0
Нейка Кръстева е известен български журналист. Работила е като репортер, редактор и специален кореспондент в някои от най-големите за своето време вестници в България като Вечерни новини, Отечествен фронт, 168 часа, Стандарт. Била е главен редактор на седмичника Политика и на англоезичното издание Europost. Автор е на десетки журналистически разследвания, интервюта и коментари по актуални теми, на документалния филм „Дългият коридор“ и на книгата „Присъдата“
Наскоро в Русе се случи едно събитие, което мина като че ли незабелязано в потока от политическо говорене и изборни страсти. Едно от редките събития, които имат особено значение за културната ни памет. В зала „Фоайе“ на Операта бе представена първата книга за забележителния творец, създателят на „Мартенски музикални дни“, на „Зимни музикални вечери“ , на Конкурса за млади български изпълнители – Илия Темков. Авторката е журналистката Нейка Кръстева, а издателството „Български бестселър“.
Книгата „Илия Темков – Един рицар на музиката“ имаше своето първо представяне в София, но Русе е мястото, където Темков с пълна сила и творчески размах осъществява идеи от изключително значение за музикалната култура не само на Русе, но и на цяла България. Той е посветил 12 години от своя живот на каузата Русе.
„В началото няма да е словото, в началото ще е музиката„ . С тези думи Нейка Кръстева откри срещата и представи двамата млади изпълнители от НУИ „Веселин Стоянов“, които потопиха зрителите в атмосферата на очакваното събитие. Представянето на книгата бе съпроводено с прожекция на документални кадри, илюстриращи живота и просветната дейност на Илия Темков, както и с фрагменти от документални аудиозаписи на негови образователни лектории и музикални симфонични интерпретации. Авторката говори с голяма любов, с уважение и респект за изключителната личност на Илия Темков, а след края на срещата зрителите чакаха за автографи, снимки и още разговори с Нейка Кръстева, очаровани от обаянието и сладкодумието й.
Чаках да свърши срещата, за да задам своите въпроси на Нейка Кръстева.
- Г-жо Кръстева, написали сте една вълнуваща книга за един забележителен творец, свързан дълбоко с историята на класическата музика в Русе, но ми се струва, че нямаме памет за тези хора, които вече са си отишли… Като че ли сме болни от забрава?
- Не е съвсем така, защото специално Илия Темков го помнят много хора. Аз написах книгата благодарение на разговори с тези хора. Това са негови ученици – професори, известни музиканти като проф. Пламен Джуров, проф. Павлина Доковска – световноизвестна пианистка, сега преподава в Ню Йорк, проф. Георги Спасов, флейтист – световно име, проф. Боянка Арнаудова - музиковед, маестро Емил Табаков. Тези хора го познават лично, учили са се от него и го помнят. Тук, в Русе срещнах много хора, които го помнят и които разказаха много интересни неща. При това хора, които в голямата си част не са музиканти като бизнесменът Емил Вичев, като проф. Ангел Смрикаров от Русенския университет. Също гл.ас. Петя Стефанова. Те казват, че благодарение на Темков са заобичали класическата музика. Така че това е памет. Но ако говорим институционално какво се прави за съхранение на паметта на такива творци, това е друго нещо. В България много често се случва някои чиновници да смятат, че летоброенето започва от тях и ще свърши с тях. Това наистина е тъжно и жалко.
- Има толкова много забележителни български музиканти – композитори, диригенти, инструменталисти. Защо си избрахте точно Илия Темков?
- Като журналист не съм се занимавала с култура. Правих разследвания по различни теми. До миналата година не бях чувала за Илия Темков. Случи се на един международен конкурс в София „Млади виртуози на пианото“. Председател на журито бе проф. Павлина Доковска, тя е ваша съгражданка и е от първите лауреати на Конкурса за млади пианисти и цигулари, организиран тук, в Русе от Илия Темков. Музиката му така ме увлече, че поисках за зная повече за него и да разкажа за живота му. Оказа се, че съм работила преди време с дъщеря му Милена Темкова. Тя ми се довери да напиша книга за баща й. Разрових се в семейния архив. Илия Темков се оказа много труден за описване – просто не влиза в никакви рамки. Бил е не само диригент, а и музиковед, музикален педагог, композитор, дописник и главен редактор на вестник. Умеел е безпогрешно да открива млади таланти.
За всеки един, с когото разговарях, за да събера спомените им, да намеря документи и пр. – за всеки от тях заслужава да се напише отделна книга. Включително и за историка Веселина Антонова, която завежда архива на Операта. Музиката на Илия Темков ме запали да последвам детската си мечта и от скоро ходя на уроци по пиано.
- - След успеха на книгата, не се ли поражда желание у Вас да продължите в тази насока?
- - Да, имам такова желание. Трябва ми малко време.
- Продължавате ли с пианото. До къде стигнахте в подготовката?
- Много бавно напредвам, защото признавам си, покрай книгата нямах време да се упражнявам. Но смятам да продължа и ще се справя.
- Пожелавам Ви при следващото представяне на бъдещата книга да изсвирите нещо.
- О, да, би било чудесно! Благодаря за идеята.
