0
Милена Хинкова е родена в Русе, завършила е Руската гимназия, а след това Юридическият факултет на Софийски университет. Дванадесет години е била районен съдия, както и заместник-председател на Районния съд в Русе. След 1989 година започва адвокатска практика, която продължила 23 години. Била е заместник-областен управител и дълги години член и председател на Районна избирателна комисия и Общинска избирателна комисия. Потомствен политик- социалист. Омъжена е. Има две деца и един внук.
Разговарям с Милена Хинкова в началото на поредната предизборна кампания. Причината за този разговор не е да правим политическа реклама, а да разберем в какво се състои работата на една избирателна комисия, с какви трудности се сблъскват членовете й по време на избори и колко енергия, време и знания са необходими за реализиране на справедлив изборен процес. Създадохме традиция в тези професионални интервюта да разкриваме и част от личния живот на лицата на "БРЯГ".
- Госпожо Хинкова, защо се ориентирахте към правото?
Първо случих на родители за голямо мое щастие.Моите винаги са били много подкрепящи, винаги са ме карали да уча, да се развивам, да придобия опит и стабилност в професията, за да съм сигурна там, преди да се впусна в друго начинание. Имам предвид политиката. Всеки от учителите ми в Руската гимназия смятаха, че ще уча нещо в неговата дисциплина, защото горе-долу имах равни успехи по всичко. Бях много объркана, не знаех какво искам и отидох да уча „История” в Софийския университет. Защото историята - тя не се учи, тя направо се чете като книга и ми беше изключително интересно. След първи курс се надявах да уча в Прага. Подадох си молбата и понеже бях с пълен отличен, нямах съмнения, че ще замина. През август обаче се установи, че друг заминава на мое място, едно момиче от втори курс с много по-нисък успех, но с родител, който работи в университета. Преживях го тежко, просто си представях живота си по друг начин. Мислех си, че ще завърша история, през летата ще ходя по обекти на разкопки, зимата ще седя в някой от институтите и ще си пиша научни статии. Много ми харесваше този начин на живот. След случилото се, при един разговор вкъщи дойде идеята да уча право. Баща ми предложи. Така отидох в Юридическия факултет.Обаче първите две години не ми беше интересно, ама никак. Едва в трети курс, когато започвахме да учим „живото” право, това, което се прилага, тогава ми стана интересно.
- След завършването как избрахте професионалната си реализация?
Тогава имаше разпределение, ходихме в Министерството на правосъдието, изпитваха ни. Справих се на теоретико-практическия тест и понеже нямаше места за съдия, ааз исках да стана съдия, няколко месеца бях младши адвокат. След това се освободи място, кандидатствах и станах младши съдия в Окръжния съд. А после и районен съдия в Русе. Първите 12 години от професионалния ми живот бяха в Районния съд, стигнах до заместник-председател. След като дойдоха промените, новата конституция, определени политически кръгове в Русе решиха, че не съм подходяща и трябваше да напусна съда. Тогава станах адвокат и така 23 години кантора, практика, клиенти, които даже още ми звънят.
-Кога и защо прекратихте адвокатската практика?
Престанах да адвокатствам през 2013 година, когато станах заместник-областен управител. В адвокатурата бях, според мен, достигнала върха на това, което мога да получа като развитие. Бях членна Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата, бях член на Националното бюро за безплатна правна помощ. Имах си клиенти, беше ми удобно, но реших да изляза от този комфорт. В Областната администрация ми беше много интересно. Занимавах се с познатите ми неща, защото отговарях за държавната собственост,за гранично-пропускателния пункт, за бедствия, аварии. Разбирах се много добре с областния управител, с другия заместникобластен. Беше една година, в която ми беше много интересно.
-От колко години сте член и след това председател на избирателни комисии при различните видове избори?
