0
Сър Алекс Фъргюсън днес си почива от стреса, белязал почти четири десетилетия от живота му. Говорим за напрежението да си треньор - нещо, което е струвало сериозни здравословни проблеми на мнозина. Коравият шотландец се оттегли преди 10 години от Манчестър Юнайтед, оцеля след тежък мозъчен кръвоизлив малко след това, а сега - на 81, се наслаждава на конни надбягвания, огромната си колекция от скъпи вина и време с внуците, съобщава corner.dir.bg.
Но историите на сър Алекс се знаят, нали? 13 титли с Юнайтед - уау. Победи на терена, непримирим жар край него, скандали със съдии, защото той никога не обичаше да губи. Има няколко истории от съкровищницата на Фъргюсън, които са по-малко познати, а преди дни един украинец - Анатолий Коробочка, заедно с шотландския му приятел Лий Дънкан, направиха фурор с разкази от тази съкровищница, като те са от първа ръка. Те са работили дълги години в Хартс, Абърдийн и други клубове в Шотландия като скаути, а Коробочка бе и спортен директор.
Двамата са приятели с великия треньор от години, а историите бяха публикувани с негово съгласие.
Как се лекуват контузените
Фъргюсън пристига в Абърдийн през лятото на 1978 г., като заварва отбор с много добри играчи, който в предходните сезони не е постигал добри резултати. И не е трудно да се види защо - куп контузени за дълги периоди, при това във времена, в които нямаше тимове от по 25-30 играчи.
На първите тренировки Фъргюсън чува поне 10 играчи да се оплакват от заболявания, травми, болежки... И решава да се вземат мерки за това.
"Довечера в 21 часа на плажа", идва командата. Абърдийн е на брега на Северно море и не мислете за "плажа" като за созополския през юли. Вечер вятърът е страховит, а водите - студени.
Целият отбор се събира, напълно неразбиращ за какво става дума. Алекс изброява имената на тези, които си е записал, че са с болежки и леки травми, отказващи да тренират. "Събличайте се и - във водата. Тя лекува".
На следващия ден в Абърдийн контузени няма, всички тренират.
Шофьор на такси
Времената в Абърдийн са много успешни с три титли за 6 години (при Селтик и Рейнджърс) това си е невероятно. След първата в града цари еуфория, но Фъргюсън знае, че рецептата за успех е да не се отпускаш.
Една вечер в разгара на сезона Фърги води съпругата си Кати на театър в града, но предупреждава играчите да не ходят по заведения - след 48 часа има мач със Селтик.
На излизане от театъра отива при стоянката на такситата и чува как двама шофьори там си говорят, че "група футболисти са поръчали 4-5 таксита пред бар в другия край на града и колегите тръгнали нататък". Алекс става "червено-лилав" от гняв, качва Кати на едно такси за дома и казва на един от шофьорите - аз ще карам твоята кола, идвай с мен. Човекът знае кой е този, приема, тръгват заедно. С кепе на таксиджия, треньорът нахлува в нощния бар и намира играчите. Те са изумени, а партито приключва с крясъци и скандали. И глоби.
Никога не се бъзикай с шефа
През 1974-а Фъргюсън поема Сейнт Мирън - първото му назначение в сериозен клуб. И спомените за първите му дни там са удивили Коробочка и Дънкан. Минават 21 дни на подготвителни лагери и клубът организира общата снимка на отбора за новия сезон. Всички са на терена, фотосите са направени, но на следващия ден един от тях е публикуван в местния вестник. И Фърги кипи като чайник - на нея капитанът Йън Рийд му прави "заешки ушички" зад гърба, а няколко други играчи се хилят.
В същия ден Рийд вече не е капитан, а на следващия договорът му е прекратен. "Тук ще играят сериозни мъже, а не лигльовци", е аргументът пред изумения собственик Уили Тод, който обаче приема и подкрепя треньора си. В следващите 6 месеца Сейнт Мирън освобождава 16 играчи, напълно променяйки състава си - това е "методът Фърги".
Ще ти покажа кого ще риташ, тъпак!
Фъргюсън води тима на Сейнт Мирън на Карибите за седмица, когато в един мразовит януари мачове са отложени и се отваря двуседмична пауза. Играчите си почиват и презареждат там, но все пак решават и да изиграят някакъв мач срещу местни момчета, които са нещо като отбор.
Но те пък приемат нещата насериозно и нападателят Боби Торанс е ритан непрестанно, не могат да го спрат иначе. Реферът е местен, естествено непрофесионалист, и оставя всичко това ненаказано. Стига се до скандал, Фъргюсън заплашва да спре мача, ако не се прекрати ритането на Торанс. Нищо.
Алекс побеснява. Тогава е на 35, спрял е да играе футбол само 5 години по-рано. Взима една фланелка и влиза на терена на мястото на Боби. "Седни малко, сега ще им покажа", казва само. При първото центриране към него на върха на атаката забива лакът в лицето на този, който е най-активен в терора към Торанс. Настава сбиване, а онзи е изнесен от съотборниците му. Собственикът Тод е бесен, научавайки за това. Глобява треньора си при прибирането в Шотландия, а отношенията им и без това са обтегнати.
Напиши коментар