0
След празника Сретение Господне днес християните почитат тези, които посрещнали 40-дневния Иисус Христос в Йерусалимския храм. Това били две достолепни личности в напреднала възраст - Симеон и Анна. За Симеон в Евангелието от Лука се казва, че бил праведен и благоговеен, и чакал "утехата Израилева", т.е. идването на Месия, Спасителя. Светият Дух бил върху него и Той му предсказал, че няма да умре, докато не види Христос (Помазаника или Месия по еврейски).
Според легендата Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил.
По вдъхновение от Бог Симеон дошъл в храма, когато света Богородица донесла малкия Иисус, за да Го представи на Бог по обичая. Старецът с трепет поел Младенеца в прегръдките си, благословил Бог и изрекъл следните молитвени думи: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил".
Светата Дева и Йосиф се зачудили на казаното за Младенеца, защото те още не осъзнавали величието Му. А Симеон ги благословил и рекъл на света Мария: "Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия; а на тебе самата меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца". С тези пророчески слова той предрекъл страданията и кръстната смърт на Христос, както и мъките на майчиното й сърце.
Там била и Анна пророчица, достигнала до дълбока старост вдовица, на 84 години. Тя не се отделяла от храма, "служела на Бога с пост и молитва денем и нощем". Като се приближила, Анна в лицето на Младенеца славела Господ и говорела за Него на всички, които очаквали избавление в Йерусалим. Така след витлеемските пастири, които първи видели Младенеца, и тя станала вестителка на дошлия в света Спасител Христос. Затова е почитана заедно със Симеон Богоприемец.
При управлението на византийския император Юстиниан I мощите на свети Симеон са пренесени от Йерусалим в Константинопол и положени в храма „Света Богородица Халкопратийска". По-късно са пренесени в Задар, Хърватия, а след това - в Йерусалим.
Според фолклорната традиция днес е зимният Симеоновден. Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име. Зимния Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките.
По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". В народната памет 1, 2 и 3 февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат.
Зимният Симеоновден е познат още като Стар Симеон. Последният трети ден от празнично-обредния комплекс Трифунци също е свързан с отбелязване на прехода от зима към пролет, изключително важен за дедите ни преход, защото ги изхранвала обработваната от тях земя, а празникът бележи и началото на новата стопанска година.
Източници: БТА, bTV
.jpg)
Напиши коментар