- През 1994 година за първи път станах член на Районната избирателна комисияв Русе. Тогава беше напълно непозната тази работа за мен. Съставът на комисията беше от много интересни хора. Председателят на комисията беше възрастен колега, който реши от само началото, че мога да изпълнявам всичко, което на него му се полага в комисията, възложи ми абсолютно всичко да движа. Отначало ми беше непознато, четох доста, интересувах се и вече 30 години с едно прекъсване. Това беше през мандата на НДСВ /2005-2009 г/, когато сегашният председател на ЦИК Камелия Нейкова стана председател и на РИК. Не мога точно да изброя колко пъти аз съм била председател.
-Рядко партиите постигат консенсус за ръководните постове в една избирателна комисия. Обикновено се следва квотният принцип, а БСП не е на челно място, но все се стига до избирането на Милена Хинкова за председател.Как става така?
Трудно ми е да отговаря на тоя въпрос.Изкушавам се да кажа, че може би опитът все пак е решаващ. За мен да си председател на една комисия е огромна отговорност, председателят трябва да проследи абсолютно всичко, да не допусне нещо да се случи, което да попречи на изборите. Както се казва, да предугади всички възможни варианти. Тогава, когато политическите сили смятат, че са прави, те обикновено са готови с всички сили да доказват правотата си, включително с жалби, с всякакви други средства. И тук вече е ролята на председателя да намери онова решение, което да не накърни правата на останалите, да не допусне конфликт, да не допусне нарушения на закона, да намери оптималния вариант за решаване на всеки проблем, без да има крайни мнения.
-Имало ли е случаи, в които не сте успели да намерите такова решение, не сте били убедена и е трябвало да се допитате до ЦИК за даден казус?
Не.Но съм имала случаи, в които примерно аз съм твърдяла, че дадено решение е правилното и Централната избирателна комисия ми се е доверила и то наистина се е оказало правилното. Имали сме случаи, ето и в предната комисия сме си опъвали нервите по между си. Но наистина сме търсили това решение, което да е добро за всичкии законно.
- Спомням си, че бяхте адвокат по жалби за касиране на едни местни избори, делото стигна до съда в Страсбург, но не се постигна касиране на вота?
Да, беше за промяна в изборния резултат. Но по друга причина не се стигна до касиране на изборте. През 2007 година, след приключване на изборите, имаше грешка в един протокол. Комисията погрешно беше преместила реда за дадена партия на друга партия и в случая касаеше БСП.Партията вкарваше още един общински съветник, пък се разместваха други гласове. Тогава подадох жалба от името на БСП и от името на независими кандидати. Броихме гласове, имаше и математическа експертиза и тя показа, че се променя резултатът, ако тези гласове се нанесат така, както са. В резултат на това обаче нямаше политически консенсус как да се постъпи и в края на краищата БСП оттегли жалбата си. И останаха само независимите кандидати. Това беше едно от най-трудните решения за мене, защото от една страна получих упреци, че защитавам независими кандидати, от друга страна те вече ме бяха наели като адвокат. Трябваше да реша дали да постъпя като политик и да се оттегля, за да нямам неприятности,или да постъпя като професионалист. В случая реших, че професията е това, което е водещо за мен, и продължихме с делата. На клиентите си бях обяснила, че вероятността те да успеят е минимална заради правния интерес. А правен интерес тогава имаше БСП, защото тогава щяха да се променят резултатите. В този случай имах и най-големите неприятности в живота си. И то от най-различни страни - имаше заплахи, имаше предложения да ми платят, за да се оттегля. Явно в политиката е така, тогава беше труден период за мен.
- Заплахите и предложениата за подкупи от кого бяха?
От политици, които вече не са в политиката, които си бяха временни фигури явно. Така че беше труден период. Реших, че ще постъпя така, както винаги, максимално честно и коректно и максимално открито за това, което правя. Стигнахме до Страсбург, делото стоя там много време, най-накрая приключи, решиха, че нямат правен интерес.
- А нямаше ли колебания след заплахите дали пък да не вземете пари и да се откажете от това дело?
