0
Андей Желязков е на 54 години, адвокат от 2010 година, преди това е бил полицейски служител. Завършва „Право“ в Русенския университет като първенец на випуска. Дълги години след това се занимава с правното обслужване на русенската фирма Networks. За много русенци, които го познават, е известен като дясната ръка на собственика й Свилен Максимов. /Твърди, че бизнесменът го поканил да работи при него, именно защото разбрал, че е първенец на випуска/. След като компанията става собственост на Виваком, Желязков преминава на самостоятелна адвокатска практика. Женен с две деца.
През миналата година Желязков завършва курс за медиация, а тази година през март се явява на конкурс, спечелва го и става един от 7-те медиатори в Съдебния център по медиация към Русенския окръжен съд. Центърът трябваше да заработи от 1 юли 2024 г. В същия ден Конституционният съд обяви съдебната медиация за противоконституционна.
- Господин Желязков, извинете за каламбура с известен български филм, но не се ли почувствахте като медиатор за един ден, когато научихте за отмяната на съдебната медиация в същия ден, в който трябваше да започнете работа по новото си амплоа?
- Всъщност, нямаше време да се почувствам медиатор дори за един ден. Трябва да кажа, че с останалите колеги, които спечелихме конкурса за съдебни медиатори, допускахме, че може някои от текстовете да бъдат атакувани. Никой от нас обаче не е очаквал, че ще бъдат отменени всичките на 100 процента.
- Защо се случи това, според Вас?
- Според мен, проблемът дойде от това, че съдебната медиация беше въведена доста прибързано. Не беше обмислена добре концепцията и тази прибързаност доведе до някои недомислици. Ще дам пример с присъждането на разноските по чл. 78а. Така направиха промените, че разноските да бъдат присъдени не на страната, която е спечелила делото, а на тази, която е участвала в медиация. Това според мен беше безумно… Отделно от това, с въвеждането на задължителната медиация се нарушава принципът на доброволността, а именно той е основен в медиацията. Това са само някои от възраженията, залегнали в жалбата на Висшият адвокатски съвет до Конституционния съд, с които се нарушава правото на гражданите за достъп до правосъдие.
- Звучи много професионално и болшинството от хората не Ви разбират… (Ще вметна само, че на сайта briag.bg неотдавна публикувахме анкета с въпроса “Бихте ли се обърнали към медиатор, ако трябва да решавате спор в съда?“ и 87% от попълнилите я отговориха, че не са запознати какво е медиация). Бихте ли казали за незнаещите какво всъщност представлява медиацията?
- Накратко казано, медиацията е способ за доброволно разрешаване на спорове, при който страните се подпомагат от трето, неутрално и безпристрастно лице – медиатор, за постигане на взаимно приемливо споразумение. Медиацията може да бъде съдебна и извънсъдебна.
- В какви случаи хората могат да потърсят медиатор?
- В повечето случаи хората са свикнали да търсят друг авторитет да им реши проблема. За най-дребния спор наемат адвокат и отиват в съда. А голяма част от решаването на проблема е в техните ръце. Именно тук е ролята на медиатора – да помогне на страните сами да се разберат, заедно да потърсят общи гледни точки. Това особено се отнася до бракоразводни дела, спор за родителски права, междусъседски спорове. Знаете, че в условията на етажна собственост хората често се карат кой вдига шум, кой не си плаща таксите за входа и пр. Даже за такива дребни работи стигат до съда, защото са свикнали някой друг да реши техния проблем.
- Какви са преимуществата на медиацията при решаването на такива спорове?
- Преимуществата на медиацията са, че страните сами постигат параметрите на споразумението. Медиаторът, чрез използване на специфични техники и похвати, успява да достигне до общите интереси на страните и по този начин да сближи техните гледни точки, да намали съществуващото напрежение и конфронтация. Страните да се погледнат като човешки същества, а не като врагове, както са се възприемали дотогава. Докато в съда един конфликт се решава на базата на представените и приети от съда доказателства, в медиацията нещата са по-различни - там трябва да се достигне до същността на конфликта, до причините, които са довели до него. И с помощта на медиатора страните да се опитат сами да изкоренят тези причини, които са в основата на възникването на конфликта, Това е вече навлизане в едно по-високо ниво, което не може да бъде достигнато с едно съдебно решение…
- Какво друго ви смущаваше в съдебната медиация, което доведе до отмяната й от КС?
- Аз лично не харесвам като законодателен подход наредби номер 10 и 11, които бяха приети от Висшия съдебен съвет и които уреждат процедурата за провеждане на съдебна медиация - колко дълго да продължи, какво точно да каже медиаторът след изтичане на първия час и пр. Смятам, че това формализира много процеса на медиация. Например според наредбата една среща по медиация трае до три часа, като след първия час медиаторът задължително трябва да прекъсне разговора и да предупреди страните, че вече е минал първият час и да ги пита дали желаят да продължат. Представете си колко нелепо е това? Хората вече са започнали да си говорят, достигането до обща гледна точка изглежда все по-възможно и в този момент медиаторът си поглежда часовника и ни в клин, ни в ръкав им напомня, че вече е изминал един час…
- Да, магията на сдобряването се разваля…
- Другото, което дразни в тези процедури, са безбройните декларации за конфиденциалност, за съгласие, за избор на медиатор и пр., които страните подписват преди започването на срещата. Уж говорим за една неформална процедура, различна от съдебно заседание, а като започнат тези задължителни подписи, това кара хората да се усещат като в съдебно заседание. Така всъщност се формализира една неформална процедура. Считам, че ако тези документи се редуцират до един-два, ще бъде по-полезно за медиацията.
