0
Днес е Светла сряда - третият ден от Светлата седмица след Великден.
В народната традиция се изпълняват обичаи за плодородие, за дъжд, както и за предпазване от градушка, магии и болести. На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко - обичаят Ладино хоро.
В играта Ладино хоро девойките се хващат за ръце и образуват кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи.
При Мара Лишанка от три омъжени булки (или три моми) вземат по един червен и жълт чехъл. Тези чехли се напъхват един в друг така, че червените да са отгоре, а жълтия най-отдолу и после ги оформят като кукла, накичена като булка – с невестинско було и накити. Тази кукла, носеща името Мара Лишанка се приготвя в къща, в която няма умрели деца. При направата присъстват всички моми; после те я взимат и тръгват с нея из селото, като куклата се носи от мома с живи родители и която е лазарувала и кумичила. На определено за целта място, често и сред селото, момите спират и, хванати за ръце, оформят две редици, една зад друга, във формата на полукръг. Момата с куклата застава срещу тях, а момите две по две (по една от външната и вътрешната редица) водят с нея (т.е. с куклата Мара Лишанка) диалог в песенна форма, като диалогът е с брачно-пожелателна насоченост. След това момата подава куклата на тази от вътрешната редица, която заема мястото ѝ и диалогът се повтаря с другите моми. След като се изредят всички, момите, съпровождани от населението на цялото село, излизат от него, обикалят нивите и спират на реката, където се измиват, свалят булото и накитите от куклата и я „изкъпват“ (т.е. потапят чехлите във водата), след което се прибират.
На някои места ергените също вземат участие в обичая, който като цяло е с ярко изразена брачна символика.
На днешният ден Църквата чества и паметта на преподобния Йоан Вехтопещерник. Той е живял през VIII век. Не е известно родното му място. Знае се само, че като поклонник отишъл в Йерусалим и след като се поклонил на местата, свързани с живота и дейността на Господ Иисус Христос, посетил и някои места, където през миналите векове се подвизавали известни подвижници.
Когато отишъл в обителта на преподобния Харитон Изповедник (живял през III-IV век, почита се на 28 септември) и посетил пещерата, в която онзи древен светец живял години наред, Йоан пожелал да остане да се подвизава там. Тази стара пещера се намирала недалече от Йерусалим и над нея бил построен голям манастир-лавра от учениците на свети Харитон. От старата пещера и лавра дошло по-късно и името на предобния Йоан, който се нарича Вехтопещерник (или още Вехтолавърски). Защото Йоан живял в тази пещера и служил като свещеник в пещерната църква.
Воден от желание за чист духовен живот, преподобният обуздавал плътските страсти с голямо въздържание.Отдаден на непрестанна молитва и изучаване на Свещеното Писание, преподобният достигнал духовни висоти и бил сякаш ангел в плът. Така той преживял много десетилетия и се упокоил в мир. Неговия пример последвали десетки други монаси от лаврата в трудните времена на арабските нашествия в Светите земи. Паметта му е особено почитана сред славянските православни християни, защото още докато Палестина била под османска власт (до 1917 г.), в древната лавра се заселили руски монаси, които през ХХ век били под юрисдикцията на руската задгранична (белоемигантска) църква. Така лаврата станала едно от любимите места на поклонници от руските земи, както и от различните славянски православни църкви. Тази традиция се поддържа и днес.
Източници: Уикипедия, БТА
Напиши коментар