0
На днешния ден църквата отбелязва паметта на свети Харалампий.
Свещеномъченикът Харалампий пострадал в началото на трети век по времето на римския император Септимий Север (196-210 г.). Светецът бил християнски епископ в град Магнезия, в югозападната част на Мала Азия. Без да се страхува от гонението на известния с жестокостта си император Септимий, епископ Харалампий смело проповядвал истинския Бог и пратения от Него Спасител Иисус Христос, като се стараел да отвърне хората от поклонение на идолите.
Той говорел: "Онези, които се покланят на идоли, предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показва пътя към вечния живот, за да не вършим дела, които носят на душата вечна гибел".
Езическите власти заловили светия eпископ, който вече бил в преклонна възраст, и го довели при управителя на град Магнезия Лукиан. Той дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от вярата си в Иисус Христос и тогава го предали на страшни изтезания. Старецът с търпение и мъжество понасял страданията. Много езичници, които били свидетели на изумителната твърдост на християнския свещенослужител и на чудесните прояви на Божията сила, повярвали в Христос. Те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били убити, сякаш са престъпници.
Накрая и епископ Харалампий бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, светецът вдигнал ръцете си към небето и се помолил на Бог за всички хора - да им даде телесно здраве и душевно спасение. "Господи, казвал той в молитвата си, Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!". След тая молитва светият старец издъхнал, преди палачът да спусне меча си върху него.
Светият свещеномъченик Харалампий пострадал за вярата си в Христос в 202 г., на 113-годишна възраст.
Светецът е особено почитан в Гърция, като се смята, че черепът му се пази в манастира „Свети Стефан“ в Метеора. На някои гръцки острови принасят в жертва бикове на празника му.
Паметта на Свети Харалампий особено се почита от българите, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед. В българската фолклорна традиция Харалампий е смятан за господар на болестите и най-вече на чумата, като църковният му празник се отбелязва и като Чуминден.
Според народното вярване чумата се е родила на зимния Атанасовден и започнала да мори хората по земята, докато св. Харалампий не успял да я залови и окове в девет вериги. Тя е държана от светеца вързана с верига или затворена в шише и когато я пусне, тя прави поразии. Името ѝ никога не се споменава, нарича се "добрата", "леля", "блага медана", с цел постоянното ѝ умилостивяване.
На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът и да освободи болестта.
Призори всяка домакиня изпича обреден хляб „колак“ и три малки кравайчета и заедно с паничка мед ги носи в черквата да бъдат осветени. Вкъщи намазват обредните хлябове с меда, прекадяват ги, разчупват ги на късове и разнасят на три къщи за здраве на „леля“ (чумата). Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата за чумата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата.
С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват. От него запазват за лек през цялата година.
Тъй като църквата на 10 февруари почита и паметта на св. Валентина, имен ден празнуват: Харалампи, Харалампий, Хараламби, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрин/а, Валентин/а, Вальо, Валя, Валентинка и сродните им имена.
Източници: БТА, Уикипедия
Напиши коментар