0
Евгени Игнатов е български лекоатлет, бивш състезател в средните и дълги бягания. Участва в 2 олимпиади, актуален национален рекордьор на 1500, 2000, 3000, 5000 и 10 000 м. Най-добрият български бегач на средни и дълги разстояния за всички времена.
Роден е в с. Николово, област Русе на 25 юни 1959 г. Започва да тренира лека атлетика, когато е приет в Спортното училище в Русе в пети клас през 1970 година. Желанието му е да се запише във футболна паралелка, но такава в училището няма, затова Евгени се насочва към тази с лека атлетика.
Първият му голям международен успех е сребърният медал от Европейския шампионат в зала в Гренобъл през 1981 година на 3000 м.
На алтернативните Олимпийски игри в Москва, известни като „Дружба-1984“, на финала на стадион „Лужники“ Игнатов побеждава най-добрите атлети на ГДР, СССР и Етиопия и печели златен медал.
Най-големите му постижения са на световния шампионат в Рим през 1987 година, когато завършва на шесто място на 5000 метра, както и четвъртите места от европейските първенства в Атина и Щутгарт през 1982 и 1986 година в същата дисциплина.
Президент е на лекоатлетически клуб „Дунав“ (Русе). Общински съветник в ОбС - Русе.
Евгени Игнатов връща блясъка на русенската атлетика
Знаете ли, че има човек, който може да измине 5 километра за малко над 13 минути? Да, един от най-успешните лекоатлети в България несъмнено е русенецът Евгени Игнатов. Днес той е председател на СЛАК „Дунав“ и треньор на едни от най-успешните спортисти в страната, включително пара олимпийския медалист Християн Стоянов.
Факт е, че нямаме друг такъв атлет като Игнатов, а малко от децата на пистата днес знаят за тези негови уникални постижения. И ако 37-годишният рекорд на Стефка Костадинова на висок скок от 2.09 м преди броени дни беше преодолян от украинката Ярослава Магучих, то националните рекорди на Евгени се определят от анализаторите като „вечни“.
През последните години, макар и закачил шпайковете на стената, Евгени Игнатов продължава да е радетел за възраждането на българската лека атлетика в родния си град. Заедно с помощта на голямата ни спринтьорка и рекордьорка Анелия Нунева организираха първия трансграничен пробег от Гюргево до Русе, който вече се превърна в традиционен. Те възстановиха и международен турнир „Младост“, който всяка година през май посреща стотици състезатели от десетки клубове от страната и чужбина.
Надеждата на Евгени Игнатов е, че градът има големи традиции в леката атлетика. С Анелия Нунева признават, че хората не са ги забравили все още, както и другия ни голям атлет от Русе – Христо Марков. През последните години те доказаха, че имат куража да се нагърбят да дадат своя принос за възстановяване името на Русе като люлка на таланти в атлетиката. И резултатът е налице - вече излизат нови държавни шампиони и добри състезатели в различните дисциплини.
Г-н Игнатов, формалният повод да Ви потърсим е актуалната тема с българските рекорди, с които се гордеем. Вашите откога са?
Всичките ми най-добри постижения са записани през 80-те години – от 1981 до 1988 година. Наричат ги брадати рекорди, заради това, че вече са 40-годишни.
Има ли изгледи да бъдат подобрени скоро?
Няма нищо вечно. Има центрове, в които се работи сериозно и с ентусиазъм. Има и приятели, които ни подават ръка по пътя на изграждането на шампиони. Благодарни сме на всяка протегната ръка. Щастлив съм, че в град Русе работим отдадено с хора, които влагат сърцето си, за да предадат своя опит и знания на идните поколения от подрастващи спортисти. За мен е чест, че сме рамо до рамо с Ростислав Димитров – медалист от световни първенства, Борислав Иванов – в момента работи с най-изявените спортисти в хвърлянията, част от които са и рекордьори на България, Димитър Петров – много добър състезател на Овчарски скок, а сега треньор, който възвърна отново славата на русенските овчарски скачачи и има държавни шампиони във всички възрасти. Благодарен съм и на Невянка Кирилова, която освен отличен педагог е и откривател на нови таланти в леката атлетика. Защо не някой ден именно от Русе да излязат новите рекордьори на България?!
А как бихте се почувствали, ако падне Ваш рекорд?
Няма да ревнувам. Виждате колко достойно според мен реагира Стефка Костадинова. Рекордите са за това, за да бъдат подобрявани.
Да Ви върнем в далечната 1986-та година. Как пробягахте 5000 метра 13.13.15 мин…
На 31 август 1986 година… Това беше последният ден на европейския шампионат на открито, времето бе отлично, трибуните на „Некарщадион” - пълни до краен предел, а на старта застанаха най-добрите бегачи на Стария континент. Класирах се за финала с второ време от квалификациите, а до мен бяха олимпийският вицешампион Маркус Рюфел, третият от Игрите в Лос Анджелис Антонио Лейтао, британецът Тим Хъчингс, който остана четвърти на Олимпиадата, вицешампионът от световната купа в Канбера ’85 Стефано Мей, както и другият британец Джак Бюкнър.
