0
Бързам за среща в една от най-проспериращите и създадени на зелено след 10 ноември 1989 година химическа фирма в България. Приказливият шофьор на таксито обяснява, че ще ме закара до футуристична сграда – стъкления буркан, така я нарече, която е на бул. „Липник“. Влизам в уюта на „буркана“. Вита стълба, като в старите русенски къщи, ме отвежда до втория етаж, където е кабинетът на управителя на фирмата и мажоритарен собственик с най-голям дял – Пламен Великов.
Преди да ме посрещне домакинът, докато секретарката уточнява кой съм и за какво се „боря“, се заглеждам мимоходом в картините на „предмостието“ към шефската обител. Маслени бои, особени техники, акварели, може би, не мога да определя - с неподходящите очила съм. Общото в платната обаче е, че са на русенска тематика и вероятно рисувани от русенски художници.
ПЪРВИ ИЗВОД: Тук се харчи за изкуство
Виждам някогашната „стъклена будка“ за вестници и червен автобус от 60-те години на миналия 20-ти век. Промушвам поглед през силуетите на Доходното здание в различни интерпретации. По-късно от любезния домакин ще науча, че футуристичната сграда, където е мозъчният тръст на „Мегахим“, е проектирана от русенския архитект Венцислав Илиев, син на големия български диригент и композитор Константин Илиев, кармично свързан с Русе и с безценен принос в духовността на нашия град.
Сградата на „Мегахим“ носи на създателя си номинацията за архитект на годината и попада в класацията на най-големия и престижен европейски конкурс за архитектура „ЕС Мис“. За да си в тази класация, проектът и изпълнението му трябва да са архитектурни постижения от концептуална, социална, културна и техническа гледна точка, според организаторите на конкурса.
Малко е да се каже, че инвеститорът Пламен Великов е бил поласкан от подобно признание. Това означава да проявиш нюх на кого, кога и за какво да „довериш“ парите си. Или както гласи една поговорка: „Дори и едно кило брашно да имаш, на майстор го дай, за да ти опече хубав хляб“.
ВТОРИ ИЗВОД: В „Мегахим“ всичко е сто процента русенско
От първата бака с боя – до последната тревичка в двора. Направихме мъжки, откровен и задълбочен разговор. Срещата излезе много извън договорката. Благодарен съм на адаша, че ме прие така радушно. Останалото е в следващите редове. Вярвам, че ще ви хареса това интервю, уважаеми читатели, приятели и почитатели на Флагмана на свободната преса в Града на свободния дух. Отличниците на капитализма от новото поколение предприемчиви русенци са интересни хора, ще се убедите сами. Приятно четене…
* * *
- „Мегахим“ АД е един от най-големите производители на лакове и бои в България, но колко голям е всъщност, какъв дял от пазара държите и продавате ли зад граница- в ЕС, в други държави?
В България ние разполагаме с приблизително или малко повече от 25% пазарен дял. Разбира се, в годините този дял е бил различен. Правим постоянно проучвания, следим това движение. Имали сме постижения от 28 до 30- процентно присъствие на пазара. Но под вече посочените 25% никога не сме падали. Колкото до външните пазари, там регистрираме също сериозно присъствие. Около 50 на сто от производството е износ в 16 държави. Нашите сериозни клиенти са в Англия - това са две от големите вериги за продажба на химически продукти. Мога да кажа, че и Румъния също е добър пазар за „Мегахим“. Ще прибавя още и Латвия, и Литва, и Сърбия, и почти всички комшии на Балканите.
- В темповете на забързаното време, годината на създаване на фирмата - 1996-та, вече като че ли изглежда твърде далеч. Разкажете нещо любопитно от „прохождането“ на идеята за „Мегахим…Нека не пропускаме и факта, че тогава всички бяхме в условията на твърде „неориентирана“ държавност.
Да, да (засмива се!), всичко на този свят има начало, както се казва винаги има „първи път“! Съвсем при прохождането си, в началото на 90-те години на миналия век, тази фирма се казваше „Тобуш“. Тя беше собственост на Тодор Данев, инженер-химик, наш приятел. Той я беше създал, за да произвежда…значки. На БСП и СДС! Стоката се харчеше като топъл хляб, както се харчеха илюзиите за промяна тогава. Значки - изделия на галванопластиката - оригинални, лъскави като мечтите на българина. Хората много се радваха и ги купуваха. Прекрасна идея, обаче Тодор не е знаел, че един ден ще трябва да плаща данъци. Той беше практик, но не и прагматик, може би. Харчил спечеленото, но не мислил за после. Потърси ме и с още един приятел – Георги Бошнаков, се съгласихме да му помогнем. Платихме данъците срещу дялово участие в предприятието.
Такава е историята накратко, но тя има предистория. И това е нашата първа среща с Тодор Данев в ресторанта на х-л „Дунав“. Обясни ми той „капана“ с данъците и ме попита дали знам кое е най-важното условие човек да стане…милионер. Слушах озадачено. Започнах да му изреждам какви ли не обстоятелства и неща, върху които бях мислил дотогава. Не, не, спря ентусиазма ми той. Най-важното нещо е истински да искаш да станеш истински милионер. Истински да го искаш, повтори и потрети Тодор! В годините, когато са ме затрупвали какви ли не трудности, много пъти съм се сещал за този разговор.
Така срещу помощта с данъците аз и Георги станахме собственици на по 1/3 от компанията. (Днес за съжаление и Георги, и Тодор Данев са покойници). Нямаше мърдане, пък и съвсем не на шега искахме да завъртим бизнеса, без още да мечтаем за първия си милион. А първата стратегическа „врътка“ към по-сериозен бизнес след значките беше производството на антифриз. Тези течности, с различен коефициент на замръзване, се търсеха от платежоспособни купувачи. Внасяхме суровина за производството от Румъния. Наши клиенти станаха военни поделения, транспортни фирми и предприятия с широка гама услуги в транспорта.
От достъпната информация в публичните регистри става ясно, че Пламен Великов днес е притежател на 90 процента от собствеността в „Мегахим“. Колкото и да са малки дяловете на другите двама съдружници, имате ли спорове в Съвета на директорите, когато става дума за форсмажорни обстоятелства във фирмата?
Каквито и форсмажорни събития да се случат, споровете трябва да вървят в посока консенсус. Аз се старая и мисля, че го постигам, да бъда нещо като „стожер“ в подобни ситуации. Това е в характера ми. Не съм привърженик на конфликти, на разломи. И знам, че подобни състояния създават само безпричинни усложнения в понякога наистина сериозни изпитания пред компанията. Няма смисъл от нагнетяване на допълнително напрежение, защото всекидневното напрежение е достатъчно изпитание – и на него са подложени всички- от изпълнителния директор – до всеки работник във фирмата, а те в момента са 190 души. Няма място за антагонизъм в „Мегахим“ и във всяка уважаваща себе си компания, с каквото и да се занимава тя – производство, предприемачество, мениджмънт…Най-интересно при нас е, когато обсъждаме въвеждането на нови продукти и промяна в портфолиото. Или когато обсъждаме „инвазията“ на нови пазари. „Скоростите“ в 21-ви век са убийствено жестоки. Няма време за преливане „от пусто в празно“ – трябва да се действа, иначе моментът отминава и най-малкото закъснение във взимането на решение може да коства много на фирмата.
- Да, обаче всичките тези неща стават с хора, с проверени в практиката кадри, не може сам човек или няколко души да задвижат такава сериозна производствена и търговска машина!
- Разбира се, ние имаме невероятно добри специалисти, може би най-добрите не само в Русе, но и в България, за да реализираме стратегиите си на всички нива – в производството, в пласмента, в иновациите.
- Ето, че стигнахме до КПД-то на „Мегахим“. За да имате производствен и търговски успех са ви необходими т.н. „сертификати“. А тяхното придобиване не е проста работа, искат се качество, постоянство, много висока технологична дисциплина, последователност в реализирането на дадена стратегия. Тук вече говорим за постоянство през всичките 28 години от съществуването на дружеството - първата му регистрация е от 1996 година.
