Вижте какво има в съкровището от XIV в., открито в крепостта Калиакра

Гърнето е било скрито в пода на сграда, която е била опожарена при нападение

Вижте какво има в съкровището от XIV в., открито в крепостта Калиакра
съкровише в крепостта калиакра

 

Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта Калиакра археолози откриват малко глинено гърне, в което е трезорирано богато съкровище. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато.

 

Гърнето е било скрито под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., предаде БНТ и подробно разказа за съкровището. Монетите в гърнето - османски и български, са изключително ценни. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са около 60 на сто, основно на султан Баязид Йълдъръм (1389 - 1402), и малка част на неговия предшественик Мурад Първи (1362 - 1389).

 

Скъпоценностите са били укрити в края на XIV в., по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е описано в хроника, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие.

 

През 1401 г. татарите на Актав, известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище - заграбил е ценностите е от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена. Сградата е построена върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от XIV в., отбелязват от НИМ.

 

Съкровището е открито при редовните археологически разкопки, които се осъществяват от 15 години в крепостта Калиакра. През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата, община Каварна и НИМ, чийто директор доц. д-р Бони Петрунова е ръководител на екипа. Участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от НБУ и Шуменския университет.

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори