0
Миглена Христова е собственик на русенската шивашка фирма МИК-БГ ЕООД. Младата бизнес дама е известна с активната си позиция не само по проблемите на шивашкия бранш в района, но и на русенския бизнес като цяло. Представител е на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в Русе и член на Управителния съвет на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК).
Китайските дрехи със съмнително качество и много ниски цени нанесоха удар на текстилната индустрия у нас и в Европа. Все повече шивашки предприятия затварят и осовобжват работниците си. В малко региони, един от които е русенски, ситуацията е по-добра, но и там се отчита спад на производсвото.
В шивашката фирма на Миглена Христова се изпълняват поръчки на европейски марки, а цените за труда им не са се променили от две години. „От две години нашите партньори не са вдигали цените, на които работим, а от тази година се опитват да ги намалят и ни връщат на нива от 2018 година. Причината е този нелегален внос на китайски стоки, които са на доста занижени цени и ние не можем да произвеждаме на тези цени. Видях в един магазин възглавничка на цена от 45 стотинки с цип,
при нас само цената на ципа, който ние купуваме, е повече от 45 стотинки”,
разказа Миглена Христова. Големите китайски платформи за търговия, предлагат на клиентите си дрехи и стоки със съмнително качество, но на изключително ниски цени. Тези ценови нива не могат да бъдат постигнати от европейските брандове, заради много изисквания, на които дрехите трябва да отговарят, поясни още Христова. За да получат поръчки за изработване на облекла от големите европейски брандове, българските фирми минават през одит за качество на работа с различните материали, например памук, вълна, коприна. Това гарантира на европейските марки, че фабриката, където ще шият дрехите си, отговаря на всички стандарти за качество.
„Нашите партньори искат от нас европейско качество.
Например, правят ни одит дали можем да работим с качеството на материала, ако е памук или вълна. Ние трябва да имаме всякакви сертификати, за да имаме и възможност да произвеждаме. И аз съм сигурна, че тези китайски фирми не притежават такива. Защото ще ви дам пример: само един сертификат, за да има разрешение да работи фабриката с такъв тип продукти в годишен аспект, струва между 5 и 7 хиляди лева. Ние имаме три такива сертификата, за да отговаряме на изискванията на нашите европейски партньори. Сметнете, ако ги платим, за какво става въпрос само, за да можем да си договорим поръчките”, обясни още Миглена Христова.
За българските текстилни фабрики това означава, че освен цената на труда, енергията, осигуровките, трябва да платят и за уверения към партьнорите си и така да гарантират, че остават на пазара. Ако не могат да покрият изискванията, европейските брандове спират да работят с българските фирми и в резултат ще бъдат принудени да затварят шивашки предприятия. „Затова и виждате има страхотно намаляване на производствата в цяла България и не само, в Румъния се случва същото нещо.”, подчерта Христова.
От Българската асоциация по текстил и кожи, чийто член на Управителния съвет е Миглена Христова, още нямат официални данни за брой шивашки фирми, които са затворили през последната година и половина. Пресмятат, обаче, че около 40 процента от шивашките фирми са прекратили работа. „ И от медиите стана ясно преди около седмица, че
една компания с персонал 500 души затвори тотално.”,
даде пример Христова. Освобождаването на толкова много работници води до неблагоприятни последствия и за самите тях, и за пазара на труда. Ако те са млади, имат време да се квалифицират и в друга сфера, да си потърсят работа и да се влеят в други индустрии. Но ситуацията в Европа е почти идентична за всички браншове. „Голям проблем е за по-възрастните хора. Те как да се преориентират на тези години, да започнат да придобиват нови умения е изключително трудно. А държавата по никакъв начин не подпомага бизнеса с програми за обучение, защото според мен тези хора трябва да се учат в реална среда. И не говоря само за нашия бизнес, а и за други индустрии”, разказа Миглена Христова. Всички негативни ситуации, които се струпват на фирмите в текстилната индустрия, водят и до негативи за работниците. Например през тази година, не само че някои ще затворят, но пък
тези, които останат на пазара, няма да могат да дадат увеличение на заплатите.
Христова казва, че наред с освобождаването на много работници, държавата губи и от затварянето на предприятия. „Ако сега ние плащаме някакви данъци, които влизат в бюджета, това вече няма да го има, виждате бюджетът колко трудно е събираем, това ще доведе до по-малко приходи в хазната”, подчерта Христова. И пак заяви, че очакват помощни мерки от държавата. „Според мен
държавата трябва да предприеме някакви мерки в социалните програми на първо място.
Хората, които са регистрирани в бюрата по труда, трябва да бъдат пренасочени към бизнеса и съответно да ги обучават, за да могат да се преориентират, ние очакваме такива програми. Имаше една програма - „На път”. Знаете, че в русенския регион транспортът е много сложен. При нас има хора, които пътуват от селата и ние им поемаме транспорта. Скоро изчислих, че транспортът на човек ми струва около 22 лева на ден. Аз вече няма да имам възможност и планирам да спра този транспорт, но това означава, че тези хора няма с какво да дойдат на работа. Те имат желание да си хванат автобус, но такъв няма в удобно време. Тоест те нямат транспрот, с който да дойдат на работа. Това беше една много хубава мярка, която подпомагаше и служителите и бизнеса.”, разказа Христова. Тя предлага бизнесът да бъде подпомогнат с програми, за да може да запази работните места.
Миглена Христова не се ангажира с прогноза дали този традиционен за България текстилен бранш може да изчезна. „Аз не бих казала, че си отива, но бих казала, че нямалява и изключително много се преориентира. Според мен, масовото производство ще намалее и ще останат фирми, които дават по-високо качество на продукцията си, защото произведено в Европа си е марка. Има хора, които държат дрехите им да са произведени в Европа, да отговарят на стандарти - екологични, за качество, за социална среда, къде са произведени. Има такива хора, но това търсене ще намалее. Докато евтините дрехи с ниско качество ще напълнят пазара в Европа, ако не се вземат някакви мерки”, заключи Миглена Христова. Нейното мнение е, че след като сме страна-член на Европейския съюз, би трябвало да има сериозни регулации и контрол на азиатските стоки.
Напиши коментар