Докато дърпаме юнашката на дявола опашката

Връщането 25 години назад във времето е труден елемент от психологическо и биологическо естество. Няма ги истинските дисиденти. Онези, които доживяха с разбито здраве преломната дата 10 ноември 1989 година и ни напуснаха през този четвърт век. Защото тези, които помним все още нещичко от социалистическото време, знаем само, че „Системата” не прощаваше и преследваше до девето коляно на деветото коляно. Тези неща, колкото и да са болезнени, започнаха да отшумяват. Просто защото идват нови поколения българи. Дай Боже, да ни има и занапред, а паметната дата да е исторически вододел на завръщането ни към нормалните диспропорции в нормалния свят, такъв какъвто той е, а не какъвто иска да го направи една конкретна доктрина - без значение как се нарича - социализъм, китайски комунизъм или руски болшевизъм. За фашизъм изобщо не говорим, фашизмът обаче не бива да е табу, а да се помни.

И все пак, къде сме в „справедливата диспропорция” на съвременния свят. Употребата на това взаимно изключващо се определение, разбира се, е условна. Вместо да оправи несправедливостта, наречена социализъм (това също е много условно), 25-годишната демокрация задълбочи социално-психологическите, етническите и икономическите проблеми в обществото. В момента сме в изходната точка, което е много странно и фрапиращо. Ето примерите: „ДПС прави политика с любов, а вие правите политика с омраза”, зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Тунчер Кърджалиев. И зам.председателят на ДСБ Петър Москов: „ДПС е проклятие за България, защото държи един етнос във феодално подчинение, за да може върхушката му да управлява". Най-запомнящият се бъбривец премиер в досегашната ни демократична история проф. Близнашки, много точно в десетката: "Просто не трябва, както се казва, да дърпаме дявола за опашката". Ех, тоя професор. Но нека да оставим Историята да помълчи. И след 25 години демокрация (добра или лоша, тя е наша работа), да попитаме: Можем ли да очакваме, че архитектите на една провалена система са в състояние да я конструират по нов начин, така, че тя да тръгне отново? И ако (НЕ) намерим отговор, все пак отнякъде да започнем на чисто. Всичко зависи единствено и само от нас, и ще бъде успешно само тогава, когато мислим и действаме прагматично, за да не сме на опашката на Европа, докато дърпаме дявола за опашката. Или не е точно така?

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: stoitza@abv.bg