- Книгата плаче за второ разширено издание..
- Някой от читателите, включително и издателката Юлиана Томова, казаха че „книгата има душа“ и толкова е увлекателна, че като стигнат до края им се иска да има още.
- Когато пишехте книгата правили ли сте паралел между Вашето журналистическо перо и това на Илия Темков? Както знаем, той е бил дописник, главен редактор на първия наш музикален вестник „Музикален живот“ и за кратко - главен редактор на списанието „Музикални хоризонти“.
- Трудно е да се прави такъв паралел, по различни теми пишем. Той от съвсем млад е сътрудничил на различни медии. Темков създава един вестник за музика, изключително професионално, без да е учил журналистика. Той е имал нюх за хората – кой за какво става. Подбрал си е екип от хора, не сред най-известните журналисти, а такива, на които е чел различни публикации и са го докоснали. Ако трябва да направя сравнение в положителен аспект, то е че изключително грамотно и двамата пишем – той по теми за музиката, аз по други теми. Днес, по отношение на грамотността, нещата отиват в лоша посока, както и по отношение на правилния български език.
- След положителните отзиви на книгата се надявам да сте удовлетворена..
- Отзивите са отлични и това много ме радва, което означава, че съм си свършила добре работата. Беше ми много интересно, научих много нови неща, не само за Илия Темков, но и за други музиканти и събития. Надявам се и за читателите да е така.
- Искам да Ви питам, според Вас променило ли се е отношението към истината от времето на соца и сега –в т.н. демокрация?
- Аз съм журналист от времето преди демокрацията и смея да твърдя (за съжаление), че днешната цензура е много по-тежка от онази преди. Имаше и тогава, разбира се, но това което сме свидетели днес е много страшно. И не само в България. Аз следя и чужди медии. Различното мнение не само, че не се приема, то се преследва, осъжда. И ако един журналист иска да си свърши работата, той трябва да се съобразява с тези „правила“. В противен случай ще бъде изгонен. Нещата са доста страшни – виждате в някои медии за каква порнография става дума.Извинявам се за израза, но на читателя се поднасят теми и истории, които са грозни, перверзни, поднасят се неграмотно, изопачени факти, понякога лъжливи, обслужващи нечии интереси, а не истината.
- Идвали ли сте в Русе?
- Преди повече от 30 години, като репортер, за кратко и нямах време да придобия впечатления и да разговарям с хора. Но когато дойдох миналия септември заради книгата, съм във възторг. Да, градът е много хубав, но не сградите и улиците го правят такъв, а хората. Русенци са невероятни. Всички, с които се срещах, те пазят тази любов към музиката, към операта, към театъра, към изкуството. Много силно впечатление ми направи това. Освен всичко друго и в личен план бях приятно изненадана. Аз никого не познавах и мен никой не ме познаваше. Получих такова внимание, отделиха ми толкова време, колкото е нужно за моята работа. Тук искам да спомена на първо място директора на Русенска опера – г-н Пламен Бейков, Веселина Антонова. Тези хора ми съдействаха с всичко, с което можаха. Те са осъзнали, че тази памет за Илия Темков и за творците дали много за Русе, е важна и трябва да се подкрепя. Свързаха ме с хора, които познават Илия Темков, за да разкажат за него. И аз съм влюбена в Русе и в русенци!
- Позволявам си да Ви поканя догодина да дойдете на Мартенски музикални дни и да се потопите в онази атмосфера, която Русе все още пази и обича своя фестивал. Горещо Ви го препоръчвам!
- Благодаря.Сигурно ще дойда. Докато бях тук посетих едно представление на Операта. Права сте. Атмосферата в залата не я създават организаторите, а публиката, музикантите, артистите. Видях в Русе страхотна публика, отглеждана и възпитавана поколения наред. Но видях и друго – за създателя на ММД няма и дума в сайта на фестивала, дори няма официално честване на 100 годишнината му миналата година. Не разбирам защо е така и нямам обяснение.
- Срещате се и с млади хора. Виждате ли интерес у тях към стойностните неща в изкуството, към историята, към това, което е било преди тях?
- Виждам, че има млади хора с отношение към стойностното в живота изобщо и се надявам да стават все повече. И да се вслушваме повече в тях, защото светът е в ръцете на тези млади хора и могат да направят света по-добър. Но трябва да им се помага, да бъдат подкрепяни и поощрявани. Има невероятно талантливи и умни младежи. Видяхте тези прекрасни деца, които дойдоха да свирят на представянето на книгата ми. Колко са малки, а зад това, което изсвириха стои огромен труд. Те са се лишили от телефонните игри, от разходките с приятели. Те работят, те творят. И съм изключително благодарна на директорката на Училището по изкуствата г-жа Мария Дуканова, която веднага се отзова на поканата да присъства и деца от училището да се включат в програмата. И много искам да напишете имената им – Андрей Митев, флейта от класа на Надя Андреева, акомпанира Мая Тодорова и Ваяна Колева, пиано от класа на Красимира Великова. След години ще ги слушаме на големите сцени.
- Благодаря за отделеното време и интересния разговор. Очакваме Ви с нови книги.
Напиши коментар