0
„Малкото село с голямо място в българската литература“. Така е нарекъл родопското ивайловградско село Хухла проф. д-р Хюсеин Мевсим от Университета в Анкара в разработения от неговия екип литературен маршрут. Описанието е част от мащабната международната академична програма „Живописна България“, която се провежда под егидата на Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България.
Основни организатори са Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. Научни ръководители са проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева от ПУ „Паисий Хилендарски“ и проф. д-р Благовест Златанов от Хайделбергския университет. Пълната информация е качена в специализирания сайт https://blr.uni-plovdiv.bg/.
„Живописна България. Български литературни маршрути“ е интердисциплинарна научна програма, която обединява млади изследователи-българисти от 10 университета в Атина, Варшава, Венеция, Виена, Любляна, Пловдив, Санкт Петербург, София, Страсбург, Хайделберг. Ръководители на работни групи са утвърдени български и чужди учени. Сред участниците от чужбина има студенти от български произход, деца на емигранти; студенти по българистика, които все още не са били нито веднъж в България, както и докторанти, чиято научна проблематика изисква периодично пребиваване в България.
Българистите чертаят туристически маршрути, свързани с българската литература, култура и история. Проектът включва широк диапазон от теми – български литературни сюжети и тяхната проекция в литературата на други европейски страни, пътеписи от България, съвременни поети, различни фолклорни мотиви и други.
Един от новите топоси в академичната програма е Хухла, за която изтъкнатият литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения, преводач, проф. д-р Хюсеин Мевсим пише: „ От наша гледна точка най-забележителната особеност на това селце, сякаш забравено и от царя, и от Бога, е, че в него са родени трима значими представители на съвременната българска литература: поетите Петър Василев и Ивайло Балабанов и белетристът Иван Бунков.
И тримата автори, издали множество стихосбирки и сборници с разкази, са приети за членове на Съюза на българските писатели – влиятелна литературна институция в годините на Народна република България.“ /линк към беседата на проф. д-р Хюсеин Мевсим - https://blr.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2025/02/Анкара.-Беседа-3.pdf/
Петър Василев е първият литературен деятел от Кърджалийския край, избран за член на Съюза на българските писатели, отбелязва роденият в кърджалийския край учен. Познат и обикнат най-вече с дълбоко изповедната си лирика, в стиховете и поемите на Василев намират израз злободневните проблеми на обществото и човечеството.
Ивайло Балабанов е вторият поет от Хухла, който още приживе оставя име в съвременната българска поезия. „Неговата поезия е мъдра като умотворенията на народа, мелодична е като звучните песни на народа, игрива е като кръшните хора на народа, многобагрена е като пъстрите носии на народа“, така характеризира стихотворенията му преводачът му на турски език Ахмет Емин Атасой.“
„Първата книга на Иван Бунков – сборникът с разкази „Гайда за пет пръста“ (1983 г.) – е предговорена от известния писател Николай Хайтов, който открива силата и чара на повествованието в релефния рисунък на авторовото перо и „подмолния“ драматизъм, припомня Мевсим. Следващи разкази се явяват плод на натрупани впечатления от пътувания до съседна Гърция, от запознанството и „откриването“ за себе си на традициите, делника и културата на недостъпната допреди няколко десетилетия близко-далечна страна, отбелязва изследователят.
В историята на българската литература няма друг случай, в който в едно малко село, дълбоко закотвено в периферията на националната география, да са родени в близки години трима талантливи творци. В трудните условия на провинцията, родените в село Хухла поети Петър Василев и Ивайло Балабанов, както и белетристът Иван Бунков, успяват да завоюват свое място в българската литературна топография. Онова, което ги обединява, е синовната им привързаност към родния край, достигаща до любовно преклонение, невъзможността да живеят и творят далече от Източните Родопи. Отдалечени от центъра, те превръщат периферията в свое предимство, а откъснатостта от суетния шум на столицата им спомага да съхранят своята творческа самобитност, заключава Хюсеин Мевсим.
Той отделя редове и за провеждания културен фестивал „Мистериите на Хухла“. „Наличието на научно потвърдени силни биоенергийни и магнитни потоци около върха над селото, както и богатото природно, историческо и археологическо наследство, в съчетание с автентичните народни обичаи и традиции, превръщат Хухла действително в мистериозно място. За да се поддържа живо селото и за да се популяризира неговото духовно наследство сред по-широка аудитория, фестивалът се превръща в културно-артистично събитие, което протича в атмосфера на празничност и веселие.“
Академичната програма, която създава Литературен атлас и Виртуална карта на България с разработени маршрути, свързани с различни аспекти от културата ни, ще бъде представена на „Мистериите на Хухла – 2025“ на 21 септември. На сакралното място ще пристигнат българисти от университети в Анкара и Варшава. Нямаме търпение да се потопим в атмосферата на този изключителен фестивал, казва проф. д.ф.н. Любка Липчева.
Очакванията са „Живописна България. Български литературни маршрути“ да изиграе важна роля в популяризирането на българската литература сред много широка читателска аудитория.
Напиши коментар