В градината на изгубените надежди

Излязоха сметките на партиите за разходите им в предизборната кампания. Победителите са изхарчили, съвсем разбираемо, най-много средства. Всичко е „по закон”, с дребни нарушения и отклонения от „правната норма”, както биха се изразили юристите. Зад тези неща обаче се прокрадва нарицателното за годините на прехода мнение, че по време на избори се отваря благословеният от закона трансферен прозорец, през който законно в беззаконието влизат "крадците”.

Сметната палата си свърши работата и отчете пред обществеността онова, което й дадоха като сметки партиите. Безотчетните харчове са друга работа, те са невидими, за тях знаят единствено и само „сивите кардинали” в съответните партийни централи. Някой да е споменавал напоследък, например, името на Христо Бисеров, ковчежникът на СДС от времето на силния период, когато хардлайнерите взеха властта с малко, но не завинаги. После „Бате Христо” премина от СДС-то в ДПС-то, и най-после, след достойно преседяване в политиката, го набедиха, че е правил далавери с политическо влияние за икономическите си облаги…

Водата в мелницата на борците срещу корупцията винаги се губи някъде по кьошетата на историята, защото за „къртичината”, в която се наливат пари по време на избори, насита никога няма. Къртичината поглъща толкова, колкото и налеят, казват старите бахчеванджии (градинари, тур.) Нейният лабиринт е подземие с неизбродими криволици и обвързаности. Там не може да проникне никога светлината на общественото любопитство. И в случая не става въпрос за „нездраво” надничане, говорим за интерес, който касае общите пари на данъкоплатеца, а не на някой свише омилостивен дарител на въпросните партии.

И понеже безнаказаността е вече принцип, в обществената градина зейват нови и нови къртичини, където ние - обикновените данъкоплатци, свикнахме да доливаме с овчедушно търпение катадневната си лепта от пари и пропилени надежди. Така стават възможни позорните кадри, на които се вижда как един пътен полицай си взима съвсем спокойно двайсет лв., без да му мигне окото или да му се „изкриви” от срам фуражката. Или поне да бъдем искрени в отговора, когато си зададем въпроса, колко пъти сме наливали вода в къртичината, за да оправим някоя наша работа, понеже всички правят така. Затова нека да бъдем внимателни, когато си назначаваме градинарите.

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: stoitza@abv.bg