0
Възобновяемите енергии не са луксозен продукт за хора, които искат да спасят природата. Ако бяха такъв, едва ли щеше да е необходимо да говорим за това в България. Това заяви пред журналисти в столицата - Матиас Денер, който е ръководител на отдела “Култура и връзки с медиите” към Немското посолство. Той е в София от пет месеца, а преди това е работил три години в Министерството на външните работи в Берлин в отдела за международна енергийна политика. Денер говори по темата като експерт на журналистическия семинар на тема „Възобновяеми енергийни източници – развитие и перспективи”, открит лично от посланика на Германия в България Матиас Хьопфнер.
Според Денер възобновяемите енергии са ни необходими, защото снабдяването ни с енергия такова, каквото е в момента, няма да функционира още дълго по този начин. „Всяка държава, която пропусне това развитие, в средносрочен и дългосрочен план тръгва по пътя на собствения си икономически упадък и освен това се излага на големи рискове по отношение на външната политика и политиката на сигурността”, категоричен е Денер.
Пред медиите той обясни, че е убеден в това, защото световни експерти са единодушни, че до 2050 година енергийното търсене ще се удвои, заради непрекъснатото увеличаване на населението. „Енергийното търсене в света днес съвсем грубо се покрива така: 1/3 идва от петрол, ¼ от въглища, 1/5 от природен газ, 1/6 от възобновяеми енергийни източници, 1/20 от ядрена енергия. Това ще рече, че при сумиране на изкопаемите енергоносители нефт, газ и въглища излиза, че над 3/4 от енергийното снабдяване в момента се осигурява от изкопаеми източници”, казва Денер. Той е категоричен, че те не съществуват в неограничени количества - особено нефт и газ имало в много оскъдни количества. Източниците, които са най-лесно достъпни, през изминалите десетилетия вече били в голямата си част изчерпани. Експертната прогноза е, че производството на петрол през следващите години ще става все по-трудно, по-скъпо и неекологично, тъй като лесно експлоатираните находища скоро ще бъдат изчерпани.
Краят на нефтената епоха скоро ще настъпи и то с бясна скорост.
Нарастването на търсенето тогава вече няма да може да бъде удовлетворено чрез увеличаване на предлагането, единствено цените може да продължат да растат, смята Денер. Според него вносителите на петрол, като Германия и България, ще разполагат с лоши карти в един свят на растящи цени на нефта, ако не прекратят бързо зависимостта си от нефта.
Експертите твърдят, че подобно нещо важи и за природния газ. Наистина положението тук в момента било много по-спокойно, отколкото при петрола. “Peak Gas” (“Пикът газ”) вероятно ще бъде преминат около 20 години по-късно от “Peak Oil”, а при природния газ имало и много повече находища, които досега изобщо не били разработвани.
„Силното разпространение на добива на шистов газ в САЩ доведе до големи екологични проблеми там. В Германия, която заедно с Полша и Украйна разполага с най-големите запаси от шистов газ в Европа, протестите срещу добива вече започнаха. По наша оценка
сегашното въодушевление по отношение на шистовия газ ще остане чудо за три дни,
а според мен и тук, в България”, каза Денер. Според него и природният газ няма да ни позволи да утолим бъдещия огромен глад на човечеството за енергия. Той се спря подробно и на един изкопаем енергоносител – въглищата, които ги има в огромни количества в земната кора. При сегашното ниво на потребление запасите от въглища щели да стигнат за още много повече от 1000 години. Голям брой отлични и лесно достъпни въглищни находища дори не били наченати. Това обаче също не било решение за бъдещето, тъй като най-големият екологичен проблем бил свързан с климатичните промени. „Макар че чисто технически и геоложки е възможно енергоснабдяването ни да премине изцяло на въглища: това би ускорило невероятно много климатичните промени и би ни отнело всякакъв шанс за овладяване на последиците.
Ако човечеството изгори половината от наличните залежи на въглища, това би довело до невиждана екологична катастрофа
на Земята”, каза още Денер. Следователно в обозримо време трябва да ограничим силно и използването на въглища, ако искаме да запазим шансовете си да се справим с последиците от промяната на климата.
След Фукушима въпросът за безопасността при атомната енергетика трябвало да се постави на нова основа. Той е категоричен, че Германия не вижда бъдеще в ядрената енергетика и затова се е отказала от нея.
Остава една шеста - възобновяемите енергии. Германия иска делът от една шеста от световното енергопотребление да продължи да нараства бързо и накрая да достигне 100%.
Според Денер трябва всички държави и икономически субекти на този свят да работят съвместно, за да се справят с тази задача. „Като ЕС, ние вече сме много голям фактор – дадено решение може наистина да задвижи нещо в света. Ето защо Германия от дълго време се застъпва за по-силно сътрудничество на ЕС по въпросите на енергетиката и климата. По време на нашето председателство през 2007 г. наложихме т.нар. пакет 20-20-20. ЕС си постави задача до 2020 г. да произвежда 20%, следователно една пета, от общата си енергия от възобновяеми източници.
Целта на България е 16% от възобновяеми източници,
на Германия – 18%. С това ние предприемаме първа, важна стъпка, на базата на която през следващите години ще можем да продължим да надграждаме. Емисиите парникови газове на ЕС трябва до 2020 г. да намалеят с 20%. Енергийната ефективност, или мярката за използване на вложената енергия, трябва да се увеличи с 20% до 2020 г.”, каза още Денер.
