0
Днес Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България за неспазване на задълженията ѝ съгласно Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО).
След като държавите членки впишат своите територии от значение за Общността, те разполагат със срок от шест години, за да определят тези територии за специални защитени зони. Те също така са длъжни да установят природозащитни цели, които са специфични за всяка територия, и да въведат необходимите мерки за опазване, насочени към съхраняването или възстановяването на защитените видове и местообитания в териториите, така че да се постигне благоприятен природозащитен статус.
Целта на ЕС за прекратяване на загубата на биологично разнообразие чрез опазване на природните обекти и възстановяване на увредените екосистеми до добро екологично състояние е формулирана в Европейския зелен пакт и Европейската стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г.
България все още не е определила 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок; също така държавата системно и последователно не изпълнява задължението си да установи специфични за всяка територия природозащитни цели и мерки за опазване. Тези изисквания са от ключово значение за опазването на биологичното разнообразие в ЕС.
През януари 2019 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България, а през юли 2020 г. — и мотивирано становище по въпроса. Тя счита, че досегашните усилия от страна на българските органи са незадоволителни и недостатъчни, и предявява иск срещу държавата пред Съда на ЕС.
В периода 2014-2019 г. няма напредък при издаването на заповеди за обявяване на защитените зони за местообитанията. Към настоящия момент са обнародвани в „Държавен вестник“ заповеди за обявяване на 186 защитени зони за местообитанията. Те са нанесени в публичния регистър, достъпен на страницата на МОСВ, раздел „Природа“ на адрес: https://www.moew.government.bg/bg/publichen-registur-za-obyavenite-zastiteni-zoni-i-promenite-v-tyah-suglasno-direktiva-92-43-eio-za-opazvane-na-prirodnite-mestoobitaniya-i-na-divata-flora-i-fauna/. За останалите 43 защитени зони е прието Решение на МС от лятото на тази година за промяна на границите им, които се очаква ЕК да одобри, съгласно процедурата.
В момента в министерството е в процес приемането на пилотно разработени специфични цели за две защитени зони, като съдържанието им е консултирано от международни експерти, ангажирани от службите на ЕК. Възложено е разработването на специфични и подробни природозащитни цели за общо 64 защитени зони, като 43 от тях са със срок за разработване до края на месец ноември 2021 г. Предприети са действия за възлагане разработването на цели за още 22 зони. Разработването на специфичните и подробни цели на опазване за всички останали защитени зони е предвидено да бъде направено в рамките на проектно предложение, включено в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост, съобщават от МОСВ.
Според Комисията България не е въвела правилно в националното законодателство чл. 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията.
За преодоляване на идентифицираните от ЕК слабости, още при стартирането на наказателната процедура през януари 2019 г. е подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, въвеждащ нов подход за управление на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000. Законопроектът е внесен за разглеждане в 44-то Народното събрание и приет на първо четене. Служебното правителство внесе повторно законопроекта в 45-то НС, но той не бе поставен за разглеждане.
Напиши коментар