- Ние сме сред първите български фирми, които се престрашиха и започнаха да работят по тези NATO- стандарти. Притежаването на сертификат по тези стандарти се оказа изключително точен измерител, пробен камък за ефективността и устойчивостта на дадена организация. Извадихме първите сертификати, за да можем да участваме в международни търгове, за които имаше подобни изисквания. По-късно получихме останалата гама – за безопасни условия на труд и други изисквания от този „пробен“ лакмус в дейността на всяка модерна фирма. Тези усилия по-късно ни помогнаха и по време на т.н. „сръбски събития“, в Бургас базираха самолети на NATO. Като притежатели на тези сертификати, ние бяхме от малкото български фирми, които осигуряваха продукция за тази авиобаза на алианса.
- Сега това звучи някак лежерно, като че ли е станало лесно. Но съм сигурен, че сте положили много усилия и сте проявили „желязна“ дисциплина, за да имате въпросните „тапии“, казано на разговорен език…Чак след това обаче идват големите признания. Какви международни отличия има „Мегахим“ АД?
- Първото по-сериозно отличие е от 2001-ва година – получихме го в Париж- Златна звезда за качество, „World Quality Commitment Golden Star“. Имаме и една награда в категория Platinum от американска класация в Ню Йорк през 2005-та година. Както и Награда за световно качество - International Star Award for Quality, Женева, 2006- та година. Тези неща в известен смисъл са измерител на това какво означава марката „Мегахим. Всъщност притежаваме много отличия. Мисля, че това са естествени признания в общността. Те са плод на усилията на всички, както вече споменах 190 души, които работят в момента във фирмата. Няма да спестя обаче, че събирането на точки по различните методики за оценка на нашия бизнес в химическата индустрия е трудоемка, на моменти доста тежка, но вдъхновяваща „борба“ всеки ден – за гъвкава продуктова натовареност, за повратлив мениджмънт, за пласиране на стоката, за характерен знаков изглед на опаковките. Стремеж към най-добрите потребителски оценки и още десетки други критерии, за да се стигне до лъскавия лист в рамката, върху който е изписана дадена награда. 12 месеца са тестовете по определени показатели, за да попаднеш в класацията, като се минава и през още няколко „сита“.
- Кои са „модерните“ предизвикателства пред мениджмънта – екология, ниско съдържание на въглеродните емисии, зелена енергия? Нашата цивилизация вече „нагази“ в дълбинните пространства на Третото хилядолетие, почти сме в първата четвърт на ХХI век?
- „Мегахим“ разполага, както вече споменах, с отлични специалисти. Тези процеси, за които ме питате, дори и на мен ми звучат твърде сложно, но нашите инженер-химици, съвсем спокойно мога да кажа, са на световно ниво. Сещам се веднага, че ние спряхме да използваме оловни пигменти още през 1996 година, докато другите сродни фирми ги употребяваха до последния разрешен срок.
Разликата в цените на произведеното с органични пигменти и с оловни оцветители е огромна. Но за да не сме скъпи на триците и евтини на брашното, още в първите години започнахме да следваме модерността във всичките и измерения. В тази посока сме постигнали много. Разтворимите във вода продукти са хит и са наша разработка. Разбира се, все още има неща, които няма как да бъдат заобиколени, избегнати, ако говорим за сто процента екология. Всъщност вече сме в необратим процес на адаптиране към най-новите достижения, но няма да крия, те са много скъпи, неизгодни са за големи обеми производство, в етап на изпитания са обаче. Въпрос на точна преценка на производствения риск е да започнем да работим по-дълбочинно и в така споменатите вече екологични пространства.
Г-н Великов, ако при вас дойдат инженер-химиците и ви предложат скъпо ново производство, с по-далечен хоризонт на действие, без бърза печалба, склонни ли сте да поемете подобен риск?
- Постоянно имаме такива ситуации. Затова създадохме не една, не две, не три, а четири лаборатории. Едната от тях е само за разработка на нови продукти. Малко ще открехна завесата. Там сега се занимават с нанотехнологии. Тези частици не следват точно физичните закони. С един белгиец създадохме обща компания за иновации в нанотехнологиите. Напреднали сме в това отношение, предстои да преминем към адаптиране на създаденото в производствен порядък.
- Фирмата отворена ли е към сътрудничество с други организации – научни институти, новатори и колективи в т.н. „кабинетни разработки“?
