0
Велики вторник от Страстната седмица е днес. Във Велики вторник продължават поученията, които богослужебните текстове предлагат през тази седмица. Посочва се на какво се дължи духовното безплодие. То образно е представено в изобличението на Исус Христос към фарисеите и книжниците, което се слуша в четивото за деня от Евангелие от Матей, 23 глава. В тяхно лице Спасителят бичува лицемерието, което винаги е причина да нямаме духовността, нужна за истински християнски живот.
Църквата призовава и към духовна бдителност чрез притчата за неразумните девици, защото "никой не знае деня и часа, в който Човешкият Син ще дойде". В основната песен и днес се пее: "Ето, Младоженецът идва в полунощ и блажен е този, когото Той намери буден, а недостоен е онзи, когото намери безгрижен; внимавай, душо моя, да не те налегне сън и да бъдеш предадена на смърт пред затворените врати на царството!".
Притчата за десетте девици е една от поредицата поучителни разкази, с които Христос при последното Си влизане в Йерусалим наставлява Своите ученици, за да ги подготви за времето, когато след Неговата кръстна смърт и възкресението Му вече ще бъдат сами.
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив".
Друга притча, припомняна днес, е тази за талантите: един господар раздал на подчинените си различни суми пари (талантът е значителна сума), за да ги стопанисват, докато той отсъства. След време, когато се прибрал, той поискал сметка от тях. И се оказва, че едни са стопанисвали добре повереното богатство и от това спечелили за господаря си. Докато един служител заровил таланта в земята и го върнал на господаря в същия размер, но бил наказан, защото не разработил таланта си, за да спечели за себе си и за собственика.
Поуката е, че на всекиго е даден от Бог някакъв талант, но не бива да заравя таланта си в земята, както е направил ленивият човек. Талантът (и в преносния смисъл на думата) е даден за лична полза на дадения човек, но ще му се поиска отчет и затова трябва да се потруди.
Източници: БТА, pravoslavieto.com
Напиши коментар