Движихме се с доста високо темпо, но всичко се реши в последните две обиколки. 800 метра преди финала 8 състезатели се откъснахме пред останалите. В този момент групата на водачите рязко се раздели на две. Виждайки, че няма как да се бори с най-добрите, швейцарецът Рюфел се отказа от надпреварата. Двамата британци Хъчингсън и Бюкнър, италианецът Мей, както и аз се устремихме към финала. 300 метра преди мен, Мей атакува. Действията му обаче се оказаха прибързани и на финалната права бе задминат от дребничкия Джак Бюкнър. Лошата изходна позиция при навлизането в последната обиколка пък не ми позволи да атакувам другия британец и така се разделих с мечтата за медал за нищожните 27 стотни от секундата. Но бягайки до най-големите, постигнах този най-силен резултат.
Рекорд, който за добро или зло можем да категоризираме като „вечен”. Вие безспорно сте най-добрият български лекоатлет в средните и дълги бягания. С личния си пример успявате ли да запалите, да ентусиазирате днес млади хора да тръгнат по Вашия път?
Надявам се. Доколко успяваме, резултатите и шампионите, които Русе дава на България го показват година след година. Близките ми хора знаят каква страст изпитвам към спорта, и по-специално към дисциплината "Средни и дълги бягания". Смятам, че с това силно поколение от 80-те години, заедно с шампиони като Анелия Нунева, Христо Марков, Ростислав Димитров... трябва да предадем щафетата на младите, да запалим искрата у повече хора. Това е нашата мисия. За да се случи, трябва да предоставим и добри условия за тренировки.
В този смисъл, какви са перспективите за развитие пред леката атлетика?
Много бих искал да има повод за оптимизъм. Има талантливи деца, но това само по себе си не е достатъчно. Да вземем рекордите на още трима русенци. Анелия Нунева, която е и почетен гражданин на Русе, държи рекордите на 50 м и 60 м в зала, а от 1987 г. и на 200 м за 22.01 сек. Постижението на Христо Марков в тройния скок е 17,92 метра и е от 1987 година в Рим. Силвия Христова продължава да държи рекорда в скока на дължина със 7 метра.
Расте талантливо поколение и след нас, а целта ни е младите атлети да надмогнат нашите резултати. Едно от условията, за да се случи това, е да осигурим добра материална база и нормален тренировъчен процес през цялата година, а не както е в момента – само през лятото. От 10 години ние не водим нормална зимна подготовка, тъй като залата в спортен комплекс „Ялта“, която активно използвахме, беше преустроена. Преди този период, зимата там тренираха нашите скачачи, хвърлячи и всички атлети, които водеха в нея физическата си подготовка. Капацитетът на сегашната малка писта е изключително недостатъчен за стотиците деца, които имат интерес към нашия спорт. В последните години наблюдавам засилен интерес от младите, затова е необходимо да се построи нова сграда, което кметът на Общината обеща да се случи в този мандат. Надявам се до септември месец да бъде избрано мястото за проектиране и изграждане на съвременна закрита писта и с нея Русе да е един от центровете за подготовка на елитни спортисти – лекоатлети.
Знаем, че спортът е едно от спасенията на децата от затлъстяване, наркотици и новите зависимости, каквито са всички социални мрежи… Казахте, че липсват нормални условия за тренировки. Как тогава привличате децата по пистите?
С огромното желание да продължим тази слава. Няма спорт, който да не иска да има модерни спортни бази, някои са успели да се преборят, ние сега сме на тази писта. Всекидневни са разговорите ми и с местната власт, и на национално ниво. В годините съм разбрал, че за да имаш база, трябва да имаш и лоби, в момента имаме такова на най-високо ниво. Досегашният председател на Българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов вече е председател на Европейската федерация по лека атлетика. В постоянна комуникация сме с него и имаме думата му, че ще помогне на Русе. Първата стъпка обаче трябва да бъде направена от местната власт с определяне на място и старт на проектирането на новата зала.
Убеден съм, че русенци имат добро отношение към нашия спорт, ще ни подкрепят и затова си заслужава да се борим.
През следващия месец Вашият състезател Християн Стоянов ще участва на пара олимпиадата в Париж. Ще се поздравим ли с медал за България?
Вярвам в неговите възможности и се надявам, че в Париж ще се представим по най-добрия начин. Конкуренцията ще бъде жестока, но така е на Олимпиада. Надявам се с чест да излезем и от това състезание.
.jpg)
Напиши коментар