0
На 15 август православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници - Успение на Пресвета Богородица, или Голяма Богородица. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка, или на успението ѝ. Чества се и от католиците.
Успението на света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане "вместилище на Невместимия", както я възпява църковният химн.
Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста, Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като й казал: "Ето сина ти!". И на него: "Ето майка ти!".
След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.
Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел й известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.
А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, "на облак", за да присъстват на погребението на майката на Исус Христос.
В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: "в успението си ти не остави света, Богородице". Защото християните вярват, че макар да пребивава на небето, тя, "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите" (от песента "Честнейшую"), не престава да се застъпва за всички. Защото тя е от света, но е станала "стълба към небето".
Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като "в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование".
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември). На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Източници: БТА, Уикипедия
Напиши коментар