0
Страхил Карапчански е роден на 6 декември – Никулден, през 1983 година в Ямбол. Средното си образование завършва с пълно отличие в немската езикова гимназия „Гьоте” в Бургас. Продължава образованието си в Русенския университет, където през 2007 е първенец на випуска като бакалавър по „Европеистика”. Магистратура по същата специалност завършва в БРИЕ отново с отличен успех. Има специализации в Германия, Австрия и Белгия. От 2006 до 2011 година работи като експерт в русенската Областна администрация. От 2010 година е асистент в катедра „Европеистика” към факултет „Бизнес и мениджмънт” в Русенския университет. Носител е на редица отличия и награди от България и чужбина. Владее 5 езика – английски, немски, руски, румънски и френски. Неженен.
Когато Пламен Стоилов стана кмет, със себе си от Областна в Общинска администрация взе и Страхил Карапчански. 28-годишният специалист от месец е заместник-градоначалник по устойчиво развитие и евроинтеграция.
Със зам.-кмета разговаряме за бъдещите проекти, които Русе планира да спечели и стотиците милиони, които ще привлече, за песимистичните прогнози за ЕС, за това порок ли е младостта и за бъдещето на града като цяло.
- Г-н Карапчански, колко пари сте си поставили за цел да спечелите за Русе по проекти за първата година като зам.-кмет и за целия мандат?
- Когато става дума за европейски проекти, не е уместно да говорим за „спечелване” на средства, а по-скоро за това, че е необходимо да положим усилия да ги заслужим, да ги заработим, да създадем условия те да започнат да идват в Русе и да генерират реални ползи за града. За да се случи това, на първо място е необходимо да има капацитет в администрацията, тя да бъде ефективна, прозрачна и базирана на професионализъм, благодарение на който средствата да бъдат инвестирани в смислени идеи и в съответствие със закона. Трябва да подготвяме апликационни форми, да управляваме одобрени проекти и да ги отчитаме по надлежния ред, както нашите европейски партньори очакват това от нас, съобразно нормите и правилата, които са валидни за всички останали държави членки на Европейския съюз. Конкретните цифри, за които бих могъл да говоря, се отнасят за текущия програмен период, т.е. до 2013 година, или това са първите две управленски години от нашия мандат. Поставили сме си за цел да привлечем 100 млн. евро. Знаете, че от 2014 година Европа влиза в следващия програмен период, но аз съм оптимистично настроен и считам, че цифрата, която сме заложили за първите две години от управлението, е постижима, дори мисля, че можем да я удвоим до края на мандата.
- Т.е. за 200 млн. евро вече говорим?
- Потенциалът за това категорично е налице.
- Понеже тази сума сигурно ще прозвучи нереалистично на русенци, как ще я обосновете, в кой ресор ще се влеят най-много европари?
- Безспорно инфраструктурните проекти изискват най-широк обхват на администриране и, както бе заложено в управленската програма на кмета, ще наблегнем на благоустрояването на Русе и малките населени места от общината, подобряването на екологичната инфраструктура и привеждането й в норми. В най-голяма степен тези проекти ще ангажират ресурса, към който сме се устремили. Същевременно с това обаче много силен акцент в нашата работа са проектите в сферата на социалните дейности, в частност що се отнася до интеграцията на хора в неравностойно положение и създаване на благоприятни възможности за това те да бъдат пълноправни членове на нашето общество. Много силен приоритет поставяме и на повишаване качеството на образователните и здравни услуги, имаме конкретни идеи, насочени към младите хора – към учащите, към студентите, защото устойчивото развитие на града и региона предполага младите хора да остават тук и да намират смисъл да се реализират тук. Считаме, че приоритетите, по които ще работим през следващите години, ще допринесат за това младите русенци се чувстват щастливи тук, а защо не и други млади хора от България и съседна Румъния също да бъдат привлечени от възможността да живеят и работят в Русе.
