Кой управлява емблематичния русенски хотел "Бистра и Галина"?

От четири години и половина русенският хотел „Бистра и Галина” е с нова собственичка – младата и напориста Мая Русанова, племенница на неговите основатели Здравка и Страшимир Бърдарови. З8-годишната жена е завършила Математическата гимназия в Русе, след което продължава образованието си в университета в курортен комплекс „Албена”, който работи по съвместна програма с френския университет по хотелиерство в Ница „Пол Ожие“. След 5 годишно обучение в Ница, Мая записава втора специализация „Управление на фирми и туристически агенции“ в Тулуза. Има сертификати от специализации в известни хотелски вериги във Франция и „Албена“, в които е работила на високи мениджърски позиции.

Мая е била дълги години активна спортистка, може би затова и в бизнеса е така напориста. 10 години е била акробатка, още 10 – танцьорка на народни танци. Участвала е в ралита по майсторско шофиране – състезавала се е, дори когато е била бременна с дъщеря си Саня, която днес вече е на 11 години. С партньора си живеят на семейни начала. За личния си живот е пестелива, само споделя, че голямото й щастие е детето ѝ. И не по-малко - човекът до нея. Защото смята, че е истинска рядкост и щастие да срещнеш "своя " човек, точно създаден за теб. А тя го е срещнала и много го обича.

***

- Мая, ти нямаш и 34 години, когато поемаш управлението на хотел „Бистра и Галина“ – това е голяма отговорност, как се нае, имаше ли опит в хотелиерството преди това?

Отговорността наистина не беше малка, но вече бях завършила висше професионално образование по хотелиерство във Франция, бях преминала стажове в големи хотели и се чувствах подготвена.

- И все пак това е било само обучение, практиката не ти ли поднесе някакви изненади?

Честно казано не. Изненадите дойдоха, когато станаха форсмажорните обстоятелства с Ковид 19. Това беше премеждието, с което се сблъсках и с което трябваше да се справя само няколко месеца, след като бях поела хотела. Иначе чисто организационно в работата нищо не ме учудваше, защото аз на 23 години вече бях заместник-управител на 5-звездния хотел „Фламинго Гранд” в курортен комплекс „Албена“. На 23 години и половина вече бях управител на „Мура Славуна“ пак в „Албена“, карала съм специализации в „Хилтън“ и друга верига, за които имам сертификати. Така че, преди да поема „Бистра и Галина“, вече бях понатрупала опит в хотелиерството. Първото истинско премеждие се оказа ковид кризата. Реално аз станах едноличен собственик на хотела шест месеца преди преди официалното обявяване на Ковид-19 през март 2020 годинаи се наложи да затворим хотела. Освободихме целия персонал, аз останах сама с една камериерка и двете правехме абсолютно всичко. Осигурявахме денонощна рецепция, наложи ми се да бъда камериерка, да влизам в кухнята и да правя закуски за малкото хора, които все пак отсядаха, не можеш да оставиш хората гладни. Ресторантът беше изцяло затворен близо 2 години, работеше основно хотелската част.

Няколко месеца по-късно, когато ни казаха – отваряйте и работете, реално не можехме да възстановим веднага работата, защото нямаше командировани служители, които да отсядат при нас. Русенските хотели основно се хранят от хора, които пътуват, които работят тук, но тях ги нямаше, защото на практика повечето бяха започнали да работят онлайн от вкъщи. Реално нямаше толкова пътувания и нямаше как да реализираме обороти.Много трудно беше.

- Как излязохте от тази ситуация?

Постепенно започнаха да се вдигат оборотите, започнах да назначавам нови работници или да връщам обратно някои от старите. За съжаление много от тях си бяха намерили друга работа, защото без работа не се стои. Хотелиерството беше един от най-засегнатите сектори на туризма. Хората чакаха няколко месеца да ги върнем на работа, след което се преориентираха към други професии. Тези, които останаха и които поискаха да продължим да работим, много им се радвам. Това са най-близките ми хора.Те се върнаха в хотела, започнахме да наемаме нов персонал, да ги обучаваме тепърва. Оборотите постепенно се увеличаваха и така можехме да си позволим да плащаме заплати.

- Вие междувременно започнахте и един доста сериозен ремонт на хотела – преди или след Ковид беше това?

След Ковид. Горе-долу около една година беше периодът, в който хотелите вече изплувахме - към края на 2020-та и до средата на 2021 година обектите започнаха да се съвземат и оборотите започнаха по-осезателно да се вдигат. Тогава си дадох сметка в какво състояние е хотелът, който е строен през 1999-та година. От чисто маркетингова гледна точка, с нереновирана база ти не си конкурентноспособен на пазара. Няма как, заради това, че не ти е реновиран хотелът, да продаваш на ниски цени, защото разходите така или иначе са същите. Да не казвам и по-големи, защото най-малкото имаш остаряла техника. Ще дам пример с нещо изключително елементарно - 25 стари телевизора имат по-голяма консумация на ток от 25 нови телевизора. Същото важи за ел. окабеляването, за отоплението и охлаждането на сградата, защото старият котел със сигурност гори повече ток и газ, отколкото един нов. Да, обаче инвестицията за ново котелно оборудване е около 250-300 000 лева на един такъв обект с квадратура 2800 кв. м., колкото е нашият хотел. И си дадох сметка, че или трябва хотелът да работи, както трябва, или да го затворим. Съответно затворихме за шест - седем месеца за ремонт, направихме пълна вътрешна реновация и частичен ремонт на ресторантската част. Оставихме само вътрешните коридори, защото междувременно кандидатствахме по проект за енергийна ефективност, една година по-късно беше одобрен (през миналия октомври) и сега това, което ни остава, е смяна на дограми, външна фасада, смяна на термопомпа.Коридорите ще ги завършим, като приключим с дейностите по проекта.

- Стигнаха ли ви парите или проектът пое повечето разходи?

Разходите за този ремонт се поемат частично от проекта, останалите средства са наши, но си давам сметка, че аз така или иначе трябваше да го направя. Разбира се, проектът помогна, макар че да кандидатстваш е една изключително тегава процедура… Помогна и това, че освен хотела, имаме и друг бизнес - от 11 години имаме шивашка фирма, шивашко ателие за по-бутикови неща. То ми е нещо като хоби. Шивашкото ателие много ми помогна особено по време на Ковид-19, защото тогава се шиеха най-много маски и оттам се спасявахме.Така е в бизнеса – спасяваш единия, след това спасяваш другия бизнес.Работим, разбира се, и с банки, с кредити, с рефинансирания. Защото няма как ателието да спаси хотела.

- За голяма част от бранша ти си ново лице - как успя да накараш колегите ти да те забележат и да те оценят, че да те изберат и за председател на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Русе?

Когато Красимир Иванчев, светла му памет, се разболя, някой трябваше да продължи това дело. Тогава аз бях заместник-председател на Съюза, а и общо взето като че ли всички търсеха най-смелия. Направихме общо събрание и ме избраха единодушно за председател на сдружението. През септември започнах втората си година. През първата година нямахме особено голяма активност, защото тепърва трябваше да откривам топлата вода, както се казва: да приемам документацията, да прехвърляме счетоводството, да пишем стратегия за работа. Нямаше и кой да ми предаде физически работата, освен секретарката, а имаше много започнати неща, които трябваше да се довършат. За щастие, голяма част от тях успях да довърша горе-долу през първата година, но ми отне време. Всъщност нашата основна активност, откакто аз поех поста, датира от септември 2024 година. Тогава започнахме по-често да се събираме и да обсъждаме проблемите си. Започвахме да работим по-тясно и с общината. Защото си дадох сметка, че е редно сдружението да има добра колаборация с нея. От общината ще ни помагат и ние ще им помагаме, в противен случай няма как да се случат нещата. Все пак ние сме един доста голям сектор, с персонал може би около 30 000 човека в русенския регион. Не сме малко и ако искаме, можем да сме силни и да ни се чува гласът.

- Колко хотела има в Русе?

Ако броим обектите с една звезда и местата за настаняване, до края на2024 г. имаше 65 регистрирани обекта в Русенско, което не е малко. Нямам точен брой колко са отделно заведенията за хранене. Не всички, разбира се, членуват в Съюза - около 90 са реалните ни членове хотелиери и ресторантьори.

- Колко е членският ви внос и плащат ли си го всички редовно?

Преди беше 120 лв на година, но през 2023-та гласувахме да стане 150 лева, което пак е една изключително символична сума, за да могат да се плащат консумативите и заплата на един човек, както и членският внос към БХРА. Офис не поддържаме, не сме искали досега от общината. За съжаление, не всички членуващи са активни. В началото ги привличаше това, че членовете на нашия съюз получаваха автоматично 60% отстъпка от таксите за авторски права, които всички заведения трябва да плащат към „Мюзикаутор“ или към „Профон“.

Преди около две години обаче излязоха още лицензирани фирми, като всяка държи правата на различни изпълнители, и стана доста сложно.

- Какви са всъщност плюсовете да си член на сдружението?

Преди всичко, когато сме повече членове, сме по-силни и повече ни се чуват исканията. Това, което успяхме да направим, е да прокараме откриването на една дуална паралелка по специалността готвачи в гимназията по туризъм. За тази година успяхме да извоюваме още две - тоест за момента имаме три дуални паралелки, което означава, че след две години ще започнат да ни излизат по 65 човека готови кадри за бранша. Защото знаете, че работната ръка за този бранш е много скъпа, неслучайно вкарваме персонал от чужбина. Предимство за членовете ни е и това, че ако имат някакви искания или предложения до Общината, чрез Съюза те биват придвижвани по-лесно. Ние входираме исканията, следим за отговора, с една дума натискаме да се случат по-бързо нещата. Това е идеята на Съюза - да е в помощ на нашите членове. И още нещо. Вече шеста или седма година нямаме нищо общо с организацията на тарлата, но това, което Съюзът направи, е официално да поиска от Общината, когато стане време за новата тарла, местата и забавленията да бъдат предлагани първо на русенци, а след това на кандидатите от други градове. Защото в крайна сметка е редно ние да сме с приоритет, парите да излизат от тук и да влизат тук, в нашата община.

- Има ли в Русе знакови ресторанти, които не членуват във вашия съюз - примерно хотел „Рига“ член ли е?

„Рига” беше наш член, но там също имаше смяна на собственост и ни предстои разговор с новия собственик Николай Йонков. Аз още не го познавам, но един от таргетите ми е да се срещам по отделно с хора, които все още не познавам, и да се опитаме да намерим общ език. Другите големи хотели - като „Дунав“ и „Космополитън“, са наши членове, но аз искам да привлека и малките обекти.

- Кога ви предстои следващото отчетно-изборно събрание?

Моят мандат е 4-годишен, тоест аз имам още две години да работя като председател. Но по закон общо събрание може да бъде свикано по искане на от две трети от членовете във всеки момент. Когато ме избраха за председател, на практика не сме правили общо събрание за избор на управителен съвет, това предстои. Смятам, че е добре да се направи промяна, защото в сегашния има членове, които не са активни, не ги познавам и за година и половина даже не съм ги виждала, не мога да се свържа с тях. Те реално не правят нищо за Съюза и смятам, че е по-добре да се оттеглят от управителния съвет, защото там ни трябват доста по-активни хора. В интерес на оперативността би било по-добре да останем 5 или 3-ма члена в УС, който сега е от 7 души. Но това ще се реши на събранието идния месец.

- Чу се, че има някакво брожение във вашите редици – някои членове искали да се отделят в друго сдружение. Вярно ли е?

Нормално е да има конфликт на интереси. Аз смятам, че с остри и агресивни действия никой не може да постигне добри резултати. Аз лично съм ориентирана към дипломатичното управление, имам подкрепата на управителния съвет, всичко, което правим и смятаме да правим, е прозрачно. Винаги сме били отворени за мнението на всички членове на Съюза, всеки има думата във Viber групата ни. Ако става въпрос за смяна на председателя, не съм аз човекът, който да го реши. Но нямам никакви скрупули, ако някой се чувства по-смел, по-отговорен, винаги може да заеме моето място. В крайна сметка, членовете на управителния съвет са тези, които избират кой да ги управлява. Този пост не ми носи никакви дивиденти, по-скоро аз отделям от собственото си време и енергия да полагам труд за общата кауза на бранша ни, напълно безвъзмездно.

А що се отнася до това, че някой е решил да се дели, всеки има право да постъпи, както намери за добре. Само ще кажа, че Съюзът на хотелиерите и ресторантьорите в Русе има дългогодишна история и всички ние бихме били по-силни и ще ни се чува повече гласът, ако сме единни. Пътят на логиката е такъв.

собственик Мая Русанова хотел "Бистра и Галина"