Има пет групи технологии в областта на възобновяемите енергии и три големи сфери, в които човечеството се нуждае от енергия. Петте технологии са: водна енергия, геотермия, биоенергия, вятърна енергия и слънчева енергия. Трите големи сфери на консумация на енергия са отопление и охлаждане на сгради, транспорт и потребление на електроенергия, бе изтъкнато на семинара.
„Енергийното търсене за отопление и охлаждане на сгради може да бъде намалено неимоверно много чрез по-интелигентни методи на строителство и топлоизолация. При много сгради в много райони то може да бъде сведено почти до нула. Ако цените на енергията продължат да нарастват, строителният бранш неминуемо ще трябва да се ориентира натам, по отношение както на новото строителство, така и на санирането на стари постройки. За задоволяване на останалото енергийно търсене можем да използваме възобновяеми енергии. Най-подходящи са биоенергията и геотермията”, каза още Денер. Той уточни, че под биоенергия традиционно се има предвид преди всичко дървесината, но и растителното масло. Геотермията ще играе важна роля в сградите на бъдещето. Тя използва температурната разлика между земната повърхност и по-дълбоките земни пластове. Именно в район като България с висока геоложка активност са достатъчни малки дълбочини на сондиране за отопляване на къщи с топлина от подпочвените пластове, смятат експерти. Соларната енергия също можела да играе важна роля, а именно, за нагряване на вода. При охлаждането на сгради от значение е преди всичко правилният метод на строителство – сигурно това може да потвърди всеки българин, сравнявайки традиционното българско строителство с модерните стъклени постройки. Геотермията и слънчевата енергия могат да са от полза и при охлаждането, категорични са специалистите.
Според Денер обаче в областта на транспорта ще е по-трудно. „Коли, кораби, самолети и железници днес се зареждат почти само с изкопаеми енергоносители. Най-често това е петрол, по-рядко газ и въглища. Възобновяемите енергии имат един основен проблем освен цената: ниска енергийна плътност. Биоенергията може да захранва само една част от транспортния сектор – вероятно само транспортните средства по море и във въздуха, които трябва да носят със себе си горивото”, смята той. Сухопътните превозни средства - автомобилите, камионите и железниците, ще трябва да се захранват все повече с ток, който или да носят със себе си в акумулатори, или да черпят директно от електрическата мрежа. Съгласно националния план за развитие “Електромобилност”
през 2020 г. по пътищата на Германия трябва да има един милион електромобили,
а разработването на електромобили се насърчава от държавата, каза още Денер.
Той допълни, че водната енергия вече спада към най-изгодните източници на електричество. В Европа само липсата на подходящи места възпрепятства по-нататъшното развитие на водната сила, но в световен мащаб там все още имало голям потенциал. Вятърната сила и днес била много изгодна и напр. в Германия вече много се използвала. Вятърните турбини междувременно се превърнаха в основен елемент от германския пейзаж. „Вятърната сила ще достигне съвсем ново измерение със завладяването на морето, което се състои в момента. В морето ветровете духат много по-стабилно и силно, отколкото на сушата. Щом овладеем техниката още малко по-добре, вятърните електростанции в морето ще се превърнат в един изключително изгоден и надежден източник на енергия. Опитът с първия морски вятърен парк в Германия, Alpha Ventus, вече е много окуражаващ”, твърди експертът. Според него обаче, след всичко казано,
най-голям потенциал има слънцето.
„Аз вече споменах възможността да се нагрява вода с проста соларна термия. Това е първият и най-прост начин за директно използване на енергията от слънцето. Има още две други технологии, с чиято помощ може от слънчева светлина да се произвежда ток: директно по физически път с фотоволтаици или индиректно чрез производството на топлина. Фотоволтаиката е значително по-известна и вече се използва широко”, разясни Денер. В Германия вече често се виждали типичните сини фотоволтаици по покривите и полетата. Чрез физически процес слънчевата светлина се преобразувала директно в електрическа енергия. Втората технология била така наречената “концентрирана соларна термия” (на английски “CSP”). При “CSP”-технологията светлината се концентрира с огледала върху голяма площ, обикновено неколкостотин декара, и така се нагрява термоакумулатор, например така нареченото термомасло. Този термоакумулатор се насочва към централно звено на електроцентралата, в която после се произвежда ток от топлина, точно както в една конвенционална електроцентрала. В слънчеви райони фотоволтаиката и днес вече може да е много изгодна, а цените продължават да падат, казват експерти.
Двама американски учени от университета Станфорд - Марк Якобсон и Марк Делучи, са изчислили, че само преминаването на електрическия сектор към възобновяеми енергии в цял свят ще изисква инвестиции в размер на 100 трилиона американски долара. Според Денер тези пари ще бъдат изразходени през следващите десетилетия – а може би и много повече, тъй като преминаването на транспорта и сградния сектор все още съвсем не е включено в тази сметка. Какъв дял ще има всяка една страна в този бранш на бъдещето, зависи в много голяма степен от това как дадената страна ще насърчава тази нова индустрия, категоричен е специалистът.
Напиши коментар