0
18 години от случая „Могилино”! Как се реформира социалната грижа у нас и защо извеждането на децата от този дом стана повратна точка в отношението към хората с увреждания. Надали има човек, който да не е чувал за ужасите в Дома за деца с увреждания в село Могилино. Всички ние видяхме потресаващата истина през 2007 година, когато филм на Би Би Си показа ужасяващите условия, в които се отглеждат изоставени деца с много тежки увреждания, далеч от очите на хората.
Научихме ли урока си от Могилино и реформира ли се наистина системата на социалните услуги - разговаряме с Весела Банова - клиничен психолог и социален експерт. Тя е работила 3 години за извеждането на децата от Могилино и в момента ръководи неправителствената организация „Дете и пространство”. В един от ръководените от нея центрове от семен тип в Русе живеят няколко от децата от Могилино, вече младежи на повече от 20 години.
Весела Банова
„Човек винаги живее с нагласата, че нещо толкова ужасно остава безвъзвратно в миналото”,
казва още в началото на разговора ни Весела Банова. Цивилизационен белег за едно общество е отношението. му към уязвимите. Случаят в Могилино, домът, където десетки деца с увреждания са живели неглижирани и недохранени, далеч от хорските очите, преди 18 години промени изцяло философията на социалните услуги у нас, подчертава председателят на Управителния съвет на „Дете и пространство” и анализира действията на институции и общество от преди две десетилетия.
„Случилото се в Могилино е повратна точка в така нареченета реформа и деинституционализация на грижите за деца в България и то на деца в риск. Могилино е свързано с едно събитие, което бележи живота на българското общество и което за мен е изключително важно. И това е фактът, че
УНИЦЕФ успя да обедини всички държавни институции
- Агенцията за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и една голяма част от неправителствените организации. Това е един от много редките случаи, в които държавните институции работиха в синхрон с неправителствените организации, не само да се наберат средства (събраха се два милиона лева), но в събирането на тези средства участва целият български народ. Българскто общество тогава се обедини, защото пожела да промени радикално ситуацията в отглеждането на деца с увреждания.
Събраните средствата позволиха не само домът в Могилино да бъде затворен, но и да се подготвят малки къщи за децата, които нямат семейства, за другите да се подготвят семейства. Едни три години, в които се изграждаха новите социални услуги, се обучаваха кадри и наистина това доведе до затваряне на всички такива домове за деца с умствена изостаналост, както се наричаха тогава в България. Те са били направени след Втората световна война, за да бъдат скрити от очите на обществото децата с увреждания.”, разказва Весела Банова. И подчертава, че тогава държавните институции и гражданското общество са работили в пълен синхрон, много далеч от днешната ситуация, в която хората са разделени.
„Филмът „Изоставените деца на България” на Би Би Си, беше повратен момент и в моя живот. Тогава всички работихме заедно, не както сега –
неправителствените организации са преследвани, че са чужди шпиони,
държавата не знам какво прави, но така или иначе не бива подкрепена особено в грижата за уязвими хора. Много далеч сме от тази ситуация. Тогава забележителното бе, че цялото българско общество единодушно събра средства, за да се приключи тази тежка история с това наследство от комунизма, каквито бяха домовете за деца и младежи с умствена изостаналост. Много изолирани, на много скрити и отдалечени места, далеч от очите и сърцата на хората. Това нещо приключи“, заявява Банова. Припомня си още, че тогава е взела и важно решение за себе си - да напусне поста на заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето”.
След посещенията си в Могилино Весела Банова си дала сметка, че като заместник-председател на Агенцията не може да направи нищо. „Прецених, че е много по-добре да работя с екипа на УНИЦЕФ,
да отида там като психоаналитик и да работя директно и с екипа и с децата,
и това привих три години“, допълва Банова.
През 2007 година в Могилино е имало настанени около 60 деца. За всяко от тях е била направена индивидуална оценка от детския психиатър д-р Биляна Мечкунова и нейният екип. „Откри се, че водещо е психичното страдание при тези деца. И когато тя (д-р Биляна Мечкунова - б.р.) започна системно да ги лекува, след една година вече нямаше тежки прояви на страдание и на агресия. УНИЦЕФ осигури екип от специалисти, които всеки ден бяха в Могилино и работиха с децата и младежите. Направиха се малки къщи в градовете, от където идваха тези деца, с надеждата, че при някои от тях биха могли да се възстановят връзките им с родителите. Във времето се направиха много подкрепящи социални услуги за тях.”, припомня Банова. Такава например е Детският кът за развитие в Русе, която се намира в сградата на Детско-юношеския център за психично здраве и подкрепя деца с психично страдание и техните родители.
„Случиха се много неща, които да върнат тези деца в общността. Те да не бъдат скрити и изолирани, да общуват, да може хората да не се притесняват, като ги виждат, и родителите да не ги изоставят още в родилния дом. Защото повечето от децата в Могилино точно така бяха изоставени след раждането. Мисля, че това е нещо, което се промени в България“, пояснява още Весела Банова.
Заради работата й по случая „Могилино”, община Русе е поканила Банова е нейното сдружение „Дете и пространство” да участва в управлението на една от новите малки къщи - Център за настаняване от семеен тип. Подобен център сдружението управлява и в София, в който, както и този в Русе, има още млади хора, изведени навремето от Могилино. На място видяхме, че
тези младежи, макар и с тежки увреждания, се радват на грижа в среда, близка до семейната.
За тяхното състояние се грижат и рехабилитатор, и терапевт, и психолози. Имат удобна среда за живот, тераса с люлки и площадка за отдих със съоръжения, подходящи за инвалидни колички. Опитват се да творят и се радват на всички празници, които посрещат заедно. Посещават курортни места с достъпна среда. Белег за добрата грижа към изоставените преди толкова години деца е и фактът, че въпреки тежките диагнози, животът им продължава в спокойна домашна атмосфера.
Напиши коментар