0
Климатичните промени тази година засегнаха сериозно овощните насаждения и в цялата страна те измръзнаха почти на сто процента. С началото на жътвата и зърнопроизводителите край Дунав изразиха своите притеснения. След засушаването и слабата реколта от предходните две кампании, през тази година очакванията бяха за добри добиви.
Оптимистичните нагласи на зърнопроизводителите обаче са попарени, заради пролетния студ и последвалите бури със сили дъждове. Припомняме, че в средата на април в Силистренско дори валя сняг. На старта на жътвената кампания производителите казват, че е рано да се направи анализ, но браншът вече е наясно, че климатичните промени са факт, към който ще трябва да се адаптират.
Тенденциите за промяна в климата започнаха да променят и самото производство, сочат
наблюденията на Милен Коев - председател на Регионален съюз на фермерите "Дунавско зърно".
Милен Коев
Късните мартенски студове повлияли неблагоприятно на зърнените култури, които са били в ключов момент на развитие за формиране на добив. „Есенниците, ако мога така да обобщя, ечемикът, пшеницата и рапицата изглеждаха много добре. В някои райони започнаха да жънат откъслечно, но доста от колегите са леко разочаровани от това, което се случва. Но е твърде рано да направим анализ, защото обикновено жътвата започва от по-слабите парцели. Вероятно добивите ще се подобрят с настъпване на същинската жътва на пшеницата. Реално погледнато
нашите най-големи притеснения бяха късните мартенски студове.
Докато не влязат комбайните, на нас ни е много трудно да преценим каква щета е нанесл този замръз. Това, което се случва в началото, говори за проблеми, но се надяваме да са били откъслечни.”, обяснява Милен Коев. Той обобщава наблюденията на зърнопроизводителите, защото в неговото землище жътвата още не е започнала.
Най-много притеснения имат фермерите от района на общините Иваново и Две могили. На места там имало и по две хиляди декара ечемик. „От бурите, дъждът и силният вятър сега, през пролетта, масово ечемикът е полегнал и прибирането му ще стане много трудно и с изключително големи загуби.”, потвърждава Коев. За земеделците е очевиден фактът, че с всяка година климатът се променя. „По-студената и влажна пролет създава изключително много неприятности за пролетните култури, които засяваме. Има изключително голямо нападение от инсекти.
Такова нападение от листни въшки аз не съм виждал никога
и колегите бяха изключително притеснени. Когато пшеницата изкласи, класовете бяха пълни с листи въшки. А те отварят входна рана в растението и създават благоприятни условия за вируси и развитието на болести. Започна да става страхотно предизвикателство и проблемът е, че никой от нас не може да предвиди каква реколта точно би прибрал.”, обяснява председателят на „Дунавско зърно”.
Отиваме по на Север, където кооперацията в Средна кула обработва около шест хиляди декара зърнени култури. Преди дни там стартира жътвата на ечемика. Комбайните излизат, придружени не само от камионите, в които се изпразват пълните бункери със зърно, но и от трактори, и водоноски. Тяхната работа е превантивна срещу пожари. Разорава се около ожънатите вече парцели, а водоноската е с цел да се гаси, ако пламне пожар, и
да не се допусне разпространение на огъня в останалите площи, казва агрономът Георги Георгиев.
Георги Георгиев
Той, за разлика от други негови колеги, е доволен от постигнатите добиви при жътвата на ечемика.
„Очакванията са добри, нямаме проблем с ечемика, добивите са средно около 920 килограма от декар и в сравнение с миналата година, тази е много по-добра”, прогнозира Георгиев. Докато не започне „Бялата жътва”, както стопаните наричат прибирането на пшеницата, обаче е рано за прогнози. Последният оглед в парцелите на кооперацията в Средна кула, показал на агронома, че няма основание за притеснения. „При нас няма проблем от за̀мръза, очакванията ни са много добри, може обаче да имаме проблем със слънчогледа.”, обяснява още Георгиев. До края на юни от кооперацията планират да приключат с жътвата на ечемика и комбайните да влязат в полетата с пшеница. Планове те са
„бялата жътва” да отнеме около две седмици и в средата на юли да са ясни добивите за тази година.
Въпреки, че стартът на жътвата показва първите признаци на влиянието от неблагоприятните климатични условия, стопаните в Русенско са оптимисти за тазгодишата реколта и националния резерв. „България произвежда няколко пъти повече пшеница от консумацията, така че за притеснения за зърно няма основание. Повечето зърнопроизводители си вършат изключително добре работата, но все пак сме завод на открито и не можем да се борим с природата, можем да работим с нея, колкото ни позволява”, заключава Милен Коев.
Напиши коментар