0
Днес се навършват 90 години от рождението на Юрий Гагарин. През 1961 г., след 108 минути полет в космоса този 27-годишен съветски летец се превърна в най-известния човек на пранетата. 7 години по-късно, едва 34-годишен, Гагарин обаче загива при тренировъчен полет. Причините за катастрофата и до днес не са докрай изяснени и предизвикват конспиративни теории.
Как обикновеното момче от руското село Клушино стигна до космодрума Байкунур?
Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино, Смоленска област, Русия. Семейството му е на селяни-колхозници: баща Алексей Иванович Гагарин е дърводелец , инвалид, а майка му Анна Тимофеевна Матвеева е доячка в колхоза. Първите години от живота си прекарва с родителите си в село Клушино. В детските си години е най-обикновено момче, което с нищо не се отличава от връстниците си.
Завършва с отличие професионално училище с квалификация леяр-формовчик. Занимава се активно със спорт.
Именно през тези години се увлича по авиацията в Саратовския аероклуб. Отбива военната си служба в I Военноавиационно училище „Климент Ворошилов“. На 9 декември 1959 г. подава писмено заявление за включване в групата на кандидатите за космонавти.
След цялостен медицински преглед е признат за годен да бъде космонавт и е зачислен в групата на космонавтите. Отначало групата е от 20 млади летци. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение Гагарин да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.
На 12 април 1961 г., в 9 часа и 7 минути московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“. Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 108 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат, като Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут, както е планирано.
Новината мълниеносно обикаля целия свят. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като Международен ден на авиацията и космонавтиката.
Подготовка за нови полети
След полета в космоса Гагарин е назначен за командир на отряда космонавти. Завършва военна академия и става заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г.
От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тези години СССР започва своя лунна програма. Един от подготвящите се за полет до Луната е Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагарин. Решено е с кораба „Союз-1“ да лети Комаров, за да не се рискува животът на Гагарин. Полетът завършва фатално. При приземяването капсулата се разбива вследствие на отказ в парашутната система и Владимир Комаров загива.
На траурния митинг в памет на своя колега и приятел Гагарин обещава, че космонавтите ще научат „Союз“ да лети. Така и се случва, корабът „Союз“ лети и до днес. През 1966 година Юрий Гагарин става почетен член на Международната академия по астронавтика. Продължава подготовката си за нови лунни космически полети и сам до своята смърт е член на екипажа на един от подготвяните лунни кораби. Гагарин нямал право самостоятелно да лети на изтребител, и затова получава направление за възстановяване на квалификацията като летец изтребител.
Най-известният човек на планетата
След полета на „Восток 1“ Юрий Гагарин става най-известният човек на планетата. 108-те минути в Космоса променят неговия живот завинаги. За него пише пресата във всички държави. Всички съветски ръководители искат да се срещнат с него и в продължение на 3 години това заема една голяма част от живота му. Под натиска на роднини, приятели, министри, маршали и академици често му се налага да вдига наздравици и да пие „до дъно“ за дружбата и любовта. При много ситуации той като по чудо избягва тежки нещастия или смърт. Юрий има силен характер и стоически издържа изпитанията, но този живот оказва влияние – той качва 8 – 9 килограма, престава да се занимава със спорт и става ясно, че само една нова подготовка за космически полет може да преустанови този процес.
Посещава над 30 страни и се среща с хиляди хора. Крале и президенти, политически дейци и учени, артисти и музиканти считат за чест да се срещнат с него. Награждават го с ордени и медали, избиран е за почетен гражданин на градове по целия свят. По време на своите пътешествия обикаля света три пъти.
България е втората страна, която посещава, след Чехословакия. Освен в София, посещава и няколко други градове.
В Плевен посещава музея „Панорама“, мавзолея „Свети Георги“, прави почетна обиколка на града с открит автомобил.
Посещава България за втори път през 1966 г. заедно със съпругата си Валя.
Фаталният 27 март 1968 г. и конспиративните теории
По време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот полковник Гагарин и инструктор полковник Серьогин на борда се разбива на 27 март 1968 година в 10:31 сутринта. Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахът им е погребан в стените на Кремъл на Червения площад.
Причината за катастрофата, убила Гагарин и Серьогин, не е напълно изяснена и е предмет на спекулация и на редица конспиративни теории.
Съветски документи, разсекретени през март 2003 г., показват, че КГБ е провела собствено разследване на инцидента в допълнение на правителствено и 2 военни разследвания. Докладът на КГБ отхвърля всякакви конспиративни теории, като посочва, че действията на екипажа са допринесли за катастрофата. Докладът посочва, че авиодиспечерът е дал на Гагарин стара информация за времето и по време на полета метеорологичните условия са се влошили значително. Наземният екип също оставя външен резервоар, закачен за самолета.
Планираният полет на Гагарин се е нуждаел от добро време и никакви външни резервоари. Разследването открива, че самолетът се е превъртял или поради сблъсък с птица, или за да избегне друг самолет. Поради старата информация за метеорологичните условия екипажът е смятал, че са на по-голяма височина, отколкото са били в действителност, и не са могли да изправят самолета.
В книгата си „Двете страни на луната“ Алексей Леонов си спомня, че е пътувал с хеликоптер в близост до района на полета и е чул „2 силни експлозии в далечината“. Според него друг самолет, Су-15, е летял под разрешената височина и „без да разбере поради лошите условия, е минал на десетина метра от самолета на Гагарин, докато преминава звуковата бариера“. Последвалата турбуленция е превъртяла МиГ-а. Леонов смята, че първата експлозия, която е чул, е от преминаването на звуковата бариера, а втората – от катастрофата на Гагарин.
Друга теория смята, че екипажът от предишния полет е оставил един от обезвъздушителите в кабината отворен, което е довело до липса на кислород и е попречило на екипа да контролира самолета. Подобна теория е тази, че екипажът е открил отворен обезвъздушител и започнал процедура за бързо спускане на по-ниска височина. Това спускане ги е накарало да загубят съзнание и е довело до катастрофата.
На 12 април 2007 г. Кремъл налага вето върху ново разследване на смъртта на Гагарин.
През април 2011 г. документите от комисията, създадена през 1968 г. от ЦК на КПСС с цел разследване на инцидента, са разсекретени. Документите показват, че заключението на комисията е, че Гагарин или Серьогин е направил остра маневра с цел да се избегне удар с метеорологичен балон. Друга причина може да е опит от страна на космонавта да избегне навлизане в облак.
Съществуват някои конспиративни теории за смъртта на Юрий Гагарин. Според една от тях първият космонавт, в качеството си на командир на съветския „лунен екип“ от космонавти, е умрял по време на предполагаем неуспешен първи опит за пилотиран полет около Луната на борда на Зонд 4 на 2 – 7 март 1968 г., а не в официално обявената авиокатастрофа на 27 март 1968 г.
По онова време космическият кораб Союз 7К-Л1 (Л1), след 4 неуспешни безпилотни тестови старта, още не е готов за пилотирани експедиции. Мисията от 2 – 7 март на кораба Л1 е известна под несекретното наименование Зонд. Тези подозрения официално се отхвърлят. Според други смъртта на Гагарин е умишлено причинена за отклоняване вниманието на световната общественост от готвещата се Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия.
По материали в Интернет
Напиши коментар