По-скоро си мислих как да постъпя най-добре, все пак децата ми бяха малки тогава. А заплахите бяха сериозни. Например, на пешеходна пътека ме засече кола - шофьорът спря и в момента, в който тръгнах да пресичам, се засили срещу мен. Тогава помолих за съдействиеот съответните органи. Беше сериозно, но се размина за няколко дни. И друг път са ми отправяли различни намеци като заплаха, но не съм ги възприемала като много сериозни, не съм от страхливите.
- А не са ли Ви предлагали високи постове, когато БСП беше в управлението, министерство, депутатско място?
Винаги съм искала да постъпвам така, както смятам за добре. Понякога това ми е носило негативи, не съм от хората, които говорят ласкателства, за да успеят в нещо. Обичам да казвам нещата направо, но деликатно, никога не ругая, никога не псувам, не съм груба, но казвам нещата така, както ги мисля. И смятам, че това е било пречка да не бъда издигана, дори да съм имала амбиции за по-висок партиен или политически пост. Просто не съм искала да правя компромиси.
- От работата Ви като председател на избирателна комисия как преценявате, на кои избори се работи по-трудно, на местни или на парламентарни?
Местните избори са по-трудни.Отношенията между политическите сили се по-изострени, тъй като те пряко искат да изберат местните си органи, така че са много по-трудни от останалите.
- На Вас и на членовете на комисията не Ви ли омръзна вече на всеки три месеца да провеждате избори?
- Не, омръзнало не е точната дума. По-скоро сме разочаровани, че всичко започва отново. От това, че работата отива на халос. Ако трябва, ще правим избори през месец, въпросът е да има полза от това, защото сме хвърлили много усилия.Това че нищо не се получава, по-скоро от това е разочарованието.
- Според Вас, гласуването с машини помага ли да се ускори обработването на гласовете?
- В този вид, в който са в момента, повече пречат, отколкото помагат. Да, лесно е да се гласува с машина, много е лесно, ако машината е както трябва и най-важното, ако хората имат доверие в това, което излиза от машината, тогава ще бъдат безценни.
- Организарането и обучението на членовете на секционните комисии проблем ли е за поредни избори?
- Напоследък партиите лесно намират хора за членове на секционните избирателни комисии. Според мене по-важно какво ги води хората, дали желанието да свършат работа, или да получат възнаграждение. Откакто Централната избирателна комисия въведезаплащане, на обучението идват рекорден брой хора. Миналата година дойдоха близо две хиляди души. Но поради честите смени, които правят политическите партии, се оказа че ние сме обучали хора, които после не участват в избори, и то голям процент. А тези хора са си получили възнаграждение, обучени са и в последния момента са заменени от други. Една партия например си смени основно състава да не кажа на 100%, но повече от половината. Не мога да преценя заради какво хората отиват в секционна комисия.Не всички, разбира се, има и такива които се заинтересовани, които слушат, които се учат, но повечето нямат търпение, искат да мине обучението, да си вземат парите и да си тръгват. Оттам идва напрежението накрая с грешките при обработка на протоколите. Другото е, че много бързат да приключат. Не внимават при попълване на протоколите в края на изброния ден. Само че те не знаят, че когато бързат и са сбъркали, ще си тръгнат доста по-бавно, с много повече стрес и отрицателни емоции. Сега,на изборите през юни имахме фрапантни случаи от рода на това, че в един протокол, като вземеш всички действителни бюлетини, всичко, което е използвано, и го събереш с неизползваните, броят излиза по-голям от получените бюлетини. Това може и да е грешка, но може и да е опит за фалшифициране.
-Може ли да бъде фалшифициран един протокол и никой да не разбере?
-Може, рядко, но може. Но затова трябва да се съгласни всички членове на съответната секционна комисия или част от тях сами да го направят, докато останалите не са внимавали. Според мен трябва да са съгласни всички или поне по-голямата част от комисията, но това е трудният начин, защото се иска мислене.
- Извън изборите, политиката и правото, коя е Милена Хинкова. Какво е семейството й?
