Вижте кои са тримата патриарси, оглавявали Българската патриаршия до сега?

Историята на Българската православна църква - Българска патриаршия, датира от IX век, когато християнството става официална религия в България при управлението на княз Борис I Михаил (852-889). Първоначално църквата е под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, но през 919 г. получава автокефален статут с център във Велики Преслав.

През вековете Българската православна църква преживява периоди на възход и упадък. През X-XI век се превръща в активен център на книжовността и изкуствата, като манастирите край Охрид, Бачковския манастир и Зографския манастир на Света гора стават значими духовни и културни средища.

С падането на България под византийска власт през 1018 г. църквата отново попада под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. Въпреки това през 1186 г., по време на Второто българско царство, Търновската архиепископия е издигната в ранг на патриаршия от император Исак II Ангел. Този статут е потвърден от Латинската империя и Никейската империя, които управляват части от българските земи през XIII век.

Османското завоевание през XIV век води до упадък на Българската православна църква, тъй като тя е поставена под върховенството на Цариградската патриаршия. Въпреки това църковният живот продължава, а през Възраждането се появяват движения за независимост. В края на XVIII век се появява независима Алтернативно-синодна църква, която съществува паралелно с каноничната църква до 1870 г., когато е постигнато споразумение с Цариградската патриаршия.

 Загубената българска църковна независимост в края на XV в. е възстановена със създаването на Българската екзархия според ферман, издаден на 27 февруари 1870 г. Обявяването на нашата църква за „схизманична“ от Цариградската патриаршия през 1872 г. създава редица проблеми за църковния живот през следващите години както в българските земи, така и в тези, останали извън пределите на държавата.

Липсата на църковен предстоятел, след смъртта на екзарх Йосиф през 1915 г., допълнително усложнява положението на Българската православна църква (БПЦ).

Едва в началото на 1945 г. Софийският митрополит Стефан е избран за трети български екзарх.

Създава се обстановка за преодоляване на различията с Вселенската цариградска патриаршия, като първата стъпка в това отношение е признаването на Българската православна църква за автокефална през февруари 1945 г.

Тези процеси протичат успоредно с терора над българското духовенство, упражняван от комунистическата власт, логичен израз на което е отстраняването на екзарх Стефан през 1948 г. от заеманата длъжност. По насилствен начин е наложен и нов Устав на Българската православна църква.

Въпреки това международната обстановка благоприятства окончателното уреждане на въпроса с Българската църква.

Патриарх Кирил – първият български патриарх след патриарх Евтимий (1953 - 1971)

На 8 май 1953 г. в София е открит в тържествена обстановка Третият църковно-народен събор, който трябва да избере църковен глава. От присъствалите 107 избиратели 104 дават своя глас на 10 май за Пловдивския митрополит Кирил, заемал поста наместник-председател на Светия синод след принудителното изгнание на екзарх Стефан. Той се явява, макар и непряк, приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния български патриарх до началото на турското робство.

Марин Минков завършва Софийската духовна семинария през 1935 г. и Богословския факултет на Софийския университет през 1941 г. На 14 декември 1941 г. приема монашеско пострижение с името Максим в Троянския манастир от епископ Паисий Врачански. След това специализира в Московската духовна академия до 1947 г.

На 30 септември 1947 г. той е ръкоположен за епископ с титлата "Браницки". От 1950 до 1960 г. е главен секретар на Светия синод. През 1960 г. е избран за митрополит на Враца.

На 4 юли 1971 г. епископ Максим е избран за патриарх на Българската православна църква, след като е единственият кандидат. Ръкополагането му за патриарх е извършено на 4 юли 1971 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.

По време на неговото управление Българската православна църква постига значителен напредък в междуцърковните отношения, особено с другите източноправославни църкви. Той също така работи усилено за опазването на църковното наследство и възстановяване на религиозните сгради.

Патриарх Максим почина на 6 ноември 2012 г. в София. Погребан е в Троянския манастир, където започва своето духовно пътуване.

Патриарх Неофит - третият български патриарх (2013 - 2024)

След кончината на Патриарх Максим за патриарх е избран Русенският митрополит Неофит.

Патриарх Неофит, роден като Симеон Николов Димитров, беше високоуважаван духовник и глава на Българската православна църква (БПЦ) от 24 февруари 2013 г. до смъртта си на 13 март 2024 г. Той беше известен със своя смирен характер, мъдро лидерство и ангажимент за единство сред различни християнски деноминации. Освен това той се занимаваше със социални проблеми, особено тези, свързани с младите хора и образованието.

Роден в София на 15 октомври 1945 г., Неофит получава образование в Софийската духовна семинария, Духовната академия в София и Московската духовна академия. Започва духовната си кариера като монах в Рилския манастир и постепенно се изкачва по църковната йерархия, като става протосингел на Софийската митрополия, главен секретар на Светия Синод и накрая Доростолски и Червенски митрополит.

След смъртта на патриарх Максим през 2012 г. Неофит беше един от тримата кандидати за нов патриарх. Той беше избран единодушно на 24 февруари 2013 г. по време на Патриаршеския избирателен събор в София и беше интронизиран същия ден в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

По време на управлението си патриарх Неофит продължи да насърчава единството и сътрудничеството между различните християнски деноминации, както и да се справя със социалните проблеми. Той беше дълбоко уважаван както от вярващите, така и от държавните служители.

Патриарх Неофит почина на 13 март 2024 г. във Военномедицинска академия в София поради многоорганна недостатъчност. Тялото му беше положено за поклонение в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ и след това беше погребан в южната открита галерия на храма, до гроба на екзарх Йосиф I Български.

 След кончината на патриарх Неофит започна процедура по избор на нов глава на Българската православна църква. Според канона това трябва да стане до три месеца от смъртта на патриарха. Изборът беше насрочен за днес 29 юни 2024 г. Право да надене патриаршеското було  според правилника на БПЦ има един от членовете на Светия синод. В първия етап от избора бяха избрани тримата членове на синода, от които само след часове ще бъде излъчен новият Български патриарх.