0
Кризисната трапезария на Българския червен кръст в Русе всяка зима осигурява храна за скитници и бездомни хора. Освен приюта за безпризорни, там е едно от местата, където изпадналите от обществото ни хора могат да поседнат в нормална обстановка, да хапнат супа и да си вземат хляб и консерви за наколко дни. Различни съдби се крият зад нечистоплътния вид и блуждаещите очи на голяма част от хората без дом. Някои от тях, обаче са като сюжет от филм.
Пламен Васински миналата година навършил 50 години, даже се похвали, че отбелязал юбилея с приятели, но не уточни къде. Живее в полуизгоряла сграда без електричество и без вода. По цял ден скита по централните улици на Русе. Само вечер се прибира в къщата или каквото е останало от нея. Казва, че е подслон, колкото да не го вали дъжд и сняг. Разказа, че получил единият етаж по наследство. Но не помни той ли е предизвикал пожара, или някой го е запалил. Така единственото му останало материално нещо е в развалини, тъй като и първият етаж не ставал за живеене.
Срещаме се в кризисната трапезария на БЧК в деня, в който е наред да получи храна за седмицата. Не му е особено приятно да разкаже историята си, но се съгласи.
„Играя го като първобитните хора, без ток, без вода, без условия,
но спя там”, разказа Пламен. И започва разказа си за времето, когато е бил ученик в спортното училище и баскетболна надежда. „На 17 години бях, в 11 клас, когато ме викат в младежкия национален отбор, започват да искат да играя за тях и различни спортни клубове, защото ме виждат млад, много добър баскетболист. Майка ми беше организатор в Русенския университет, по-късно завърших електроника там”, каза Пламен.
Но един трагичен случай обръща живота му. Майка му загива в катастрофа, блъсната от пиян шофьор. Инцидентът се случва преди Пламен да влезе в казарма. След като се уволнил, баба му разказала, че семейството е получило обезщетение от застрахователна компания за смъртта на майка му. Така
младият мъж и брат му се оказват с по половин милион лева по сметките.
„И от там се започна, много пари, много, аз си харча като баровец, обаче бяха времената на Жан Виденов. Продадох и апартамента. Купих си кола и продължавах да летя през живота”, продължава разказа си Пламен.
Но в един момент парите свършили. Заминал за София, за да си търси работа. От приятели разбрал, че върви кастинг за филм. Мислел си, че ще изкара някой лев като участник в масовката. Бил с брат си и още като видели младите мъже, организаторите решили да им дадат участие, макар и без реплики. Така се снимал с Жан Клод Ван Дам в лентата „Извън контрол”. Но и от там не му потръгнало.
„Свикнах с многото пари, половин апартамент замина по хазарт и наркотици,
но аз направо си казвам - природно мързелив съм”, признава Пламен. И след бурния живот, обезпечен с парите от обезщетението и продажбата на апартамента, Пламен се озовал без пукната пара. Още веднъж повтаря, че бил мързелив, затова предпочитал да проси. В Русе обикаля основно по централните улици, иска си дребни пари, за да си купи храна, защото тази, която му дават от трапезарията, не му стигала. Пуши, само ако събере фасове по улиците, не пие алкохол. Твърди, че обича бира, а само когато е много студено, пиел по малко бяло вино, за да се стопли. Най-голямата му мъка са зимните студове. „Идвам тук /б.р.трапезарията на БЧК/, защото ми дават по едно прахче против настинка и грип, чай, за да се стопля”, добавя още Пламен. Опитал да отиде в приюта, но казва, че хората там са болни, психически нестабилни и не можел да живее в такава среда. Предпочитал улицата, но не и останалите скитници, странял от тях. Казва, че не се е къпал от август. Ходел на Централна жп-гара, за да се измие, но там имало само студена вода. „Друго си е да си напавиш топъл душ, не помня от кога. Играя го от ден за ден,
нямам здравни осигуровки, ако се разболея, сигурно ще умра на улицата”,
анализира ситуацията Пламен. Ако можеше да върне времето, Пламен щял да промени всичко в живота си. Парите, които е получил след катастрофата с майка си, нямало да харчи безогледно, а да ги вложи. Щял да продължи да играе баскетбол и вероятно да изгради блестяща спортна кариера. Осъзнава, че е станал мързелив заради многото пари. И ми разказва, че мечтата му сега е да стане просяк в Испания. „Това лято ще отида в Барселона. Пак ще съм на улицата, но там хората се грижат за бездомните, дават ти одеяло, дават ти храна, там животът е хубав, защото е топло, а мога и работа да започна“, разсъждава за бъдещето си 50-годишният мъж. И въпреки несретническия живот си пожелава да е здрав.
Напиши коментар