- Ние имаме договор с „ДюПон“, концерн, основан в началото на 19-ти век, който през 2017 година се обедини с американската „Дау Кемикъл“. Така бе създадена най-голямата в света компания от химическата индустрия - „ДауДюПон“. От тях ние ползваме марката „Тефлон“- най-скъпият им бранд. А „Мегахим“ е единственият български, и сред няколкото много малко други притежатели в света на разрешение да произвежда бои с тефлоново покритие. Това са лесно почистващи се или трудно замърсяващи се продукти. Това е разработка с лаборатория на „ДюПон“ в Белгия, която сертифицира нашите продукти. Това е пример за иновативен продукт, който е даден за производство само в Русе. Тефлонови бои на концерна се произвеждат само от една единствена, посочена от тях фирма в държавите, където те преценят. Признанието много ни задължава.
- Казват, че добрият мениджмънт е основан на отлично владеене на динамиката на пазара. Как следите точно тези процеси. В тяхното предусещане се крие може би 1/3 от успеха на всяка просперираща фирма.
- Непрекъснато проучваме, анализираме дори и куриозни на пръв поглед неща, които се отнасят до производството. Получаваме и смайващи резултати. Примерно аз винаги съм мислил, че мъжете определят цветовата гама в един дом, в къщата, която строят или са построили. Обаче се оказа, че това е приоритетно женска задявка. Цветовият дизайн в дома е изцяло под властта на нежния пол! Сто процента гаранция, според графиката на проучването, и тя е много точна.
Има една поговорка, че за всекиго има място под слънцето. Обаче, според скромното ми мнение, за най-добрите винаги има повече място под слънцето… Разчитам на откровен отговор - колко отблизо и с какъв интерес „разузнавате“ конкурентите? В Русе имате сериозна конкуренция от фирма, която е част от холдинг в химическата индустрия на северните ни съседи.
- О, разбира се, следим всичко на пазара. На базата на публично известните факти и статистики, и чрез наши наблюдения си правим изводи и градим своя стратегия. Няма други пътища, освен доброто познаване на себеподобните в бранша. Да си представяш, че си незаменим е пагубно. Не е продуктивно. Означава най-малкото застой. В бизнеса изобщо не може да се мисли за подобен центростремителен егоизъм и върховенство на егото. Тези неща не се прощават.
- Човешките ресурси. Болна тема. Демографската криза е жестока не само у нас, Европа остарява скоропостижно. С вносната работна ръка в ресторантите и хотелите ще се справим, но в химическата индустрия кадрите не се създават от днес за утре.
- За един служител в „Мегахим“, по моите наблюдения и по данни на нашия отдел „Човешки ресурси“, са необходими поне 12 месеца адаптация и подготовка, докато стане 100-процентово пригоден за ритъма на фирмата. Т.е., да произвежда качествено, да му е познато всичко свързано с производството и изпълнението на задачите, които му поставим. На този човек, докато научи само наименованията на продуктите, с които работи, са му необходими поне 6 месеца. После идва сработването с колектива, „попиването“ на уроците от наставника, към който сме го прикрепили. Много е сложно. Външен човек, който не говори и езика, и е хванат, както се казва „от гората“, във фирма като нашата трудно може да успее. Това не подлежи изобщо на дискутиране. Ние не сме ресторант, мащабът е друг.
За тези вече почти 30 години от създаването на „Мегахим“ през производството и лабораториите са преминали няколко поколения.
Ние имаме потомствена приемственост – във фирмата е работил дядото, работи бащата, а вече работят и децата,
т.е. внуците на най-старшия, който дори се е пенсионирал с документи от отдел „Личен състав“. Потомствените „вериги“ лично мен ме радват и ме изпълват с особено уважение към всички в „Мегахим“ – успехите са благодарение на общата „енергийна“ взаимозависимост. В това да се усети фирмата като нещо по-специално в живота на всеки един от нашите работници. Това, ако мога да го нарека някак по-различно, е вид култура на приемственост. Тя се гради трудно, иска се време, за да се създаде традиция.
- Ако позволите, едно малко отклонение към „цветовата гама“ в българския политически живот напоследък. В безкрайния маратон от избори напоследък влизаме в спирала от все по-намаляваща изборна активност. Срещу какво се съпротивляваме?
