разлика между това, което се очаква от висшето образование, и от бизнеса. И причината е много проста. Висшето образование е вложение за години напред, а не от днес за утре. А бизнесът винаги иска това, което пожелае днес, да го получи веднага. Може би малко се губи необходимостта от по-сериозно планиране във всяка област, особено от страна на бизнеса. Трябва още малко време, докато се получи синхрон в действията.
- При необходимост бихте ли увеличили приема на специалисти, за които има глад - учители, медицински сестри, рехабилитатори? Да не говорим за необходимостта от инженери…
- Инженерите между другото са си много важна област. Аз също съм инженер по образование. Що се отнася до приема, ние сме държавно висше учебно заведение и той е предварително определен от Министерството на образованието и науката. Задължени сме да го спазваме. Така че ще бъде в тези граници, които са ни поставени.
- Ще има ли нови специалности, които да предложите на младите хора през следващата академична година?
Приемът вече е обявен, специалностите са уточнени. Разчетите за новата учебна година са направени, след два месеца тя започва и студентите ще влязат в залите. Обявяването на нови учебни програми е един добре обмислен, сериозен и продължителен процес. Аз считам, че с широката гама, която включва повече от 50 бакалавърски и над 100 магистърски програми, ние задоволяваме необходимостите на регионите, от които обучаваме бъдещите специалисти. Но ако възникне такава необходимост, сме готови да обсъдим възможности и да предложим нови стъпки. Говорим за в бъдеще.
- Говори се за значително увеличение на семестриалните такси за някои специалности. Какво ще бъде поскъпването при Вас?
- При нас таксите са обявени също с постановление на Министерския съвет. Съобразно това, което сме подали, таксите се увеличават с може би не повече от 5%, което е около 20-30 лева. Нашите такси няма да бъдат сериозно увеличени.
- В общественото пространство все по-настойчиво се прокрадва мнението за девалвация на образованието. Лично мое мнение е, че българските специалисти намират добър прием в чужбина. Какъв е Вашият коментар?
Аз бих искала да перифразирам една стара сентенция в областта на образованието. Ако един човек днес завърши своето образование и утре спре да учи, в други ден той ще се окаже необразован. Ако всички ние приемаме ежедневната си дейност и всичко, на което се учим, като образование, няма как то да бъде девалвиращо. За нас по-важно е обучението да се провежда в една качествена среда. И от там конкуренцията ще доведе до едно по-сериозно и по-добро образование. Но аз не считам, че образованието в България девалвира. И това как се справят нашите студенти в участията си по Еразъм в обучение в различни университети по цял свят, и в състезания на различни нива, показва едно доста високо ниво на образованието.
- Имате ли някаква статистика колко от студентите, които завършват университета, се реализират по специалността и колко не?
Не бих могла да кажа. Имаме клубове на завършващите, в които се проследява тяхното развитие. Но тъй като основно резултатът се получава на база на обратната връзка от самите студенти, не винаги имаме актуална информация. Но процентът е доста висок. Бих казала над 80%.
- Все пак не са рядко случаите, когато хора с висше образование започват работа като бармани или продавачи. Защо се получава така - инвестираш в нещо, което след това не ти влиза в употреба?
Разбира се, че навсякъде има такива. Предполагам, че има и хора, които са с юридическо или медицинско образование, които отново не работят по специалността си. Но това зависи най-вече от човека.
- В края на нашия разговор какво ще кажете на младите хора, които завършват средното си образование, но все още не са взели решение накъде да поемат?
Все пак образованието е една сериозна начална стъпка към бъдещето развитие на всеки един човек, която не бива да бъде пропускана. Тя в никакъв случай не бива да бъде прескочена. Защото тя ни дава шанс за едно много по-добро бъдеще и разкрива нови възможности да се самоопознаем и да намерим нашето си място. На всички млади хора, които все още не са решили накъде да продължат, бих им казала – мечтайте смело, търсете своето място под слънцето, работете за това да станете по-добри, а Русенският университет е прекрасно място, от където да го започнете.
- Благодаря Ви много.
.jpg)
Напиши коментар