Имам син и дъщеря, от която имам и внук. Дъщеря ми живее в Германия. Внукът ми е на 12 години и половина и вече можем да си говорим с него много интересно. Говори български, макар и малко да се затруднява. Лятото, докато е тук месец и половина, българския го оправяме. Добре говори, пише и чете на български, но като си замине в Германия и тръгне на училище, българският остава на заден план. Винаги по Коледа и Нова година сме там, защото и рожденият му ден е наблизо, роден е в началото на януари. Затова цялото семейство се събираме в Германия, а синът ми живее в Англия.
- От публикации в социалните мрежи често около вас се вижда една градина и снимки на много цветя, къде е този цветен кът?
- Откакто се помня, аз отглеждам нещо, няма значение какво е. Градинката е на Балкана, имаме къща близо до Килифаревския манастир. Ходим често, дори и когато не можем да останем, отиваме поне за няколко часа. Приятно е за цялото семейство. Идеята ни дойде, когато децата бяха малки, за да видят нещата от природата. Защото един ден синът ми беше застанала под кайсията и каза „Мамо, откъсни ми една черешка”. Така отидохме на това място, което на пръв поглед изглеждаше като забравено от Господа, но такова, каквото си го представям, като чета Димитър Талев. Беше много интересно - като че ли го познавам отнякъде това място, имах дежавю. Често се събирахме с едни възрастни съседи, те се отнасяха към нас, все едно сме им деца. Бяхме седнали една вечер и си приказвахме, когато и се оказа че жената била от едно близко село, Въглевци. Аз подскочих - знам го това име, знам го от разказите на моята баба. Това е бил някакъв потиснат спомен, затова съм имала усещането, че познавам това място, а село Въглевци било само на 10 километра от нашето. За децата летата в тази къща също минаваха с много възторг. Бяха си направили детска къща с огнище, в което си печаха картофи. Ходеха да вадят картофи от нивите на хората, не че ние нямаме картофи, но това беше част от приключението. Изобщо беше много интересно, качваха се на една поляна над селото, слагаха си едно одеяло, лягаха и гледаха звездите, а те са много красиви.Така че за тях всичко това беше едно незабравимо преживяване. И аз имам едни картофи-гордост. Имало някакъв прехвален сорт, купувам аз три килограма и ги засаждам. Обаче ги слагам на място, където бяхме отрязали акации. И сме ги забравили, а през това време акациите пуснали издънки по два метра, станала малка горичка. Като дойде време за вадене,казвам на моя мъж: „Илияне, ела да извадим, да видим какво има”. Изрязахме храстите, всичкои отдолу се оказа, че има много хубави картофи, затова и пусках толкова снимки в социалните мрежи. Това беше гордостта ми, затова ги показвах тия картофи, защото без никакви грижи дадоха чудесна реколта. Иначе основно имам цветя- рози, дървета, храсти. Идеята ми беше да направя двора като английските градини, всяко нещо да си е на мястото, но като погледнеш, да си мислиш, че ей така си е израстнало само. Но тази година сушата съсипа много растения, а и ние много пътувахме и нямахме възможност да поливаме по-често. Експериментирам и с отглеждането на домати, чета форуми, уча се общо взето. Но ми харесва и сама си правя разсада. От семенцето, дундуркането, докато дойде време за посаждане и след товавече е огромно удовлетворението. В Русе на терасата и вкъщи само цветя отглеждам. Имам прекрасна гледка от нашия апартамент и винаги ми е интересно небето. Ние сме на осмия етаж и докато шетам из кухнята, е много изкушаващо да снимам. Всеки път ми се вижда, че е различно, изключително красиво, особено залезите. Затова често публикувам снимки.
- При това ежедневие имате ли време да останете насаме със себе си?
Рядко оставам сама, аз съм много социална. Дори изпитвам безпокойство, когато няма хора около мен. В къщата на Балкана ми беше много неспокойно, когато нашите възрастни съседи починаха. Нямаше жива душа в разстояние от три километра сигурно, само дивите животни. Тогава се страхувам повече, предпочитам около мен да има хора. А и с моя съпруг Илиян обичаме много да пътуваме, така че не ми липсва време само за мен.
Напиши коментар