Църквата почита паметта на св. великомъченица Неделя

Българската православна църква почита днес паметта на света великомъченица Неделя. Тя е родена в семейство на християни в град Никомидия (днес Измит), Мала Азия, източна столица на римския император Диоклетиан. Родила се в неделния ден, на гръцки наричан Кириаки, т.е. Господен ден, и затова била кръстена така. Когато през XIV век св. патриарх Евтимий съставил житието й, той превел и името й - Неделя.

Тя още от детството си била възпитана като християнка, затова се посветила на Бог и решила цял живот да се запази в безбрачна чистота. Пораснала красива и умна. Много младежи й правели предложение за брак, но тя всички отклонявала с думите, че се е сгодила за Христос и иска да умре девица.

Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя са християни и не се кланят на езическите богове, нито на обожествявания император. Заточили родителите й в Източна Мала Азия, където те много пострадали заради вярата си в Христос. Неделя първо била убеждавана да пожали младостта и хубостта си, но тя твърдо отговорила: младостта преминава, след нея и хубостта, но аз съм се посветила на вечния живот при Бога. Затова била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко било напразно - Неделя не се огънала.

Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрая я осъдили да бъде обезглавена. На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господ, преди палачът да вдигне меча. Това станало на 7 юли 289 г.

Починала на 22 години, както пише патриарх Евтимий, „Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги, защото душата ѝ Господна беше удовлетворена, чистота – доволно голяма, подвизите достатъчни...“

По време на българските царе Асеневци мощите й били пренесени в Търново, столицата на Второто българско царство, но след падането му под османска власт следите им се губят.

Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.

В тези райони и до днес битува вярването, че "Голямата Неделя е майка на всички недели в годината" или, че е "майка на неделния ден от седмицата". На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата.

На 7 юли имен ден празнуват: Неделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Дельо, Делчо.

Източник: БТА, БНР