Църквата чества паметта на свети Софроний Йерусалимски и на Софроний Врачански

Обичайна практика е в дните, когато се почитат древни светци, да се честват и по-новите им съименници. Затова днес заедно се честват древният свети Софроний, един от най-усърдните защитници на православието против ереста монотелитство (приемали, че у Христос имало само една воля), и българският епископ-страдалец Софроний Врачански.

Свети Софроний Йерусалимски е роден в Дамаск в VI в. Получил добро образование, усърдно изучавал и Свещеното Писание. При посещение в Палестина се запознал с учения монах Йоан Мосх. Станал негов ученик и заедно посетили много от отшелниците в Палестина, Сирия и Египет. Описали техния живот в сборника "Лимонарий" ("Духовна градина"). В Александрия Софроний приел монашество.

След време отишъл в Йерусалим, който вече бил под властта на персите. Софроний с проповеди и писания се включил в борбата срещу монотелитите. В 634 г. той единодушно бил избран за патриарх на Йерусалим. А в 636 г. градът бил превзет от арабите. Патриархът уговорил с халифа Омар да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Светият патриарх починал в 638 г.

Свети Софроний Врачански е български възрожденски духовник, роден в Котел в 1739 г. Бил кръстен Стойко. Като се изучил, станал учител, а сетне и свещеник. Рано овдовял и приел монашество с името Софроний, после го ръкоположили и за Врачански епископ. Сам описал живота си в книгата "Житие и страдания грешнаго Софрония". Оттам научаваме колко е страдал от турците. Живял праведно, но заради преследвания трябвало да се спаси с бягство в Румъния. Там се занимавал с книжовна дейност, съставил и сборника "Неделник"(1806 г.) с неделни проповеди на говоримия език.

От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след проведената в този период Руско-турска война. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощно на българския представител в Петербург Иван Замбин, заминал на дипломатическа мисия там заедно с Атанас Николаев през октомври 1804 г. от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос. Софроний Врачански се среща и разговаря с руските военачалници Багратион, Каменски, Кутузов. Така се стига до юни 1811 г., когато била учредена Българската земска войска – първата българска самостойна бойна единица от 400 години насам. Софроний освещава бойното знаме и благославя воините-доброволци.

Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременния български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.

Починал в Румъния в 1813 г. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква.

Източници: БТА, Уикипедия