400 елитни крави със световен рекорд по млеконадой разстреляха в упор терористите от Хамас

Специално за „Брягнюз“ разказва

кореспондентът на БНР Феня ДЕКАЛО

Като всяка война, и тази ни сполетя ненадейно. Може би, ако хората, които вземат решения, се бяха вслушвали в предупрежденията на разузнаването, можеше да бъде предотвратена. Това ще се обсъжда след победата. Сега в световното информационно пространство преобладават кървави кадри от зверствата на главорезите (в буквалния смисъл на думата) по време на погрома над кибуците край Газа или на убитите от ракети, изстреляни от анклава към Израел или от бомбардировките над Газа.

400 елитни крави разстреляни в упор от терористите на Хамас

Почти не става дума за загубите в селското стопанство. 400 елитни крави със световен рекорд по млеконадой са били застреляни в упор от терористите хамасовци. За селекцията на тези животни са работили израелски учени в продължение почти на 20 години. Изостанала е и селскостопанската продукция на полето. За събирането й в мирните дни са били ангажирани чуждестранни работници и араби от Газа, които всеки ден са пресичали границата и са идвали на работа на 5-7 км от дома си (на това място разстоянията са нищожни).

След като над 20 тайландци и филипинци са били застреляни или заклани по време на погрома на 7 октомври, а неустановен окончателно брой са били отвлечени и сега се намират някъде из тунелите, прокопани като паяжина под целия анклав Газа, останалите бързо са си тръгнали за вкъщи. Тогава по улиците на градовете на Израел се появиха плакати, канещи хората да се включат в бригади за събиране на реколтата.

При сигнал за тревога имаш 40 секунди да стигнеш до укритието насред полето!

Не става въпрос, че това е тежък физически труд, а че територията около границата е сред най-обстрелваните с хамасовски ракети. Насред полето са поставени подвижни бетонни укрития, но при пряко нападение те едва ли биха предпазили много. А и времето за стигане до скривалището от сигнала за тревога до падането на ракетите е около 40 секунди - бяга се през полето!

Доброволците пристигат призори с автобуси от цялата страна (най-вече от големите градове - Тел Авив, Йерусалим, Бер Шева). По обед горещината е нетърпима. Тези плантации са едни от илюстрациите как се превръща пустинята в плодородна земя. Зеленчуците се отглеждат в климатизирани парници, за да не изгорят от слънцето.

Доброволците – юрисконсулт от Тел Авив, американка от Ню Йорк, войник от n-ско поделение...

Пътуваме от Тел Авив с автобусите на организацията "Братя по оръжие" (същите, които ръководеха демонстрациите срещу опитите на правителството да наложи реформи в съдебната система, застрашаващи демокрацията, според тях). Веднага след започването на войната, без да чакат да получат повиквателни, най-младите от „Братя по оръжие” се явиха във воинските си части. Компютърните специалисти измежду тях веднага започнаха идентифицирането на отвлечените по попубликуваните в мрежата клипове. Там могат да бъдат открити и лицата на убийците. Обикновено не им остават длъжни, но за това по-късно...

Присъединяваме се към доброволците за събиране на реколтата. Част от нас пристигаме с автобуси, а други - с частните си коли. Посреща ни съпругата на един от собствениците на оранжериите - Тил Розенблат от мошава Ен Абсор (мошав е селскостопанска кооперация, в която земята е частна, а техниката, торовете, препарати за растителна и друга защита се купуват общо). Разпределят ни кой какво ще работи. Тези от нас, които нямаме опит и познания, ни изпращат за бране на домати (тук се отглеждат миниатюрните чери домати – б.а.). Заради солената пустинна почва черитата са направо сладки и тънкокори - като българското „биволско сърце”. Други доброволци отиват да берат краставици, киви, касис, малини, броколи. Те зреят целогодишно в парниците, а плодовете от кактуси - направо на полето.

По-опитните доброволци отиват да садят следващата реколта или да работят в единствения оцелял тук птичарник за пуйки. Другите два са били опожарени от главорезите. Селото е от малкото оцелели след атаките. То е било нападнато от 15-20 терористи, но това е станало малко по-късно от останалите селища. Охраната е била подготвена и е дала отпор, убивайки няколко от нападателите. Другите избягали. За семейната ферма, в която сме дошли да помагаме, е важно какво ще е бъдещето на района, както и безопасността.

Ариел Барзилай е юрисконсулт в голяма телавивска фирма. През свободното си време помага в различни области доброволно. За трети път е в тази ферма. Освен, че физическият труд го ободрява, го отделя от неспирния поток от тежка информация, излъчвана от всички медии. Тук, под ракетите, е по-малко тревожно.

Редник Рафи от N-ското поделение работи на полето в почивките, преди войниците да влязат в Газа. Отраснал е във ферма в северната част на Израел. Знае колко е важна тази продукция за пазара. Част от нея ще пренесе в Газа. Освен за себе си, от нея дават безвъзмездно на болниците в анклава и на обикновените хора.

Илиана Карлан е от Ню Йорк (вляво на първата снимка). Дошла е като доброволка още в началото на войната. Настанена е в Йерусалим. Помага като санитарка в града, работи и на полето тук.

Жегите през този ноември са незапомнени!

Голяма група животновъди от Тексас пристигнаха в помощ на фермерите. Ще им се наложи да сменят дънките и кожените якета с тениски и къси панталони, защото тук е много горещо. Тази година ноемврийските жеги са незапомнени! Ще се грижат за оцелелите след погрома крави, кози, овце, биволи, а също за басейните, където се отглеждат ценни риби, като сьомга и други.

Каобоите от Тексас пристигат в помощ на фермерите до ивицата Газа

Най-много са доброволците от цял свят в болниците. В най-близката до фронта са разпределени около 100 англоезични лекари, медицински сестри и братя, акушерки, рехабилитатори, лаборанти и др. Има и поне 20-ина франкоезични медици доброволци. Внушителна е и групата, говореща на руски.