0
Жан-Мари Льо Пен - френският крайнодесен политически лидер и участник в балотажа на президентските избори през 2002 г., почина днес на 96-годишна възраст, предаде Франс прес. Той е издъхнал в болница в района на Париж, в която бе приет преди няколко седмици.
Дъщеря му Марин Льо Пен, която в момента оглавява парламентарната група на „Национален сбор“, в момента е на посещение на остров Майот (отвъдморска територия на Франция).
Жан-Мари Льо Пен разтърси френския политически ред със своята крайнодясна партия, когато неочаквано достигна до балотаж на президентските избори срещу Жак Ширак през 2002 г. със смесица от заядлив популизъм, красноречие и харизма, отбеляза Ройтерс, цитирана от БТА.
Той използва недоволството на гласоподавателите от имиграцията и сигурността на работните места и донякъде предвещаваше възхода на Доналд Тръмп в Белия дом, отбелязва Асошиейтед прес.
По един или друг начин Жан-Мари Льо Пен прекара живота си в борба - като войник в колониалните войни на Франция, като основател на крайнодясната партия „Национален фронт“, за която участва в пет президентски избора, или в разправии с дъщерите си и бившата си съпруга, често водени публично и яростно.
Непримирим националист, той беше бич за Европейския съюз, който според него е наднационален проект, узурпиращ правомощията на националните държави, и предизвикваше недоволство, заради което Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз, припомня АП.
Жан-Мари Льо Пен бе наследен като лидер на партията от дъщеря си Марин Льо Пен, която оттогава се кандидатира три пъти за президент и превърна политическата формация, която сега носи името „Национален сбор“, в една от основите политически сили във Франция.
„За „Националният сбор“ той ще остане човекът, който по време на бурите държеше в ръцете си малкия трептящ пламък на френската нация и който с неограничена воля и упорство направи националното движение автономно, мощно и свободно политическо семейство“, пише в официално изявление на „Националния сбор“.
„Отвъд противоречията, отвъд скандалите, това, което ще помним за него през следващите десетилетия, е, че той беше сред първите, които предупредиха Франция за екзистенциалните заплахи, които я очакваха. Неговото наследство ще бъде неговата визия и неговата смелост, в даден момент когато смелите мъже не бяха толкова много“, заяви Ерик Земур, бивш кандидат-президент на Франция от крайната десница.
„Историческа фигура от крайната десница, той близо 70 години игра в обществения живот на страната ни роля, която сега историята ще съди“, заяви президентът на Франция Еманюел Макрон.
„Отвъд противоречията, които бяха любимото му оръжие, Жан-Мари Льо Пен беше фигура от френския политически живот. Ние знаем, борейки се срещу него, що за борец беше той“, заяви новият министър-председател на Франция Франсоа Байру.
Жан-Мари Льо Пен беше изключителен оратор и провокатор, който се бореше срещу имиграцията и беше осъден за антисемитизъм. Той също така изведе френската крайна десница от маргинален политически играч във Франция.
Бившият парашутист остана в колективната памет заради черна превръзка върху нараненото му ляво око. Отрано той подхранваше и своя провокативен и нарушаващ общоприетите стандарти образ.
И до самия си край основателят на партия „Национален фронт“ (която през 2018 г. се трансформира в „Национален сбор“) не изрази съжаление за грешките си, неволни или не, които му донесоха няколко присъди: от газовите камери, описвани от него като „детайл в историята на Втората световна война“ (1987 г.), до „неравенството на между расите“ (1996 г.), без да се забравя определянето на германската окупация на Франция като „не особено нехуманна“ (2005 г.). Той беше осъден и заради физическо нападение над опонент социалист (1997 г.).
В края на 60-те години на 20 век Жан-Мари Льо Пен беше осъден и за оправдаването на военни престъпления, след като публикува запис на песни от Третия райх. „Аз съм свободен човек“, казваше той, стремейки се да запази антисистемната си позиция, дори това да означаваше да бъде маргинализиран.
Жан-Мари Льо Пен върна на политическата сцена френската крайна десница, която дотогава бе изолирана заради сътрудничеството ѝ с нацистките окупатори, и проправи пътя за възход на националистическите и популистките движения в Европа.
Роден на 20 юни 1928 г. в Ла Трините сюр Мер в Северозападна Франция, на 14-годишна възраст той губи баща си – рибар, загинал в морето при взрив на мина.
Като студент по право в Париж той е известен като скандалджия и активист, поддържащ колоритни приятелства, като например това с левия режисьор на „Новата вълна“ Клод Шаброл, който виждал в него „брилянтен размирник“.
След като се записва в парашутните части на Чуждестранния легион, Льо Пен заминава да се сражава в Индокитай, където се сприятелява с бъдещата филмова легенда Ален Делон.
След завръщането си във Франция, през 1956 г. той е избран за депутат и става най-младият член на Националното събрание. След това отново заминава, този път за Алжир, където впоследствие е обвинен в изтезания - обвинение, което той винаги е отричал.
Като ярък антикомунист и поддръжник на френското господство в Алжир, Льо Пен често се събира с ултрадесни последователи. През 1972 г. той става лидер на нова партия, обединяваща неофашисти: „Национален фронт“.
Движението е в застой, преди да отбележи пробив през 1983 г. с набиващия се на око лозунг: „Един милион безработни, това са един милион твърде много имигранти“.
С любимия си лозунг „Френският народ на първо място“ добрият оратор Льо Пен, който стана милионер, след като наследи състоянието на своя приятел Юбер Ламбер, се превърна в самопровъзгласил се защитник на „малките хора“.
Но политикът, който управляваше „Национален фронт“ като „семеен магазин“, има много проблеми. В края на 80-те години съпругата му и майка на трите му дъщери внезапно го напуска, а след това позира гола за списание „Плейбой“.
Десет години по-късно, на живо по телевизията, той се отрече от дъщеря си Мари-Каролин, която трябваше да го наследи в политиката, след като тя подкрепи негов съперник в партията.
В крайна сметка най-малката му дъщеря, Марин, пое щафетата през 2011 г. Първоначално тя декларира своята лоялност, но през 2015 г., след поредното антисемитско изказване на Жан-Мари Льо Пен тя го изгони от партията, тъй като той се беше превърнал в неудобен за нейния план за „нормализиране“ на крайната десница.
След което той се посвети на мемоарите си, в които се върна към любимите си теми, като например „голямата подмяна“ с имигранти на френското население.
През последните няколко години Жан-Мари Льо Пен приемаше хора от всички сфери на живота. Преди президентските избори през 2022 г. той намекна, че ще гласува за кандидата на крайната десница Ерик Земур.
Сърдечен пристъп година по-късно го принуди да се откаже от обществените събития. От февруари 2024 г. трите му дъщери Мари-Каролин, Ян и Марин бяха назначени да управляват ежедневните му дела.
Напиши коментар