0
България отбелязва 139 години от Съединението. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
До Съединението се стига след народни бунтове в южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. Народът недоволства от несправедливите решения на Берлинския конгрес, разпокъсал на пет части българските земи след Освобождението. През 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.
Обаче на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието. Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив.
На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където съединистите установяват собствено управление. Чирпанската чета тръгва за Пловдив, но е застигната и разбита от войскова част при село Калфата. Независимо от това четата успява да се съвземе и присъедини към тази на голямоконарци и заедно да настъпят към Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Продан Тишков – Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден.
При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти се допитват до руския консул в Пловдив дали да обявят самѝ Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив.
Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардафон Велики, влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Кръстевич не оказва съпротива с думите: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.
Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Подкрепата на княза за святото дело е решаваща и без нея то не би имало успех, въпреки силната народна воля.
Най-категорично против Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър I Батенберг от званието генерал.
За международното признание на Съединението важна предпоставка е успехът на българските войници и пълководци в Сръбско-българската война 1885 г. Победата им е оповестена в европейския печат с думите ”капитаните победиха генералите“.
След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Денят на Съединението е обявен за официален празник на България с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Съединението ще бъде отбелязано с различни мероприятия в страната.
Кулминацията е тържествената проверка (заря) тази вечер на площад „Съединение“ в Пловдив, там ще участва и президентът Румен Радев, който ще приеме почетния строй, съобщи прессекретариатът на държавния глава. В честването на Съединението в Пловдив ще участва и служебният премиер Димитър Главчев, съобщиха от правителствената пресслужба. По-рано през деня отново там почетни караули и военни ритуали по поднасяне на венци и цветя ще се проведат на паметника на Гаврил Кръстевич, на паметника на майор Райчо Николов и на паметника на Захари Стоянов.
Годишнината ще бъде отбелязана тържествено с участието на представителни военни подразделения, съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната.
В София Съединението ще бъде отбелязано пред мавзолея - костница на княз Александър Батенберг с участието на представително военно подразделение от Националната гвардейска част. Ще бъдат поднесени венци от името на министъра на отбраната и началника на отбраната.
С шествия, ритуали и възстановки ще бъде почетен днешният празник в различни селища в страната.
Напиши коментар