0
(Продългжение от бр. 76)
Част 2.
Отново сме в Лисабон. До мача ни с Швеция на Евро`2004 остават няколко часа. Имаме достатъчно време да се разходим, да хапнем, а и да напазаруваме за любимите ни хора. Отвсякъде прииждат шведи, сякаш са из целия град, вдигат голям шум. Ние обаче не им се даваме – „Българи юнаци, българи юнаци, България, България, България! Победа и пак победа, ние пеем само за победа”, огласяме улиците на Лисабон.
След като хапваме в страхотно семейно ресторантче, се качваме на метрото и след 10-ина минути сме пред дома на двукратния европейски шампион „Бенфика”. Стадион „Луш” е невероятно съоръжение - тук ще се играе финалът на 4 юли. (б.р. на този стадион и за този отбор е играл и Илиян Илиев. 20 години след тези събития, за които разказвам, Илиев е начело на българския национален отбор. Лирично отклонение, но е важно, защото се надявам моят адаш да ни върне на футболната карта!)
Тайничко си пожелаваме нашите футболисти да изиграят поне един мач тук.
Поглеждаме програма и разбираме, че момчетата на Пламен Марков могат да стъпят на „Луш” само на финала. Срещу храма на „лисабонските орли” (прякор на отбора на „Бенфика”) се намира и най-големият търговски център „Коломбо”. За да го обиколим, ще са нужни няколко дни. От там човек от нашата група си купува маркова фланелка, а на етикета й пише - Made in Bulgaria. Какво ли ще кажат китайците по този въпрос?
Време е за мача. С приближаването на стадион „Жозе Алваладе” адреналинът ни се покачва. Научаваме, че тази вечер на трибуните, които побират 52 000 зрители, ще има малко над 31 000. Сблъскваме се и с черноборсаджии . Предлагат ни билети. Час преди началото на мача хартийките от 100 евро вече струват три пъти по-евтино, пазарна икономика.
Вече сме на „Жозе Алваладе” . На входа се засичаме с треньора на българския шампион – „Локомотив” Пловдив. Няколко седмици, след като превърна мечтата на половин Пловдив в реалност,Едуард Ераносян отново се завръща в любимата Португалия. Наставникът, който дълги години игра в тази част на Пиренейския полуостров, е пристигнал от България с бус. Голям тарикат е Еду, наясно е, че няма къде да си паркира возилото, и го оставил на една бензиностанция близо до стадиона. Хем му го пазят, хем не плаща.
Еду ще бъде на трите мача на националите. Бърза да не изтърве загрявката на двата отбора, извинява ни се за това и нахлува на стадиона. Постепенно „Жозе Алваладе” почва да се пълни.
Момчетата на Пламен Марков вече са на терена, над 3500-те българи по трибуните полудяват.
Шведските фенове са доста повече от нас, но не може да ги чуем. Загрявката на националите ни се води от Стилян Петров. Капитанът е иззел функциите на помощник – треньора Петър Хубчев, който е в Гимараеш на мача между Италия и Дания. Шведските футболисти не си дават много зор при загрявката. Все пак срещата ще е 90 минути и ще са им нужни сили. На трибуните са Христо Стоичков и Красимир Балъков. (б.р. няколко месеца след европейскотолегендарната „кама” ще стане селекционер на България, легендата на „Спортинг” също се опита да промени нещо, заставайки начело на България, но уви.) Своето място в ложата заема и Мишел Платини. Три години по-късно (2007 г.) французинът оглави УЕФА, но заради обвинения в корупция през 2016 г. напусна своя пост. През 2022 г.Платини бе оправдан от швейцарски съд.
На „Жозе Алваладе” прозвучават двата химна, след което съдията Майк Райли дава началния сигнал на първата среща на България на европейското първенство в Португалия през 2004 година срещу отбора на Швеция.
Нашите веднага тръгват в атака. Пропуски на Мартин Петров, Зоран Янкович и Димитър Бербатов обаче задържат нулевото равенство на таблото. Подкрепата от трибуните не секва. Напротив, стадион „Жозе Алваладе” се разлюлява още повече от виковете на мощната българска агитка. Всички обаче сме като попарени, след като английският рефер, известен с постоянната си подкрепа към големите отбори - за съжаление нашият тим не е сред тях,
не ни дава стопроцентова дузпа за поваляне на Мариян Христов,
още преди да са изминали 7 минути. Шампионът на Германия с „Кайзерслаутерн” е спрян от шведски защитник с прийом от борбата, но съдията от Англия не реагира адекватно. За Майк Райли, бесен, бившият вече собственик на „сините” Тодор Батков ще произнесе една култова реплика, която дълго време бе водеща новина и още се помни от „сините” запалянковци.
Но да се върнем на „Жозе Алваладе” и ситуацията около неотсъдената дузпа. Решение, което в крайна сметка повлия на играта на българските футболисти, а оттам и на резултата в срещата. Мариян Христов бе спрян непозволено в наказателното поле, но съдията най - нагло си затвори очите. Как да не го направи, след като до нас в ложите действията му следеше президентът на УЕФА Ленарт Йохансон, който за зла участ е швед. Никой на трибуните, дори и шведите, не можеше да повярва, че няма дузпа.
