0
Тръгвам на музикална проучвателна разходка по улиците на Русе. Целта ми е да разбера кои са хората, които творят навън, грабнали стол, микрофон, музикален инструмент, а понякога и пулт и тонколони. Поговорихме. С някои по-дълго, с други за кратко. Попитах ги какви са историите им, какви още са делата им в ежедневието и защо са избрали да свирят и пеят навън. Зад думите им се виждаше леко притеснение, че точно те са обект на интереса ми.
Някои помолиха да не публикуваме в профила им в социалните мрежи статията, други не пожелаха изобщо да поговорим.
Някои помолиха да останат анонимни
Един от често присъстващите свирачи на акордеон по централните улици на града ни, сподели със тих глас, че е пенсионер и че свири за хората и защото му харесва, но помоли да не го снимаме и записваме… За някой лев също помоли. Е, имаше и такива, които широко се усмихнаха, когато чуха, че са в „центъра“ на вниманието и прожекторите светят точно в тях. Те с охота взеха думата, за да разкажат какво ги е накарало да свирят и пеят навън, сред хората.
Ето ги уличните музиканти, които срещнах, тръгнала на „лов за истории“ из централните улици на Русе.
Валентин: Най-хубаво ми е да свиря тук, навън!
Двадесет и девет годишният Валентин от Горна Оряховица е завършил китара в град Пловдив в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“. Той свири на изложби и културни мероприятия и преподава ,,китара” на деца в Младежкия дом във Велико Търново. В Русе е за малко, но споделя изкуството на музиката с русенци и гостите на града по време на Великденските празници. Срещнахме го по ул. Александровска, хванал китарата си, точно до “Цигуларчето”. Усмихнат и вглъбен в музиката си е, но се зарадва и да поговорим.
Разказва ми какво е музиката за него и кого докосва най-много с творчеството си:
- Музиката е за всички. Всеки я носи в себе си, но е възможно усещането да е закърняло. Любимият ми пример е пулсът на сърцето - както то тупти в определен ритъм, така всеки носи в себе си музиката. Независимо дали пулсът му е по-бърз или по-бавен или по-бърз, ритъм винаги има. Ако го няма, значи на човек му се е случило нещо със сърцето. Най хубаво ми е да свиря тук навън, защото споделям изкуството си с най-много хора. Виждам реакциите им, усмивките и емоциите им. Това ми доставя огромно удоволствие, казва Валентин.
Музикантът с каубойска шапка при Часовника
Понеделник вечер е. В последните дни на месец април. На площада пред Часовника в Русе срещаме 62-годишен музикант с каубойска шапка. В погледа му прозира лека меланхолия, настроението му също е меланхолично. В ръцете си държи китара, още една, е подпряна до пулта и тонколоната. Името си не каза. Но разказа какво му е в душата. Имал и още китари, но тази вечер е излязъл навън да свири с тези две. Казва, че е учил 7 години при частен учител и така усвоил свиренето на китара. Вдовец е, няма деца. Останала му е само възрастната му болна майка.
Питам го защо свири навън?
Свиря на улицата, защото в заведенията мога да свиря само 1-2 дни в седмицата, а тук мога да го правя всеки ден. А и в заведенията трябва да угаждаш на хората, те често се напиват и стават инатливи. Освен това все по-малко хора ходят вече в заведения, за да слушат музика, защото народът обеднява. Тук, на улицата е по-добре. Ходя да свиря само на частни партита, ако ми харесват хората. В заведения съм свирил, но вече не стъпвам, защото не плащат добре и когато се напият, се държат неприятно.
Кой се спира, за да го послуша?
Спират се всякакви хора, без слушащите чалга. Който иска чалга, му свиря Траурния марш. Свиря го и на “швабите”, защото са много стиснати.
А какво прави, когато не свири?
Гледам майка ми, тя е възрастна и болна. Един ден, когато тя си замине от този свят и вече няма да има нужда от грижите ми, няма да стоя тук.
Кой стил музика му е любим?
Класика, латино, фламенко, евъргрийн. Без чалга!
Илиян, който пее срещу Халите: Свободен съм, разбирате ли!
Виждала съм Илиян Бърдаров няколко пъти в Парка на Младежта, до Вазата. Сега го намираме по улица „Александровска“, срещу Халите, защото в парка има Тарла. Той не свири, а пее. На 67 години е и със себе си носи телефон, тонколона и микрофон. Разбира се, и стол и куфарче, в което хората да оставят пари, ако желаят.
Кой е Илиян Бърдаров?
Известно време съм бил учител по музика на деца в училище. Там обаче не беше моето място. Много години съм пял по заведения. Сега се занимавам основно с гастрономия. Имам си свой собствен бизнес в Кубрат - заведение за бързо хранене.
Къде още e свири., освен в Русе?
- Бил съм къде ли не. Пея основно български, гръцки, сръбски и много руски песни. Знам много руски песни. Пял съм много години по заведения, но вече ги избягвам. Там отговорността е много голяма, а тук контактът с хората е по-лесен и няма работно време. Свободен съм, разбирате ли?! Пял съм на Златни пясъци в огромен ресторант с 450 места. Публиката беше основно от рускоговоряща. Там 5 часа трябваше да мога да веселя хората и да им бъда интересен!
В Русе също съм свирил много по заведения преди години. Политиката тогава беше съвсем друга. За да пея на улицата в Русе, започнах да идвам от миналия август. Тук ми харесва. Хората са много учтиви, мили и уважителни. Тази сутрин станах в 5 часа. Досега бях на работа заведението в Кубрат, затворих и дойдох тук, за да доставя удоволствие на себе и и хората. Не го правя за пари. Тук си почивам.
Имал ли e проблеми с това, че пеe на улицата?
- Имало е няколко такива случая в Русе. Срещнах, както в повечето администрации, лошото отношение на Общината към мен. Явно не трябва да си много добър в това, което правиш, за да те приемат. Не знам в Русе да има други певци, които да имат смелостта да се изправят и 5 часа да пеят на живо и да веселят хората. Аз знам 160 руски песни и мога пея 3 дни, без да повторя нито една песен. Някои не разбират тази музика, защото са твърди млади. От Общината не ми позволяват да пея пред Часовника, защото там имало друг човек. Ако има начин, и в Чародейка ще ме пратят. Аз обаче продължавам, защото това ми доставя удоволсвие и от нищо не се страхувам в този живот. Ще ви кажа една поговорка, която идва от немски: За злобния човек, хубава песен няма!
Така беше и във Варна. Преди години се върнах от Германия и отидох там. Започнах бизнес, а също и да пея в центъра на Варна. Постепенно и там започнаха проблеми с общинската полиция и да не ми дават разрешително. Един човек се обадил, че преча и от общината дойдоха по сигнала. Един е казал, че не му харесвам. И питам полицаите: „Ами останалите 100, които са насядали по пейките и ме слушат?“ Питаха ме кой ме харесвал, а аз им казах: „Погледнете куфарчето! Тези пари да не са дошли от дядо Господ?“ Несправедливости е имало много, но тук в Русе хората ме приемат добре, невероятни са и аз идвам с удоволствие!
***
Няколко неща разбрах от разговорите си с уличните музиканти из Русе: Музиката е език, който не познава граници! Тя е пътят, по който се изразяват всички човешки емоции - и тъгата, и радостта, и любовта. Музиката е обединение, вдъхновение и спътник в живота на всички ни!
Напиши коментар