- Не смятате ли, че медиацията е по-близка до психологията, отколкото до правото и не е ли целта спорещите страни да се отдалечат от правната страна на въпроса и да се стигне по-скоро до човешката?
- Напълно съм съгласен.
- Защо тогава напоследък центърът на медиацията се измества все повече в полето на правото? Защо е необходимо изобщо съдът да одобрява нещо, за което две спорещи страни постигат съгласие по свое собствено желание?
- Както казах, медиацията бива два вида – съдебна и извънсъдебна. При съдебната медиация има вече образувано съдебно дело, което, за да се приключи, трябва постигнатото споразумение да бъде одобрено от съда, или медиаторът да напише доклад, че процедурата е била неуспешна. Тогава делото си продължава по общия ред. Ако говорим за извънсъдебна медиация, действително няма никаква пречка страните да се обърнат към медиатор и с негово съдействие да се опитат сами да си решат проблема. В този случай, за да има постигнатото споразумение изпълнителна сила, страните могат да поискат съдът да го одобри или да го оформят официално с нотариална заверка на подписите. Например при постигнато споразумение за плащане на парично задължение, при наличието на нотариална заверка на подписи всяка от страните може да се снабди с изпълнителен лист, да го предяви пред съдебен изпълнител и да удовлетвори своето вземане.
-
- Т.е. трябва да се разграничават съдебната от извънсъдебната медиация?
- Да, и решението на Конституционния съд за спиране се отнася само за съдебната медиация във вида, в който тя трябваше да тръгне от 1 юли.
- Извънсъдебната медиация, осъществявана на доброволен принцип, така че страните да не стигат до съда, не противоречи ли на Вашите интереси като адвокат?
- Не, напротив, за мен самата идея за медиацията е може би най-добрият вариант за решаване на спорове. Знаете ли, във времето на телекомуникациите основната причина, поради която възникват проблемите между хората, е липсата на човешка комуникация очи в очи. И ако един медиатор успее да накара страните да седнат една срещу друга, да се погледнат в очите и да започнат да си говорят, половината от проблемите им са решени. Това е за мен разкованчето на успеха в медиацията: да накараш спорещите страни да си говорят.
Както се казва, и най-лошото споразумение е по-добро от най-доброто съдебно решение.
- Смятате ли, че е задължително човек да е юрист, за да бъде добър медиатор?
- Не е задължително да е юрист, но трябва да е добър психолог, при това без непременно да има диплома по психология. По-скоро да има много опит в работата с хората, да може да преценява човека срещу него, да изслушва внимателно, да се поставя в обувките на всяка от спорещите страни.
- Вие самият отскоро сте медиатор, смятате ли, че притежавате тези качества?
- Аз съм бил полицай - полицейски инспектор в такива трудни райони на Русе като „Тракцията“, „Захарна фабрика“, Дунав мост, и много пъти ми се е налагало да потушавам конфликти, особено между малцинствата. Сега като се замисля, точно медиационни техники съм прилагал, за да ги накарам да се помирят. Имало е люти скандали между големи групи от хора. Знаете ромските караници могат да възникнат от нищо – на кого олука му течал в двора на другия; на кого теслата му изчезнала… За най-малкото нещо тръгват на бой. И аз съм този, който в момента трябва да ги укроти, да ги помири, казано по медиаторски.
- Смятате ли, че след този фалстарт съдебната медиация все пак ще тръгне в България?
- Убеден съм в това. Към момента се подготвят спешни законодателни промени, защото България е заплашена от страна на ЕС със санкция в размер на 100 милиона лева, ако реформата в съдебната система не се осъществи. Тази реформа е включена като мярка по второто плащане от Плана за възстановяване и устойчивост, като медиацията е част от условията за това плащане. Най-вероятно у нас ще се използва някой от моделите за съдебната медиация в Италия, Франция, Швейцария. Добре работеща съдебна медиация има също в Германия, Чехия, Холандия. Някакъв парадокс би бил, ако в България медиацията не бъде въведена, но под такава форма, която да не противоречи на Конституцията на Република България и на правото на гражданите за достъп до правосъдие.
- Не смятате ли, че в България липсва информация за това какво предстои в съдебната система? Да вземем конкретния случай: въвежда се съдебна медиация, при това задължителна за някои от делата. След това КС изведнъж я отменя като противоконституционна. А обществото изобщо не разбира за какво става дума. Много хора дори не знаят какво означава думата, бъркат медиация с медитация. Не преувеличавам!
- Съгласен съм с това, че няма общодостъпна и разбираема информация за медиацията. Хората не са длъжни да знаят какво означава, оправдано е да бъркат дори думата, която всъщност означава посредничество. Затова медиацията трябва да им бъде разяснена, и то в широка информационна кампания, защото тези въпроси пряко ги засягат.
- Интервюто е публикувано във в. "Бряг"
-
Напиши коментар