На 1 юли църквата празнува едно от значимите събития в нашата духовна история – връщането на мощите на св. Иван Рилски Чудотворец от Търново в Рилската обител. На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят, а 34 години след успението си той се явил насън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец.
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Естергом. Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване или ослепяване, но след като епископът се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, той е излекуван. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1469 година, след като получили разрешение от султана, на 30 юни монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. А на следващия ден, 1 юли, в храма на манастира е отслужена първата литургия в присъствието и на мощите.
Оттогава и до ден днешен (с изключение на няколкогодишното превръщане на обителта в музей през 60-те години на миналия век) денят 1 юли се отбелязва като трети празник на Рилския светец. Останалите два негови празника са на 18 август (деня на смъртта му) и 19 октомври (пренасянето на мощите в Средец).
На тези дни във всички храмове на Българската православна църква в страната и зад граница се извършва празнично богослужение и се измолва застъпничеството на всебългарския светец пред Бог.
Не от всички светци има запазени мощи - било цялото тяло или само отделни кости, но те не са необходимо условие за почит към святата личност. Мощите на даден светец сами по себе си са нещо материално, сякаш далече от духовността. Те обаче се почитат не като магическа вещ, а само като повод християните да се обърнат с молитва към светеца или светицата, които са образци на вяра и живот за вярващите, а също да ги помолят да се застъпват за тях пред Твореца на видимия и невидимия свят.
На 1 юли се чества и паметта на св. Козма и Дамян, християни лечители безсребърници, т.е. работели напълно безплатно в полза на болните. Те живели в Рим. Търпели мъчения в тъмница и били заведени на съд, но като невинни, били освободени. Един лекар, някогашен техен учител, от завист измамнически ги завел на една планина, за да търсят билки, и там с камъни ги убил в 284 година.
Източници: БТА, Уикипедия, Българска патриаршия
Напиши коментар