- Току-що обещахте, че населението ще се увеличи благодарение на вашето управление...
- Това несъмнено е водещ стимул в нашата работа – да мотивираме всички и в частност трудоспособното население да остава тук. Отчитайки негативните демографски тенденции през последните години, активно ще работим за това първо да стимулираме работодателите и бизнеса да създават работни места и съответно да привличаме социален капитал.
- Кои са конкретните проекти, по които се работи в момента?
- Сега работим в две направления – на първо място се занимаваме с проектите, които заварихме, постъпвайки в Общината. Въпреки че не всички от тях се вписват в нашия управленски дневен ред, ще направим всичко възможно да изпълним своите ангажименти към програмите, по които са финансирани, и към партньорите, с които работим. От друга страна, гледаме напред, към новите възможности, които се разкриват пред нас. Преди по-малко от месец подписахме договор за стартиране на проекта за туристическите атракции – реконструкция и модернизация на музея и библиотеката, чието менажиране започваме на чисто и активно ще работим да го финализираме успешно. Този проект е особено важен за русенци, защото дава възможност за свързване на стария и новия център на града. Музеят и библиотеката са важни архитектурни символи на Русе и те ще бъдат направени по-достъпни и по-атрактивни както за жителите, така и за гостите на града. В момента сме в процес на разработване на един друг изключително интересен проект, свързан с образователната интеграция на деца от етническите малцинства и на техните родители, така че през свободното си време те да имат условия да се занимават с музика, театър, изобразително изкуство и информационни технологии, и по този начин да припознаят в още по-голяма степен училището като място за личностно развитие и социализация.
- А какво се случва с проекта за модерен градски транспорт, който също бе започнат от миналата администрация?
- Този проект е в напреднала фаза на реализация. След редица срещи в МРРБ вече има конкретна стратегия, съобразно която предстои попълването на апликационна форма, чието разработване ще се осъществи през идните месеци. Направихме нужното тя да бъде така структурирана, че да бъдат съобразени спецификите на града и да бъдат удовлетворени очакванията на русенци за това градският транспорт да бъде алтернатива на проблемите с паркиране, задръстване и замърсяване, на които сме свидетели ежедневно. Аз съм абсолютно оптимистично настроен що се отнася до реализацията на този проект, както и още един, който също е свързан с транспорт и инфраструктура – това е проектът за рехабилитация на бул. „Тутракан”, който ще бъде реализиран през следващите години. Когато това стане, градът ще има по-голяма възможност да печели, защото достъпността на Русе и неговата атрактивност ще бъдат съществено повишени. Само по тези два проекта ще привлечем близо 20 млн. евро, но много по-важно е правилното оползотворяване на тези пари и създаването на реални, видими ефекти за гражданите.
- А в дългосрочен план с какви проекти и по какви програми бихме могли да кандидатстваме?
- Няколко са направленията, в които ще насочим усилията си. Всички те водят в една посока, а именно цялостно подобряване облика на нашия град и, пак повтарям, създаване на стимули за хората да се чувстват добре и да водят спокоен и уреден живот тук. Освен инфраструктурните проекти, за които споменах, много силен приоритет в нашата работа ще бъдат и тези в сферата на екологията. Имаме специално отношение към малките населени места и ще направим нужното да преустановим тяхната изолация, да ги приобщим и да им дадем възможност да участват в подобряването на цялостния облик на общината. Ще работим и активно за нови социални дейности и услуги в полза на хората в неравностойно положение, както и в областта на образованието, здравеопазването, спорта… И считаме, че абсолютно реалистично е в рамките на мандата да има напредък и по благоустрояването на дунавското крайбрежие.
- Какво предвиждате конкретно за Крайбрежната алея, тъй като нейното състояние е болна тема за русенци...
