Силвия Томова: В изкуството лъжата и лицемерието не виреят

Интервю на Пламен КАЛИНОВ, публикувано в русенския вестник "Бряг"

СИЛВИЯ ТОМОВА e възпитаничка на елитната Държавна балетна академия “А. Я. Ваганова” в Санкт Петербург, Русия. Нейната успешна творческа кариера е свързана с Националната опера и балет, където е примабалерина и има над 90 изиграни главни роли в класически и модерни балетни заглавия.

От 1996 година е Председател на Националния комитет за танцово изкуство – България към ЮНЕСКО. Още като примабалерина на Софийската опера и балет, тя се занимава активно и с педагогическа дейност – преподава в Националното училище за танцово изкуство, в НАТФИЗ, Нов Български университет. От 2003 до 2007 година е Художествен ръководител на Националния балет. От 2005 е Изпълнителен директор на Българска балетна асоциация. През периода 2009 – 2010 година е Художествен ръководител на Балета на Пловдивската опера. От септември 2013 година е директор на балетната трупа на Държавна опера-Русе.

Срещаме се пред Операта. После преминаваме плавно от учтивата към приятелската форма на обръщение. Има страхотно излъчване на силна и властна жена. Докато влизаме в същинските подстъпи към интервюто, започвам да усещам имплозията (взрив, насочен навътре) към ядрото на този разговор. Вероятно не мога да „смеля” докрай факта, че на половин метър от мен, от другата страна на масата, стои един световен човек, с когото си разговарям най-приятелски за нещата от живота такива, каквито са. "Да, тя наистина е аристократка!" - жегва ме споменът от първата ми пресконференция в Операта. Тогава, в сумрака на фоайето, в линията на един слънчев лъч примабалерината изглеждаше като екзотичен отрязък от някакво друго измерение. И точно тогава си казах, че един ден непременно ще я помоля за интервю. Направих го и ето какво се получи.

- Защо балет в този живот- и ако има  (евентуално)следващ живот, пак ли ще бъде балет? Как стана така, че избра това изкуство за призвание и съдба?

-  Балет, вероятно защото има нещо, което се нарича призвание. Струва ми се, че аз съм наистина „призвана”, понеже от много малка искам само това да правя. От майка ми знам, че на две години съм се качила на масата и съм пожелала да танцувам балет, който тогава са предавали по телевизията. Но аз, разбира се, не помня това. На 4 години и половина са ме записали в балетна школа, но и това не помня. В рода ни има голяма балерина, това е Люба Колчакова, една от първите български примабалерини, факт, който особено ме задължава, тяе втора братовчедка на майка ми.

- Ако по друг начин се беше сложил животът ти, каква би искала да бъдеш, с какво щеше да се занимаваш?

- Сигурно щях да стана (прави кратка пауза)…археолог. Но аз съм се убедила, че всяка една случайност в живота еипреднамерена. Нещо като неслучайна случайност, която ни прави всъщност това, което сме. Честно казано, не знам какво бих правила извън балета, товае моята същност.

- Балетът е може би най-трудното изкуство, изисква огромна доза търпение, жесток и упорит труд, пълно посвещаване. Заслужава ли си една красива жена като теб да се лиши от всичко останало, за да бъде единствено и само отдадена на това изкуство?

- Всяка професия, ако искаш да я работиш както трябва, да си най-добър в нея, изисква себеотдаване. Човек трябва да се посвети. Но има и необикновени занимания (професии) в живота. Не всеки е роден да танцува. Не всеки е роден да бъде писател, или музикант, тези неща са особени, те са вдъхновени от Твореца, от Бог. Но не работиш ли работата си с вдъхновение (каквото и да вършиш), това обикновено влияе и върху здравето ти. Тогава вибрациите с околния свят не съвпадат, организмът е разстроен, защото ние сме един невероятен оркестър от необятни възможности - и като творци, и като създатели, и като стремеж към постоянно съвършенство. В лишенията през онези трудни години никой от фамилията не ми отказа подкрепа, напротив - насърчаваха ме да правя това, което искам, да танцувам балет. Ние ходехме много често в майката на Люба Колчакова- леля Вера. От много малка бях потопена в една артистична атмосфера, дишах един особен въздух, пораствах с тези неща.

- Пазиш ли някакъв по-особен спомен от т.нар. основополагащи за балета уроци по „палцова техника”, трудни ли бяха първите ти осъзнати балетни стъпки. Изобщо, как успя да създадеш индивидуалния почерк на примабалерината Силвия Томова?  

- Балетът за мен наистина е дар Божи. Струва ми се, че Людвиг 14-и, Кралят Слънце, е имал освен всичко останало, и такава мисия - да даде възможност на това божествено изкуство да се развие и да достигне едно съвършенство. Казвам го, защото балетът е неостаряващо изкуство. Пред хората, които се посвещават на балета, винаги има нови и нови предизвикателства. Пред всяко поколение. Защото се променят антропологическите данни на човечеството, съвременните хора са по-гъвкави, по-пластични, по-бързо адаптивни. Балетът непрекъснато се развива. Когато тялото, разумът и духът са в хармония, това изкуство е ненадминато като емоция, публиката го усеща веднага, изпълнителят го усеща веднага, прехвърлят се едни особени флуиди през движението, през музиката, през амплитудите на танца. Затова балетът се играе добре след едно много дълго обучение. Поне 8-9 години упорито учение и труд са необходими, за да започне истинското му практикуване. Но класическият балет, този за който ме питаш, т.нар. „палцов балет”, все така ще бъде най-трудното нещо в танцуването изобщо. На базата на този балет се гради всичко останало, включително и модерните хореографии. Много е сложно, много е трудно и не се отдава на всеки. Затова винаги съм казвала и продължавам да го твърдя, че избирането на децата за балет е специфичен момент - те просто трябва да имат съответните природни дадености, извивка на гърба, постановка на ходилата, стойка, мускулатура, ръце, глава, врат - ами, това е изящество все пак, неумолими са законите му и изискванията към прекрачващите в „храма” на балета.

- Вероятно много важен е и шансът на какви учители ще попаднеш?

- Разбира се, както е с всичко останало. Много зависи кой ти е учителят. Аз просто имах невероятния шанс да попадна в Санкт Петербург и да уча балет при най-добрите сред най-добрите в света. Това ме изгради като балерина и като човек, и като житейска съдба. Аз заминах за Северната Венеция (Санкт Петербург) на 13 години. Тогава започна формирането ми като човек, като балерина, като артист, като усещане за средата

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати