0
Отиде си Никола Даскалов - един от последните живи лагеристи от комунистическия концлагер „Белене“ от 50-те години.
За кончината му съобщиха от семейството му в социалните мрежи.
„Тази нощ на 90-годишна възраст си отиде нашият баща Никола Даскалов. Той живя достойно и беше силен и активен човек до последно“, пишат близките му в своя пост във Фейсбук.
Никола Даскалов е роден на 8 септември 1934 година. Баща му, Димитър Даскалов, е областен директор на Пловдив. След идването на комунистите на власт бащата е арестуван, малтретиран и впоследствие осъден от комунистическия Народен съд на смърт. Разстрелян е на 10 февруари1945 година.
През 1948 г. със съученици Никола решава да се присъедини към антикомунистическото съпротивително движение в Балкана. Майката на един от съучениците му ги издава на властта, след като прочита оставеното от сина ѝ прощално писмо. При задържането им властите изземат от Никола дневника му, където намират негови писания срещу режима и Георги Димитров.
Никола все пак е освободен, но малко след това е изселен от София заедно с майка му. Двамата се установяват в родното село на баща му - Брестница, Тетевенско. Никола учи в Ябланската гимназия. В гимназията комунистическата власт продължава да следи Никола. Изпращат му провокатори, които се опитват да го подмамят да участва в конспирация за взривяване на мост, както и в такава за бягане в чужбина. По това време е изключен от Съюза на народната младеж (младежка комунистическа организация) като враг и защото се държи непристойно (надсмива се) по време четения на реферати.
Когато едва навършил 18 години, през 1952 година, докато чака автобуса за Брестница в Тетевен, е арестуван, заради същите конспирации, за които по-рано провокатори се опитват да го вербуват, пише сайтът „Истории от Белене“. Така бил изпратен в концлагера „Белене“, където прекарва девет месеца.
След като напуска лагера, той работи като изкопчия, тухладжия, тенекеджия, зидаро-мазач, каучуков пресьор, професионален шофьор и фотограф.
За период след престоя в лагера и живота в тоталитарния комунистически режим казва:
„Когато се роди дъщеря ми и стана някъде към четири-петгодишна в мене започна да назрява една много голяма дилема – да си мълча ли на тема общество и да оставя да му промият главата и да го направя полуидиотче – в пионерски организации, в Комсомол и т. н. Или да започна да му отварям очите, обаче при това положение ще го изложа на риск. То е дете, ще почне да разправя това, което е научило от мене, и ще си провали живота. И както се чудех-чудех-чудех, тя беше осемгодишна, задава ми един въпрос: „Вярно ли е, че това метро не ни трябва, а руснаците ни принуждават да го строиме?“ – Питам: „Откъде ги знаеш тези неща?“ – „Ами, вика, децата говорят на двора.“ – Казвам: „Славено, аз ще ти кажа сега какво е положението, обаче това не трябва много-много да се говори, защото ще имаш неприятности.“ – „Абе, татко, аз знам бе! Аз знам какво трябва да се говори в училище и какво трябва да се говори пред непознати!“ – В петдесет процента бях безкрайно доволен. И едновременно с това бях ужасѐн. Едно осемгодишно дете вече този режим го е превърнало в един перфектен лицемер. В един двуличник.“
Даскалов е автор на няколко книги, сред които и неговите спомени „Няма оазиси в червената пустиня“.
За кратко Никола Даскалов е и заместник-министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров в периода юни-декември 1992 година.
Напиши коментар