Днес отбелязваме Международния ден на жената. В България той се празнува и като Ден на майката.
Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Първият Национален ден на жените е отбелязан в САЩ на 28 февруари 1909 г. по предложение на Социалистическата партия на САЩ. През 1908 г. в Ню Йорк е проведена стачка с участието на 15 000 жени за по-добри условия на труд и за предоставяне на избирателни права.
На Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген, Дания (26-27 август 1910) с участието на над 100 жени от 17 страни е прието решение да бъде установено отбелязването на международен ден на жената, за да се почете движението на жените за техните права. За първи път Международният ден на жената е отбелязан на 19 март 1911 г. в Австрия, Германия, Дания и Швейцария.
От 1917 г. Международният ден на жената се отбелязва на 8 март по Григорианския календар. Дотогава в някои държави денят се е отбелязвал на 23 февруари по Юлианския календар.
Международният ден на жената е отбелязан за първи път от ООН през 1975 година, която е обявена за Международна година на жената. На 16 декември 1977 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, обявяваща Ден на ООН за правата на жените и международния мир, който да се отбелязва всеки ден от годината от държавите в съответствие с техните исторически и национални традиции.
Мотото на деня за 2024 г. е: "Да вдъхновим приобщаването на жените", като акцентът е включването на жените във всички области на живота независимо от възраст, раса и вероизповедание.
Първото женско дружество в България е основано през 1857 г. в град Лом. Сред основателките му са Еленка Ценко Тодорова, Ангелина Кръстьо Пишурка, Стефания Коста Стаменова, Мария Цоно Иванова и др.
Първоначално от 1911 г. празникът се отбелязва с беседи в тесен кръг, а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник 8 март се чества от средата на ХХ век.
Мнозинството от българите - 68%, отбелязват и/или празнуват Осми март. Това показва проучване на социологическа агенция „Тренд“.
Изследването е по поръчка на „24 часа", посветено на нагласите и възприятията на българите спрямо Осми март. То е реализирано в периода между 7 и 14 февруари 2024 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1010 души на възраст 18+.
Проучването показва, че празникът се зачита в по-голяма степен от жените – 80% от тях дават положителен отговор, а 68% твърдят, че се чувстват по-специални на този ден.
На този Осми март над две трети, или 67% от анкетираните, планират да подарят цвете. Това споделят приблизително поравно както мъжете, така и жените. Общо 60% от участниците, които възнамеряват да направят този жест, ще подарят цвете на майка си, 37% - на жена си/партньорката си, 30% ще подарят на приятелка, 24% - на колежка, а 7% на друга близка жена (дъщеря, снаха и др.).
Близо половината от българите или 45% смятат, че Осми март се свежда само до празнична атмосфера. Почти една трета - 32%, са на мнение, че освен празничния дух, датата има и важно социално значение. Това мнение изразяват по-често жените. За 16% празникът е остарял и не е важен, сочи още изследването на „Тренд“.
В проучването доминира мнението, че Осми март е празник на всички жени – това посочват 61%. За 20% това е празник на майката. Според 9% датата е социалистически празник, а само 4% я свързват в най-голяма степен с борба за правата на жените.
Близо половината от българите са на мнение, че празникът не е комерсиален (46%), а 29% заемат противоположната позиция, според изследването, предава БТА.
Напиши коментар