0
Сирни Заговезни са последният важен зимен празник според древните български обичаи. Той няма фиксирана дата, а винаги се отбелязва седмици преди Великден, задължително в неделя. Този празник е свързан с подготовката за Голямия пост преди Великден, който продължава 49 дни.
На Сирни заговезни всички се "прощават", като по-младите посещават по-старите членове на семейството, синовете и дъщерите посещават родителите си, кръщелникът ходи на гости на кумата си и така нататък. Прощалната процедура включва три поклона от по-младите, целуване на ръката на по-възрастните и гласно изказване: "Прощавай!".
Затова този празник се нарича още и Прощални заговезни. Когато отивате на гости, носите на мъжа в дома лимон, а на жената - портокал, с пожелание за "сладки заговезни" и "леки пости". Денят е известен още и като "Неделя на Всеопрощението" или просто "Прошка".
Сирни Заговезни се отбелязват в цяла България и имат различни наименования. В Западна България се наричат Сирни поклади или ората. В Родопите и Югозападна България този празник е известен като рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. В този ден се извършва ритуално засяване на земята, което обяснява едно от имената на празника в Родопите и югозападните райони на страната.
Напиши коментар