0
Днес отбелязваме 151 години от обесването на Васил Левски.
В цялата страна са организирани събития в памет на Апостола.
Вицепрезидентът Илияна Йотова ще бъде в град Ловеч, където ще участва във възпоменателните събития, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски. В 17.30 часа в храм „Успение Богородично“ ще присъства на панихида за Апостола. От 18.00 часа ще участва в гражданското поклонение пред паметника на Левски.
Ще се проведе поход до музея „Къкринско ханче“ и ритуал по полагане на венци и цветя на паметника на Апостола на свободата, предава БТА.
Ще участват представителни блокове на Националния военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново.
Ритуалът е предвиден за 11:00 часа. В него ще се включат още кметът на Ловеч Страцимир Петков и областният управител Виктор Стойчев.
В 17:30 часа е панихидата за Апостола в храм „Успение Богородично“ в Ловеч. След това е гражданското поклонение с военен ритуал на паметника на Васил Левски в Ловеч.
На следващия ден са събитията продължават с туристически поход „По стъпките на Апостола“ от Ловеч до Къкринското ханче, през местността „Пази мост“, организиран от туристическо дружество „Стратеш“. След това представители на регионални клубове при Национално дружество „Традиция“ ще представят възстановка на залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче. Там ще се състои и гражданско поклонение пред паметника на Апостола.
„18 февруари е по-вярната дата за отбелязване на гибелта на Васил Левски. Разликата между стария и новия стил за XIX в. е само 12 дни, което означава, че като прибавим към 12 дни от 6 февруари стар стил – става 18“, обясни в предаването „Тази събота и неделя“ историкът проф. Пламен Митев.
„За съжаление в началото на миналия век, когато в България се приема Григорианският календар, е допусната една грешка, защото за XX век разликата между новия и стария стил е 13 дни“, уточни той.
„Екзекуцията на Васил Левски е насрочена в пазарен ден в Османската империя. Такава е била традицията – да се изпълняват публичните екзекуции в пазарен ден, за да може да присъстват повече хора и да се предизвика страх у християнското население. От всички документи от съдебното дело е ясно, че за Високата порта Васил Левски е политически деец. Те са държали наказанието да се извърши публично. Другата смъртна присъда на Димитър Общи за обира на пощата в Арабаконак е изпълнена в непазарен ден, защото самата централна власт не го е възприемала като важна фигура“, допълни проф. Митев.
„Спорно е дали Васил Левски е допуснал грешки, или действията на полицията са били ефективни. Турската агентура е била много ефективно действаща. Властта взима адекватни мерки и дава добро заплащане за информация. Още месеци преди тези драматични събития властта вече е следяла стъпките на Левски. Били са придобити около 60 негови писма“, добави той.
„Става дума за шпиони. Разполагаме с един доклад на управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша от 16 септември 1872 година – шест дни преди да се извърши обирът. Докладът е до тогавашния велик везир Мидхат паша. В него откриваме информация как властта вече е наясно къде какво комитети има – в София, в Ловеч, в Габрово и др. За да се предотврати вероятно въстание, Хамди предлага да се отпуснат средства за агентурна мрежа и да се подава навреме информация за плановете на революционната организация. Агентурата е работела ефективно, защото е високоплатена. Споменава се 3000 гроша месечно. Годишната заплата на един добър учител е била до 15 хиляди гроша. Две от писмата на Любен Каравелов, изпратени до Левски, попадат първо в ръцете на властта, преведени са на турски, изпратени са до великия везир, преди да стигнат до Левски“, каза още историкът.
„Разполагаме с много негови писма, в които споделя, че е обект на преследвания. Още от 1869 г. непрекъснато попада в полезрението на полицията. Не е очаквал милост. Левски е наясно с наказателния закон. Димитър Общи се е надявал на милост и вероятно затова така се държи. Той се е надявал, че когато разкаже в подробности за революционната организация, ще привлече вниманието на европейската дипломация и ще избегне кръвопролития“, посочи проф. Митев.
„Народе????“
„Не знаем в кой момент Левски пише тази думичка с многото въпросителни. В тефтерчето на Левски записите му не са последователни. Допуска се, че е написано в тези седмици, когато пред очите му организацията се разпада заради предателствата и масовите арести. За мен въпросителните изразяват разочарованието, че делото, на което се е посветил в последните три години, започва да се разпада. Ако говорим за заветите на Левски, сигурно щеше пак да го напише и днес, защото вижда, че идеите му за силна България, която да е изградена на принципите на демократската република, все още не са осъществени. 150 години след смъртта на Апостола всички демократични права и свободи все още са бъдеща проекция. Сред големите идеи на Левски бих откроил равенството пред закона. За мен е важно този принцип да влезе в употреба в нашето отечество, както си го е представял Васил Левски - всички да бъдем равни пред закона и да носим отговорност “, каза още историкът.
Напиши коментар