Изборите за президент на САЩ през 2024 г. преминаха с висок интерес и сравнително спокойствие, въпреки че периодът преди изборния ден бе белязан от предупреждения за възможни киберзаплахи и намеса. Превантивните мерки, взети от правителството, включваха засилен контрол върху сигурността на изборната инфраструктура, и така изборният процес премина без сериозни инциденти.
За разлика от вота за президент в България, в САЩ той не е пряк. Това означава, че избирателите там всъщност гласуват за свои представители в т.нар. избирателна колегия, които след това гласуват от тяхно име кой да стане президент. Общият им брой е 538, а гласовете на поне 270 от тях носят победа.
Току-що приключилият вот донесе успех за Доналд Тръмп, който спечели ключови щати като Пенсилвания, Джорджия и Уисконсин, и с това събра над необходимите 270 електорални гласа. Той получи около 51% от електоралния вот, докато Камала Харис събра приблизително 48%. Тази преднина се оказа достатъчна за осигуряване на победата му, особено в решаващите щати, където разликата беше минимална.
След обявяването на резултатите и в очакване на преходния период, нацията остава разделена, а водещите политически фигури призовават за единство и спокойствие. Тръмп обеща да се фокусира върху икономическото възстановяване и подобряване на вътрешната сигурност, докато Харис подчерта важността на демократичния процес и необходимостта от преодоляване на политическите различия.
***
На фона на високо напрежение и ожесточена надпревара, Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ срещу Камала Харис, като по този начин си възвърна мястото в Белия дом. Така Тръмп става 47-ият президент на страната, което бележи рядко срещан случай в историята – той е едва вторият държавен глава на САЩ, който се завръща на поста след предходни изгубени избори (след Гроувър Кливланд през 1893 г.).
Според резултатите от изборната нощ, обявени от Асошиейтед прес, Тръмп спечели ключовия щат Уисконсин, което му осигури решаващите електорални гласове. В своята победна реч Тръмп заяви, че страната има нужда от дълбоки промени, като подчерта, че неговото движение представлява „най-голямото политическо движение на всички времена“.
Пътят обратно към Белия дом
Завръщането на Тръмп е белязано от поредица скандали и правни проблеми. Първият му мандат приключи със събитията от 6 януари 2021 г., когато негови поддръжници атакуваха Капитолия, а след това той се изправи пред множество обвинения и няколко съдебни процеса, включително по въпроси за злоупотреба с правомощия и манипулации на изборите. Много консерватори и дори бивши членове на неговия кабинет изразиха сериозни притеснения относно бъдещото му управление.
Тръмп обаче успя да спечели сърцата на голяма част от американците с обещанията си за политики, насочени към „Америка на първо място“. Те включват ограничаване на външната търговия с високи тарифи за вносни продукти, като отчасти това е насочено към Китай. Той заяви, че ще повиши митата до 60% за китайски стоки, като целта му е да защити американските работни места, въпреки че икономистите предупреждават за потенциално увеличение на цените и инфлацията в резултат на тези мерки.
Нови обещания и разделяща програма
Основните приоритети на Тръмп включват ограничаване на федералната бюрокрация и данъчни облекчения за по-голяма част от американското население, особено за по-възрастните, като например премахването на данъците върху извънредния труд. Но това далеч не са единствените му обещания. По време на кампанията си Тръмп засегна и теми, които предизвикаха критики и безпокойство в политическите кръгове. Той предложи прекратяване на автоматичното гражданство за деца, родени на територията на САЩ от родители имигранти, както и възобновяване на "забраната за пътуване", насочена към граждани на страни с мюсюлманско население.
Завръщането на Тръмп означава и връщане към изолационистката политика, която той застъпи по време на първия си мандат. Новоизбраният президент също така изрази намерение да „преоцени“ участието на САЩ в НАТО, поставяйки под съмнение основни съюзи и международни ангажименти. Една от най-контраверсните му позиции е отношението към Украйна, като Тръмп загатна, че може да насърчи компромис с Русия, което породи сериозни опасения в западния свят.
Социологическите проучвания и разширяващата се подкрепа
Екзит половете показват, че Тръмп е успял да укрепи позициите си сред редица избирателни групи, които традиционно подкрепят републиканците, включително в селските райони и сред белите работници. Във Флорида, например, той подобри резултата си значително спрямо предходните избори, а във Вирджиния загуби с по-малка разлика от очакваното. Според същите данни, Тръмп е успял да привлече и по-голям дял от гласовете на латиноамериканската общност, което е значителен успех за Републиканската партия.
От друга страна, Камала Харис, въпреки че замени Джо Байдън след намаляване на неговата популярност, не успя да постигне достатъчна подкрепа сред градските гласоподаватели и по-високите слоеве на обществото. Това допринесе за нейната загуба в ключови щати.
Критики към агресивната реторика
Мнозина наблюдатели посочват, че вторият мандат на Тръмп вероятно ще се характеризира с още по-агресивна и реваншистка политика. По време на кампанията си той обеща да "накаже" своите опоненти и критици, което доведе до опасения за демократичния процес в страната. Той многократно изрази намеренията си да разследва политическите си съперници, включително Байдън и Харис, и дори заплаши с репресии срещу държави, които не се съобразяват с неговите изисквания.
Някои от неговите планове включват масова депортация на имигранти без документи, както и строги мерки за справяне с престъпността в големите градове. Противниците му смятат, че тези политики ще доведат до ескалация на напрежението в американското общество и ще задълбочат поляризацията.
Демократите в отстъпление
От Демократическата партия направиха всичко възможно да се противопоставят на Тръмп, но след серия от неуспехи и ниска подкрепа, Джо Байдън бе принуден да се оттегли от надпреварата. Харис, която го замени, успя да събере значителна подкрепа, но за мнозина нейното лидерство не бе достатъчно силно, за да победи Тръмп. Въпреки добре приетите й речи и солидното представяне на партийната конференция, недостатъчната популярност на демократите на фона на икономически и социални проблеми в страната се оказа решаваща.
Междувременно, изявленията на Тръмп, че страната се нуждае от "възмездие" и репресии, накараха някои негови съратници да се дистанцират от него. Неговият бивш началник на кабинета Джон Кели дори го нарече „потенциален диктатор“ в интервю за New York Times.
Какво следва за Америка
Новата ера с Тръмп начело ще бъде предизвикателна за много американци, като същевременно дава глас на популистки и националистически движения. С възможността да назначи нови съдии във Върховния съд и с плановете си за значителни промени в политиката на страната, Тръмп може да остави дълготрайно въздействие върху американската система. За демократите и част от американското общество остава надеждата за ограничаване на тази власт чрез политически съпротивителни сили.
Изборът на Тръмп обаче показва ясно, че голяма част от американското общество все още е разделена и силно поляризирана. Предстои да се види дали политиките на новия президент ще донесат обещаните резултати или ще задълбочат социалните проблеми и ще поставят нови предизвикателства пред демокрацията в САЩ.
Напиши коментар