0
Паметта за връщането на свещените мощи на Рилския пустинножител свети Иван в неговата света обител се отбелязва тържествено всяка година на 1 юли. След векове на странстване в Средец, в Унгария и в старата българска столица Търново, нетленните, запазени изцяло останки на светеца са върнати на мястото им в Рилския манастир на 30 юни 1469 г. А на следващия ден, 1 юли, преди 554 г. в храма на манастира е отслужена първата литургия в присъствието и на мощите.
Оттогава и до ден днешен (с изключение на няколкогодишното превръщане на обителта в музей през 60-те години на миналия век) денят 1 юли се отбелязва като трети празник на Рилския светец. Останалите два негови празника са на 18 август (деня на смъртта му) и 19 октомври (пренасянето на мощите в Средец).
На тези дни във всички храмове на Българската православна църква в страната и зад граница се извършва празнично богослужение и се измолва застъпничеството на всебългарския светец пред Бог.
Не от всички светци има запазени мощи - било цялото тяло или само отделни кости, но те не са необходимо условие за почит към святата личност. Мощите на даден светец сами по себе си са нещо материално, сякаш далече от духовността. Те обаче се почитат не като магическа вещ, а само като повод да се обърнем с молитва към светеца или светицата, които са образци на вяра и живот за вярващите, а също да ги помолим да се застъпват за нас пред Твореца на видимия и невидимия свят в нашите усилия към духовно съвършенство и душевно спасение.
На 1 юли се чества и паметта на св. Козма и Дамян, християни лечители безсребърници, т.е. работели напълно безплатно в полза на болните. Те живели в Рим и пострадали заради вярата си в Христос през 284 г.
Съществуват две различни предания за Козма и Дамян и макар че от сходствата в тях може да се предполага, че става дума за едни и същи хора, застъпвано е схващането, че всъщност има две двойки по двама братя, с тези имена, живели на различни места, по различно време и с различна съдба. По-популярно е преданието, свързано с двойката от Мала Азия, но празнуването през юли е всъщност за тази от Рим.
Много чудни изцеления са приписвани на двамата братя лечители. Преданията разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата – да лекуват единствено с името Божие и в името на живота, без да взимат възнаграждение.
На двамата безсребърници лечители е посветен и народният празник Свети Врач, честван на 1 юли - ден на билкарите и лечителите, което е и значението на думата "врач" (по-общо то се тълкува и като прорицател, ясновидец, мъдрец, поради което това е и празник на гадателите и по-конкретно - на врачките).
На този ден билкарите разпределят събраните и изсъхнали вече билки от Еньовден. Жените не трябва да работят, за да не се разболеят техните семейства. Вечерта срещу празника, болни и хора с различни увреждания, отиват и преспиват в църква или параклис на светците. Сутринта се мият с лековита вода от аязмата. Обрича се и курбан на лечителите. Меси се хляб и се раздава за здраве.
Имен ден празнуват Дамян, Дамянка, Козма, Даме, Дамо, Дамчо, Дамянко, Дама, Дамица, Дамяна, Кузма, Кузман, Кузмен, Кузмин, Кузмо, Кузо.
Източник: Уикипедия, БТА
Напиши коментар