0
Русенският футболист Николай Петров е роден на 30 септември 1988 година. Кариерата му започва като дете в школата на италианския „Парма”, където по това време треньор на представителния тим е Карло Анчелоти, а в него играят звезди като Тафарел, Наката, Саво Милошевич. След една година на Апенините той се връща в България, за да приеме поканата на „Левски” – София и да стане юноша на клуба. Играе последователно в „Славия”, „Спартак” – Варна, пак „Славия”, „Калиакра” - Каварна, „Светкавица” - Търговище и „Етър” - Велико Търново. Полузащитникът, който е едва на 23 години, вече има 108 мача в „А“ група. Наричат го лошото момче във футбола, заради характера му и многото червени картони на терена. Той самият твърди, че всичко това е зад гърба му и вече е пораснал. С Николай Петров разговаряме за пътя от детския до мъжкия футбол, за отборите, треньорите, мечтите, любовта и бъдещето.
- Ники, кога реши да се занимаваш с футбол и кой те запали по този спорт?
- Аз не съм го решавал, просто откакто се помня, някъде от 6-годишна възраст, моят живот е футбол и нищо друго. Иначе основна заслуга да обичам футбола всяка една минута има моят баща. На него дължа почти всичко, което съм постигнал.
- Кариерата ти започва в синия „Левски”. Как беше на Герена, където играеше и друг русенец – Николай Димитров?
- В школата на „Левски” израснах като човек и направих първите си стъпки в професионалния футбол. Беше труден период, но и много щастлив. С Ники Димитров извървяхме заедно пътя от юношеския до мъжкия футбол. Един изключително техничен футболист, с който обичах да играя.
- От позицията на времето какво мислиш за Станимир Стоилов?
- Може би тук е моментът да благодаря на Мъри Стоилов, Наско Сираков и настоящия ми треньор Цанко Цветанов, които тогава видяха футбола в мен и ме научиха на много неща. А Герена е нещо свято, което ми липсва ужасно много.
- Играл си още в „Славия”, „Каварна”, „Спартак”, „Светкавица”, „Етър”… Къде се чувстваше най-добре и защо почти винаги си тръгваш със скандал?
- „Славия” е отборът, който ми даде шанс да съм титуляр в „А” група на 17 години. Дълбоко уважавам президента Венци Стефанов, всички хора, които работят в клуба и настоящия им треньор Йордан Петков, с когото сме много близки. Това е мястото, където винаги бих се върнал. В момента обаче играя в „Етър” и е нормално да се чувствам сега най-добре във Велико Търново. А всички тези скандали и името, което ми се носи, е плод на някои ваши колеги, които целят да направят някоя сензация или просто да напишат нещо скандално, защото е факт, че то се продава. В момента съм на 23 и се чувствам улегнал и хората, които ме познават, ще потвърдят, че не съм скандален. Сега е времето да играя най-добрия си футбол.
- И все пак броиш ли си червените картони?
- Не, не ги броя и мисля те да останат в миналото. Тази година обещавам да нямам нито един червен и нито един жълт картон, изпросен за разправия със съдия. Това е вече зад гърба ми… пораснах.
- С „Етър” тази година влязохте в „А” група, оставаш ли в този отбор и какви ще са целите ви догодина или има вариант да заиграеш в Гърция, както вече писаха медиите?
- Засега оставам в „Етър”. Имам си договор, който изпълнявам. Ръководството е коректно с мен, такъв съм и аз. Влизането в „А” група беше голяма радост, най-вече за целия град. Купата беше нещо абсолютно реално и нормално за мен с оглед на треньора и футболистите, които „Етър” имаше през миналия сезон. Но най-важното е да се опитаме да играем правилен футбол без хаос в него.
- Къде мечтаеш да играеш?
- Мечтая да играя футбол, независимо къде. Аз обичам да играя и с деца на площадката. За мен футболът наистина е всичко и затова е важно просто да го играя.
- Прогнозата ти за финала на Евро 2012?
- Моят любим отбор е Португалия, заради Раул Мейрелеш, но ми се струва, че фаворитите са обичайните заподозрени – Испания, Германия и разбира се Италия с лошите момчета Касано и Балотели /смее се/.
- А защо теб наричат „лошото момче” на футбола, бунтар и т.н.? И не ти ли пречи това, че си толкова директен винаги?
- Вече отговорих на този въпрос. Искам да се знае за хората, които не ме познават лично, че не съм такъв. Дори мисля да използвам бащиното си име вече – Валериев, за да се спре със спекулациите, че Ники Петров е лошо момче. Та вече съм Ники Валериев – доброто момче:):)
- Каква беше тази история с Александра Раева, в която обяви, че си влюбен публично?
- Ще отговоря така – Алекс Раева е добра актриса и певица, но никога не съм бил влюбен в нея и не съм имал връзка с нея.
- А каква е историята с капитанката на баскетболния „Дунав” Зорница Костова?
- Това е жената, която обичах страшно много, но понякога в живота се случват необясними неща, които пречат. На нея всички „писаници” за мен й повлияха много тъжно, за което съжалявам. Сега не сме заедно, но останахме много добри приятели. Тя е важен човек в живота ми. Русе трябва много да се гордее с нея. Зорница Костова е най-добрата баскетболистка в България и чудесен човек.
- Защо имената на футболистите постоянно се свързват с манекенки и попфолк певици?
- Аз имам малко по-различно мнение относно това. Не всички футболисти са еднакви. Не всички харесват манекенки, чалга дискотеки и коли. Такива са само тези, които искат постоянно да са в жълтите хроники. За мен те са комплексари. Това е моето мнение по въпроса.
- Какво искаш да ти се е случило след 10 години?
- След 10 години искам както аз, така и моите близки, баща ми, дядо ми, всички да са живи и здрави. Това е най-важното… Но иначе си представям къща на морето, футболът отново в живота ми и да съм влюбен. Любовта е велико нещо!
Напиши коментар