- Това е сложно за анализиране и за коментиране. Даниел Вълчев, който беше министър в правителството на НДСВ, беше на времето мой адвокат. Той смята, че в дългосрочен план държавата винаги е победител в надпреварата за територии и в бизнеса. Просто регулаторите и законите са в ръцете на тези, за които гласуваме - да ни представляват стойностно, да работят за националния просперитет и т.н.
Годините дотук показаха, че държавата и държавността могат както да навредят на бизнеса, така и много да му помогнат.
Тревогата ми е, че някои от политиците и немалка част от държавните служители гледат на бизнеса като към враг.
Усещането е неприятно. Всъщност, бизнесът създава „принадена стойност“, от неговата повратливост и устойчивост зависят приоритетните, както и всички останали дейности, на базата на които градим т.н. „обществен договор“. Нещо в „съпричастността“ ми се губи, размива ми се. Не знам колко загрижени са политиците, примерно, ако някоя фирма затвори врати. Дали изобщо се анализират подобни процеси? Не виждам това за политиците да е особен проблем - че хора са останали без работа, че се съсипват отрасли, че губим икономически терени, където сме били в добра позиция.
И още нещо – честата промяна в законите, тази несигурност, невъзможността да планираш дългосрочно. Азбучна истина е дълголетието на законите в една Англия, да речем. Ние още нямаме традиция в това отношение. Работим уж политически и стратегически, но „на парче“, а така не бива, това обаче не е моя работа…Идват едни хора и правят промени, сменят ги други хора - те също правят промени – навсякъде е така - в митниците, в данъчните нормативи. Рязко, без особена мисъл, на принципа „след нас и потоп“. Тези неща ме тревожат. Блъскаш се, правиш концепция, пресмяташ колко ще ти струва един нов продукт, после инвестираш в поточна линия- 1 или 2 милиона, после инфлация и като капак - политическа стагнация. И несигурността те разклаща. И трудът и парите отиват на вятъра…Ако си взел кредит за въпросната „торпилирана“ по този начин инвестиция, тя няма изплащане. И „впрягаш“ другите производства, за да надмогнеш нахалост употребените пари и усилия,. И още една тревога – липсва ми диалогът между бизнеса и държавността. Говорим си като на пазар, а това са сериозни взаимоотношения. Не става само с обещания.
- Последно, какъв човек е Пламен Великов? Реалист, песимист, оптимист, или просто идеалист без …илюзии?
-
- По принцип съм леко романтичен. Това не винаги, но все пак ми помага. Така гледам към живота от по-особен ъгъл. Иначе съм здраво стъпил на земята и знам в общи линии какво мога да очаквам от себе си, какво може да се случи, ако зависи от мен и от хората, с които работя. Като че ли „провиждам“ доста често в ситуациите, които искат да ме изненадат. Не знам, така ми се струва. А иначе капани пред нашия бизнес - много. Екологични, трансгранични, конюнктурни. В момента основни доставчици на компоненти и пигменти в химическата индустрия са Китай и Индия. Налага се да купуваме продукти през фирми, които имат регистрация по европейската скала за регистрации на химикали РИЧ (REACH). Тя съдържа база от регистрационни досиета на различните видове продукти. А подобна „привилегия“ струва наистина скъпо. Доставките тепърва ще се усложняват и оскъпяват – неизбежно е. Аз мога да намеря, примерно, пигмент на 6 евро, но съм длъжен да го купя на цена 30 евро от сертифициран/регистриран по европейските изисквания доставчик. Тези доставчици с право искат висока цена. Те са се охарчили за регистрацията веднъж, и освен това - трябва да печелят, защото бизнесът го изисква. Не мога да претендирам с точност докъде е спекулативната част от подобен род взаимоотношения и каква е реалната им полза. Нямам обаче избор, защото трябва да работя. Регулациите са и хубаво, и не до толкова приятно нещо. А конкуренцията от Индия и Китай е налице. 5 млрд. от 8-милиардното население на земята живее в Азия, прогнозите за 6-тия милиард в общата, планетарна цифра пак са в азиатския периметър. Променя се демографията, променя се и пазарът. Американските континенти отстъпиха първенството. И все пак, идеалист съм, но без илюзии, което ще рече: умерен оптимист…
Интервюто е публикувано във. в. "Бряг"
Напиши коментар