0
Райска ябълка заменя черешовите градини, а смокинята - кайсиевите. Овощари от цялата страна търсят алтернатива на традиционните сортове, които през тази година измръзнаха почти навсякъде. Климатичните промени са причината за преориентиране към сортове, които са по-трайни.
В русенския регион вече са създадени овощни разсадници, тъй като овощарите са преценили много отдавна, че климатичните промени влиаят сериозно върху тяхната работа. На такива места се изпитват и стари български сортове, които са по-устойчиви или пък екзотичните райска ябълка и смокиня и дори орех-пекан.
Масовото измръзване на кайсиите и черешите тази година, сериозната суша през миналата, новите болести и вредители, като Черната златка, са
причина да се изкореняват цели градини в Русенско.
„Около 850 декара са изкоренени в Русенско миналата година, основно по две причини - едната е, че не са устойчиви на студовете, другата причина е Черната златка. Част от тях са засадени наново, част от тях предстои да бъдат засадени през следващите една или две години - зависи от сеитбооборота”, посочва данните на Областната дирекция „Земеделие“ главният секретар Синан Вейсал. Овощарите заменят досегашните си дръвчета с по-студоустойчиви круша и ябълка или късноцъфтящи череши. Проучвания са показали, че удачни сортове, които да издържат на промените на климата в България са и нетолкова традиционните смокиня и райска ябълка.
„От няколко години в Русенска област се правят опити със смокиня.
Причината е, че тя много късно се събужда пролетно време и избягва опасността от измръзване и от слани. Втората причина е много ниската й нужда от растителна защита, почти не се пръска, което я прави много подходяща за производство на чиста храна”, обяснява специалистът. Особеностите на смокинята по нашите ширини все още се изпитват, но резулатите са обнедаждаващи. „Дървесината на смокинята не е устойчива на продължително ниски температури под минус 15 градуса и тя измръзва. Но това за нея не е толкова голям проблем, защото тя ражда на леторасти, т.е. това, което расте тази година, дава плод, така че в сравнение с костилковите култури това е основното предимство. Е да, дава малко по-нисък добив, но дава”, обясни още експертът. Що се отнася до
райската ябълка - тя може да се отглежда на територията на почти цялата страна.
Има сортове, които са подходящи и за Северна, и за Южна България, но тя е култура, която иска много вода, сериозно напояване. И тъй като в Южна България предприятието „Напоителни системи“ все още работи, стопаните засаждат райска ябълка. „Това е причината в региона на Сливенско, Пловдив, в овощарските региони на Южна България сериозно да навлиза и тя като култура”, обяснява Синан Вейсал.
Промените в климата изискват далновидност и подготовка за промяна на овощните насаждания, но новите няма да заменят напълно старите вкусове на българските плодове, категоричен е той. „Няма все още такава опасност, защото селекционерите работят. В тази насока, особено в Южна Италия и Испания компании създадоха сортове, подходящи за такива условия - топли зими, дълги и студени пролети. Ние трябва да вървим в посока подмяна на сортовата листа с по-нови, които са подходящи за нашите климатични условия, или да се върнем към по-стари сортове, местни, които също са много устойчиви. Трябва много сериозна работа в посока установяване на тези сортове, които са подходящи за тези условия и при които за определения живот на трайното насаждение рискът от форсмажор е по-малък, защото климатът ни показва, че ще се променя.”, пояснява експертът.
Все по-често овощарите губят реколтата си поради форсмажорни обстоятелства.
Загуби носи и бързото размножаване на неприятелите, както и болестите по дръвчетата, които също са в резултат на промените в климата. „Заради забраната на редица пестицидни вещества, които не може да се използват, губим контрола върху развитието на тези неприятели.”, обощава Вейсал. Към момента единственият инструмент, който работи в полза на земеделските производители е държавната помощ за пропаднали площи на 100 процента. „В момента приемаме протоколи за пропаднали площи за трите култури - кайсия, череша и вишна. След това предстои прием и за останалите, затова призовавам колегите, които имат такива протоколи,
до 1 август да подадат заявления за обезщетяване към областните дирекции на фонд „Земеделие”
– разплащателна агенция. За съжаление такива инструменти за управление на риска, които работят в по-развитите страни около нас, в България все още не може да ги прилагаме.”, обяснява Синан Вейсал. Политика за подготовка на стопаните за подмяна на неустойчивите вече овошки с такива, подходящи за новите климатични условия, засега няма. „Работи се в тази насока, но най-голяма роля имат институтите, които трябва да предлагат на производителите тези модели, но нашата институционална рамка не е адаптивна към пазарните изисквания и промените на климата. Има няколко института в България, които работят активно в тази насока, но скоростта не е толкова бърза, за да отговорят на изискванията на бизнеса”, казва Вейсал.
Затова браншови организации и земеделски стопани сами издирват и подготвят фиданки на по-старите и издържливи сортове ябълки, кайсии, а и от по-екзотичните за нашите ширини смокини, райска ябълка, бадем и орех пекан. Това изисква време и средства. „Тази дейност е оставена изцяло на стопаните, но тя е много енергоемка и отнема ресурс. Защото това е тестване на различни схеми на засаждане, на различни подложки, на различни сортове.
Трябва да купуваш, да ги изкореняваш след няколко години и пак да купуваш,
но това не винаги води до точни резултати. Има точни резултати, но са частични“, допълва Синан Вейсал.
Когато има желание, ще се намери и начин. Надеждите на родните овощари са, че независимо от загубите, които търпят, ще съумеят да върнат познатия вкус на старите български кайсии. Както и да направят по-достъпни за потребителите смокините и райските ябълки.
Напиши коментар