- Крайбрежната зона се характеризира с много висока обществена чувствителност, тъй като имаме много добрия пример от Централна и Западна Европа, където крайбрежията са територии на активна социална и икономическа дейност. Нашите идеи са свързани с това русенската крайбрежна зона да се утвърди като център за генериране на икономически растеж, т.е. за създаване на заетост и обособяване на територии за разходка, отдих и спорт. Когато това се случи, допълнителен стимул ще получи и местната идентичност на русенци, тъй като това е много важно за тях – да имат възможност да прекарват свободното си време по приятен и пълноценен начин. Това е нашата мечта и съм убеден, че с действията си ще докажем, че имаме волята и капацитета да направим така, че това най-накрая да се случи. Естествено темата, свързана с Дунавското крайбрежие, не е единствено от компетенциите на Общината. За тази цел са необходими редица законови промени, които да дадат повече правомощия на кмета на общината, за да стопанисва крайбрежната ивица, но имаме уверенията, че съвсем скоро и те ще бъдат факт. Бих желал да подчертая, че визията на кметския екип е да бъде създадена платформа за широк обществен дебат, с участието както на гражданите, така и на авторитетни експерти от страната и чужбина с опит в пространственото планиране да дадат своя принос при структурирането на идейната концепция за бъдещето на крайбрежната ивица.
- Отново ли европейски пари ще търсим за Крайбрежието?
- При всички положения европейските източници за финансиране са един от основните приходоизточници в тази посока, тъй като преобладават инфраструктурните дейности, които ангажират много съществен ресурс. Добрите практики предполагат и активно публично-частно партньорство, така че когато говорим за обединяване на усилия за постигане на обща споделена мечта, мисля, че бизнесът също има решаваща дума.
- Като магистър по „Европеистика” не мога да не Ви попитам какво ще правим, ако Европейският съюз се разпадне... Реална или абстрактна Ви се вижда тази прогноза?
- Аз лично съм пристрастен по темата. Като убеден еврооптимист, считам, че такъв сценарий не е особено реалистичен. ЕС е основан на водещия принцип на солидарността и, когато тя се е доказала като една непреходна ценност, позволяваща на народите да преодоляват своите строго егоистични интереси и да работят за отстояване на общи ценности и цели, считам, че разпадането на ЕС на практика е невъзможно. Естествено в момента Съюзът изпитва сериозни трудности, но това са нормални процеси, при положение, че имаме 27 държави членки, силно различни една от друга и като икономически, и като социален профил. Но пък обединени от споделения стремеж към мир, сигурност и просперитет. Аз лично мисля, че Европейският съюз е пример, че когато народите работят заедно, постигат добавена стойност, която осмисля общностната идея, така че съм убеден, че разумът ще надделее и интеграцията ще продължи.
- Вие сте само на 28 години. Някои казват, че сте прекалено млад да управлявате, други дават път на младите хора като Вас… Какво бихте казали и на едните, и на другите?
- В общественото пространство от много години на всякакви възможни равнища се говори, че е крайно време да се даде път на младите, те да бъдат овластени, гласът им да бъде чут… Което все още остава предимно на думи. В този смисъл високо ценя решението на кмета г-н Стоилов да ми гласува доверие и да съм част от неговия екип, с което той доказа, че реално подкрепя участието на младото поколение в управлението. Лично за мен това означава много и аз се отнасям изключително сериозно към тази отговорност – както към кмета, така и към всички граждани на Русе. Имам необходимите подготовка, знания и контакти, в това число и на международно равнище, благодарение на което мисля, че бих могъл да допринеса за постигането на амбициозните цели, които вече споделих с Вас.
- След 4 години Русе ще бъде ли по-добро място за живеене?
- Това е нашата обща кауза! Вярвам, че е реалистично за 4 години съществено да променим цялостния облик на града. За да се случи това, обаче е необходимо всеки един от нас и като гражданин да полага нужните усилия и да даде своя принос за това визията на Русе да съответства на нашите очаквания и мечти.
Въпросите зададе Мария ИВАНОВА
Напиши коментар