Д-р Пенка Бахчеванова е началник на отделението по Спешна медицина на УМБАЛ „Медика Русе“ от 14 януари 2019 г. Тя завършва висшето си образование в Медицинска академия в София, а след това придобива специалности по „Детски болести” в МУ – София и "Здравен мениджмънт” в Стопанска академия "Димитър Ценов" в Свищов. Д-р Бахчеванова беше 25 години директор на Центъра за спешна медицинска помощ в Русе.
- Д-р Бахчеванова, кои са най-честите проблеми, за които русенци пристигат в отделението по Спешна медицина на УМБАЛ „Медика Русе“ през летните месеци?
- Спешността е непредвидима и разнообразна, не признава сезони, дни на седмицата, часове от денонощието. За щастие обаче тази година до момента, въпреки горещините, при нас не са постъпвали пациенти с последици от прегряване. В отделението по Спешна медицина търсят и получават помощ пациенти с разнообразни здравословни проблеми, обслужват се и деца с изгаряния, остри хирургични и травматологични проблеми.
- При какви състояния трябва да търсим Спешна помощ?
- Напълно естествено е да се търси спешна помощ при спешно състояние. За да се прецени дали състоянието е спешно, се прави триаж и цветово кодиране. Спешното състояние е остра или внезапно възникнала промяна на здравето, която може да доведе до смърт или тежки усложнения и оказването на медицинска помощ трябва да се осъществи в близките минути – код А червен.
В спешната медицина има термин „златен час“. Установено е, че шансовете на пациента за оцеляване са най-големи, ако получи грижи в рамките на кратък период от време, веднага след инцидента. Въпреки това няма доказателства, че шансовете за оцеляване намаляват след изтичане на 60-те минути. Някои използват термина "Златен час", отнасяйки го до основното правило на бърза намеса при случай на травма, а не до буквалното значение на периода от време от 60 минути.
- Кои състояния са за спешния кабинет и трябва ли първо да звъннем на ЦСМП на тел. 112 или можем да потърсим директно лекари в болницата?
- Всеки пациент в състояние на остра или внезапно възникнала промяна на здравето по отношение на съзнание, дишане, кръвообращение или комбинация от тях, както и всеки, който се чувства застрашен за здравословното си състояние, е обект на спешната помощ. А такава може да получи чрез тел. 112 или да бъде транспортиран с личен транспорт директно в отделението по спешна медицина.
- Отскоро в „Медика“ е разкрит кабинет за неотложна медицинска помощ. Може ли да дадете примери за състояния, които са неотложни, но не спешни? Как да се ориентираме кога да звъннем на тел. 112, кога да пристигнем в Спешния кабинет и кога да потърсим помощта на лекарите от кабинета за Неотложна медицинска помощ?
- Неотложно /неспешно, с отложена спешност/ състояние е това, при което няма пряка заплаха за живота на пациента, но трябва да бъде оказана медицинска помощ в кратък срок, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването- код В жълт.
Пример за неотложно състояние е: бъбречна криза, повишена температура, хрема, кашлица, повръщане, навяхвания, порязвания, неразположение, обриви.
Кабинетът за Неотложна медицинска помощ работи със здравноосигурени лица, включени в регистрите на общопрактикуващите лекари и осъществява медицинска помощ, която не може да бъде отложена във времето в рамките на утвърдения график на кабинета. Извършват се манипулации, назначени от общопрактикуващия лекар.
- По колко пациенти на денонощие сте имали в най-трудните времена?
- Обслужвали сме по 43-45 спешни пациенти на денонощие. По-трудно е, когато бъдат доведени по 4-6 спешни пациенти едновременно, но не сме допускали да има „група на изчакващите“.
- Колко трудно беше на персонала да се справи с всички пристигнали в болницата пациенти през Ковид кризата? Каква е цената, която медиците платиха със здравето и нервите си ?
- Добрата координация с Ковид отделенията в УМБАЛ „Медика Русе" и ЦСМП-Русе сведе до минимум затрудненията по приема на големия поток пациенти. Независимо от свръхнатовареността на системата с болни от COVID-19, ние обгрижвахме безотказно и пациентите с други остри спешни или декомпенсирали хронични състояния.
Година и половина сме на фронтовата линия и продължаваме... Много месеци ние пренебрегвахме собствената и на семействата си безопасност. Неимоверен стрес, близост със заразата, извънредни и натоварени дежурства... Комбинацията от тях доведе до това - 70% от нас да се заразят и преболедуват тежко COVID-19. Няма спешен медик, който през последните месеци да няма симптоми на бърнаут /професионално прегаряне/.
- Във Вашата дългогодишна кариера кой период е бил най-трудният и изпълнен с предизвикателства?
- Най-трудният и изпълнен с предизвикателства, но и най-любимият и носещ удовлетворение от резултатите период е доста голям, почти 25 години. Този период е създаването и развитието на ЦСМП Русе.
- Имахте ли случаи, при които некоректни пациенти са лъгали, че е спешен случай, а се оказва нещо съвсем безобидно?
- Не са редки случаите, когато пациентите звънят на тел.112, преувеличават умишлено оплакванията и тежестта на състоянието си, за да отиде екип в дома им, да ги транспортират до болницата.
И сега идват в Отделението по спешна медицина пациенти „по спешност“ с оплаквания от 2-3 седмици и с желанието да си осигурят с предимство преглед от специалист.
- През многото години, в които сте работили в Спешна помощ, а и като цяло в сферата на здравеопазването, виждате ли някаква промяна в поведението на пациентите? Станаха ли по-търпеливи или по-уважителни?
- Поведението на голям дял от пациентите в основата си е последица от насажданата десетилетия идея, че медиците са длъжни да лекуват и безотказно, и безплатно.
Хората не разбират или не искат да проумеят, че старата бърза помощ отдавна я няма, че спешните екипи не са длъжни да посещават всеки адрес и за всяко повикване, че винаги трябва да има на разположение свободни екипи, готови да се отзоват на действително спешен случай.
Откровено казано, не се забелязва тенденция за проява на търпимост и уважителност.
- Има ли случаи на агресивни граждани към медиците от Спешна помощ?
- Навсякъде в България има проява на агресия към спешните медици, но в Русе проявите са най-редки. Обикновено агресия проявяват употребили алкохол близки и придружители, както и хора с характерови особености и които живеят с убеждението, че всички са им задължени, че са над закона и морала.
- Благодарността на пациент, която да Ви е изненадала?
- Никога не очаквам благодарност и затова всяка проява на такава ме изненадва, но най-незабравима е реакцията на възрастна жена, която целуна ръката ми... Беше отдавна, но не мога да го забравя. Жената дойде специално при нас, да ни благодари за помощта, а съпругът й почина. В нищо не ни обвини, лоша дума не се откъсна от устата й, въпреки голямата мъка. Напротив, благодари на целия екип, че се е борил като по филмите - с всички възможни средства и наистина от сърце и душа за живота на съпруга й.
- Сблъсквайки се всеки ден с преходността на здравето и на живота, откъде намирате сили да продължавате напред и да се борите за другите?
- Modus vivendi... Това е стил, начин на живота... И може би съм достигнала някакъв баланс, може би съм осъзнала смисъла на преходността на здравето и живота…
Напиши коментар