Родните фенове псуват Райли от яд, а тези на противника щастливи се прегръщат. Днес пишещият тези редове го напушва смях, но със сигурност щеше да влезе в световния видеообмен с трагична новина през онази вечер в Лисабон преди 20 години. Емоцията така ме е завладяла, всичко става на бърз каданс. Очаквайки дузпа - реагирам като всеки български фен на „Жозе Алваладе”, виждайки че Райли дава знак играта да продължи. Несправедливото решение ме принуждава да скоча, при което за малко не изтървам двата фото апарата, нанизани на ръцете ми. В желанието си да не ги изпусна, губя равновесие и надвисвам над предпазната ограда на трибуната. От инстинкт самосъхранение се хванах за знамената, точно преди да падна от трибуната. Същите, които бяхме сложили на предпазните оргади малко преди началото на срещата. Така, след като до този момент пазех родния флаг, в тази 7-ма минута на мача с Швеция, трибагреникът ни опази мен! Не знам дали е заради тази случка на централната трибуна на „Жозе Алваладе”, но и досега на моята тераса винаги има български флаг.
За самата среща няма да навлизам в подробности. Само ще спомена – след тази несправедливост с дузпата в играта на нашите играчи настъпи тотална промяна и те паднаха с 0-5. За играч на мача бе избран бившият съотборник на Стилян Петров в „Селтик” Хенрих Ларсон, но своя дебют на голям форум направи Златан Ибрахимович. В следващите две десетилетия Златан предизвика голям фурор с представянето си по европейските терени, с което се превърна в най-добрият шведски футболист за всички времена.
Звучният шамар от тежката загуба с 0:5 бе приет доста болезнено от българските фенове
в Португалия. Никой не искаше да приеме за реална катастрофата в първия ни мач. Чувството, че случилото се на „Жозе Алваладе” е някакъв кошмарен сън, бе завладяло родните запалянковци при напускането на стадиона. Дошли от различни краища на света да подкрепят своите любимци, те не можеха да приемат факта, че са били свидетели на най-срамната загуба на български отбор на европейско първенство. Прави чест на шведските фенове, че на излизане от „ЖозеАлваладе” се държахт доста културно и не подхвърлят ехидни забележки по наш адрес. Истински джентълмени. От това обаче на нас хич не ни става по-леко. Загубата си е загуба, а след такъв резултат си е направо трагедия.
Сред коментарите за мача лъхаше и доза оптимизъм: „И преди 10 години започнахме със загуба (б.р. 0-3 от Нигерия), но после спечелихме бронзовите медали. Бием Дания и Италия и сме на четвъртфинал”. Сравненията между двете ни футболни поколения – настоящото и това от САЩ`94 обаче са повече от несъстоятелни. „Не бива да подценяваме датчаните. Мачът ни с тях ще е много труден. В игра се връщат Томас Гравесен и ЙесперГронкяр”, опитвам се да върна в реалността оптимистично настроените фенове, без и най-малко да предполагам колко прав съм бил в онази черна за българския футбол юнска вечер.
В дните до мача с Дания решаваме да разгледаме по-обстойно Лисабон. Посещаваме културния и социален център Чадо – раят на книжарниците и антикварните магазинчета. Той е разположен на един от градските хълмове и олицетворява буржоазния чар на 19 век. В Лисабон ли си,
непременно трябва да посетиш манастир Жеронимуш, в който лежат мощите на Вашку да Гама.
Катедралата на Лисабон пък е най-важната религиозна сграда в португалската столица. Гордост за града е и Музеят на каляските, в който са показани каляски на португалските кралски династии, както и на други карети от 16 и 19 век. В старата част на Лисабон се намира дворецът „Свети Георги”, останал седалище на кралете на Португалия до 1511 г. На върха на главната кула е монтиран сложен перископ, огледало и лещи, които улавят гледки от града и ги отразяват на хоризонтален екран.
Уморени от дългата разходка, се отправяме с метрото до търговския център „Вашку да Гама”. Недалеч от него се намира фен паркът на Лисабон. Там ще гледаме мача между Холандия и Германия. Пропускаме началото му, тъй като на входа домакините се престарават с проверката на багажа ни. Така не проверяваха и на „Жозе Алваладе”, единодушни сме всички. Няма как да се сърдим, правят го от съображение за сигурност.
Германците играят по-добре, но в крайна сметка не успяват да спечелят. Звездата на „Манчестър Юнайтед” Рууд ван Нистелрой спасява „лалетата” с гол в края на мача. Попадението е истински шедьовър. Доволни сме – не сме фенове на Бундестима. Обаче сме и тъжни. След изиграването на всички срещи от първата фаза на първенството България държи последното място. Дори Латвия се представя по-добре от нас. Да не говорим за Гърция, която през 1994 година бе „100 години зад нас”. Думите са на Димитър Пенев, а на Стратега трябва да се вярва.
.jpg)
.jpg)
Напиши коментар